Рийс Хауелс застъпник от Норман Гръб Съдържание

Първа част

Норман Гръб

Първите години на семейството са много трудни. Бащата на Рийс работи в железодобивна фабрика, а след това в мина за въглища. Неговата заплата - единствения доход на семейството - е 2 шилинга и 3 пенса на ден, а по време на стачка не получава нищо. По-късно той отваря в селото едно магазинче за продажба и поправка на обувки. Животът им става по-лек едва когато по-големите деца напускат училище и отиват да работят. Но те са едно щастливо семейство, защото благочестието и любовта преобладават в този дом. Едно от най-дълбоките впечатления в живота на младия Рийс е майчината му любов, особено когато наблюдава нейните непрестанни грижи за трите по-малки деца, които по-късно са им отнети.

Единственото си образование децата получават в селското училище. По това време се счита, след 13 годишна възраст децата могат да работят. Повечето от децата започват работа в местната тенекеджийска фабрика в долината край селото. Когато Рийс е само на 12 години и носи храна на братята си във фабриката, управителят го пита дали не би искал да поработи малко. Нямало да го записва в списъка на работниците, но щял да му плаща на името на брат му Моисей. Така на 12 години Рийс приключва с училището и следващите десет години прекарва в тенекеджийската фабрика. Той се оказва добър работник. Работата му налага да работи дванадесет часа на ден - става в шест сутринта и в шест вечерта се прибира у дома.

Най-очебийно, обаче, още в ранните години на Рийс, е неговото съзнание за Бога. Като че ли едно невидимо Присъствие го осенява още от рождението му. Онзи, Който отдели Павел още от майчината утроба, призовава и Рийс чрез Своята благодат. В това отношение дядото и бабата на Рийс имат най-силно влияние върху неговите първи години. Техният дом също е една малка варосана къщичка в планината, наречена Пентуин. "Да прекрачиш прага й" - казва по-късно Рийс - "значеше да минеш от земята в небето". Те приемат Христа по време на съживлението през 1859 г. Рийс винаги смята, че тяхното благословение е върху него.

Бащата на семейството е мъдър човек, който отглежда децата си с разкази от Библията. Рийс е много възхитен от хора като Йосиф и Давид, които са служили на Бога със страх още от младини. Най-ранните спомени на Рийс са от тези вечерни четения - историята за Спасителя, Неговото раждане, живот и смърт заема първо място над всичко друго и това го пази да не си служи с името Му напразно или да греши против Него.

Обикновените светски удоволствия не го привличат. Готов е да извърви много мили, за да чуе някой проповедник и да се намери под Божието влияние, но не и за да слуша концерт. Само веднъж присъства на мач. Когато тълпата вика и крещи около него, той разбира, че мястото му не е там, и се заклева никога вече да не стъпи на мач. И наистина, никога не отива.

Апостол Павел заявява, че е служил на Бога както бащите му, с чиста съвест. Рийс изглежда е друг такъв пример. По-късно той казва: "Не се увлякох в греха. Винаги имаше нещо, което ме спираше. Някои хора изглежда са много по-чувствителни към греха, отколкото други, даже преди новорождението си. Веднъж опетних съвестта си, когато баща ми ме изпрати да занеса обувките на един клиент. Аз му поисках 1 шилинг и 10 пенса, а цената беше 1 шилинг и 9 пенса, и похарчих 1 пени за ябълки. Въпреки, че изповядах греха си на баща ми, никога не съм го забравил - особено когато видя ябълки! Понеже това беше страшно изобличение за мен, аз бях предпазен от по-големи грехове."

На 13-годишна възраст Рийс става член на църквата и решава, според светлината, която има, "да живее съгласно учението на Спасителя". Тази мисъл му се втълпява от четене на книгата "По Неговите стъпки" от Шелдън.

Приятелството с други младежи във фабриката изобщо не променя неговите вкусове. Големият град Суонси се намира само на около 20 мили. Но той казва: "Градският повърхностен живот никога не ме привличаше. Театърът не ме изкушаваше - не обичах тези места. Чувствах се у дома си, когато бях на молитвено събрание и в църквата. Природата - хълмовете, долините и потоците ме привличаха. Неделя сутрин беше най-чудното време за мен - тишината, мълчанието в природата. Чувствах, че мога да срещна Бога всяка вечер, защото животът ми беше чист и в Уелс имаше стотици хора, които живееха като мен".

Две изненади
До момента, в който Рийс навършва 22 години, не се случва нищо, което да промени тихия живот в дома. Той изглежда добре, широкоплещест е, с широко чело, което понякога се среща между хората в Уелс, и чудни очи - кристално ясни и проницателни, очи на пророк. Под тихата външност обаче се крие една силна амбиция. Той иска да види света, да печели пари, и Америка го привлича.

Няколко младежи от селото отиват в Щатите и пращат бляскави известия за парите, които печелят. За един ден те взимат толкова, колкото биха взели за една седмица в Южен Уелс. Когато Рийс чува това, решава, че нищо не може да го спре - дори и любовта към дома. Той пресмята загубата и печалбата, и Америка спечелва. Братята му учат с цел да имат професия, а той е решил да печели пари и рано да се пенсионира. Негов братовчед - Еван Луис - е емигрирал и работи в Нюкясъл край Питсбург - в района на стоманата, и Рийс отива при него, като намира работа в една тенекеджийска фабрика.

Когато напуска родината си, Рийс продължава да живее същия живот на вяра в Америка. Той става член на една църква и никога не пропуска молитвено събрание. Само веднъж почти се подава на изкушението на светските удоволствия, когато един приятел го кани да отидат на боксов мач. Несъмнено предишният интерес към бокса го привлича. Обаче въздържащата ръка е върху него. Той казва на приятеля си, че няма да го придружи даже за милиони.

Първото въздействие от страна на Бога е чрез неговия братовчед - Еван Луис. Една вечер той е изненадан, че братовчед му го пита "новороден ли си?" Рийс никога не е чувал този израз. Това го накърнява и той се защитава: "Какво искаш да кажеш? Моят живот не е по-лош от твоя". "Това не е въпросът. По-скоро: знаеш ли, дали си спасен?" "Аз съм християнин и това е достатъчно". Но, въпреки всичко спокойствието му е нарушено. Братовчед му е непоколебим и не го оставя, но като че ли винаги завършва с неуспех. Един ден Рийс наистина е засегнат. Братовчед му разправя, че когато сестра му умирала, му говорила за нуждата му от Спасителя и докато тя говорела, той "видял Голгота". Рийс пак не разбира какво иска да каже братовчед му, но инстинктивно чувства, че се намира на свято място и като че ли някакъв глас го предупреждава повече да не спори. Въздействието е толкова силно, че той решава да напусне и да търси работа другаде, да не би "да се докосне до забраненото нещо".

Той се премества на около 100 мили в Мартин Фери, но когато братовчед му го изпраща на гарата, последните му думи го засягат дълбоко. "Само да беше новороден, нямаше да ми е мъчно, че напускаш, но се безпокоя, като те гледам, че заминаваш без да си се примирил с Бога". Рийс не може да забрави тези думи. Добрият Пастир го търси, върви след него търпеливо. Неговото религиозно самодоволство е разбито. Той няма дълбоко убеждение за грях, но знае, че същества пропаст между него и Бога и е дълбоко загрижен за вечната си съдба, повече отколкото за другите неща в този живот.

Среща с Възкръсналия Господ
Това, върху което Рийс започва да размишлява на теория, скоро става действителност. Внезапно се разболява от тиф. Това винаги е била опасна болест, но в онези дни често е фатална и скоро той застава пред лицето на смъртта. С тази горчива опитност той се намира сам в квартирата си и далеч от дома. Тук пак се вижда Божият пръст, както казва той по-късно: "За пръв път почувствах страх, виждайки, че трябва да напусна света и да вляза в непознат свят; усетих болките на смъртта така, както никога не съм чувствал по-рано. Благодаря на Бога, че родителите ми не бяха при мен да отнемат страха ми. Благодаря на Бога, че човешко съчувствие не ме заслепи за вечността, защото можеш да живееш сред тълпата, но ти срещаш Бога и вечността сам."

Той извиква към Бога да не го оставя да умре. Удоволствието, което досега е изпитвал да печели пари, да пътува и се разхожда, е забравено и той умолява Бога да му даде вечен живот. "Дай ми още една възможност", вика той, "и аз ще Ти дам живота си". В този вик има обрек. Бог се е погрижил за това преди да отговори, но даже когато вика към Него, Рийс знае в сърцето си, че няма да умре. От този момент здравето му започва да се подобрява, и той става нов човек. "Когато виждах, че губя всичко и отивам във вечната тъмнина, аз усетих за пръв път истинския живот", казва той. "Виждах как светът ме влече към една погиваща вечност и знаех, че дължа всичко на Бога, Който ме избави". От тогава нататък той никога не гледа на вечността лекомислено, защото се е срещнал лице с лице с пъкъла - една вечна раздяла с Бога.

След като оздравява, сериозността на неотдавнашната опитност го кара да обмисли своето състояние с обновена ревност. През тези месеци той отива до Кинелсвил - Пенсилвания. Не след дълго Рийс среща един обърнал се към Христа евреин - Морис Рубен от Питсбург, който идва да проповядва. Първата вечер, когато отива да го слуша, Рубен говори за покаянието си и как Святият Дух му е открил Голгота. "Много пъти преди това бях чувал да се проповядва за Голгота, и вярвах", казва Рийс, "но никога не бях видял Голгота, както тази вечер". Той е върнат обратно към въпроса, който го е учудил в свидетелството на братовчед му.

Морис Рубен разказва, че произхожда от богато семейство, имал е всичко най-хубаво, което светът може да му даде, и е печелел пари. Бил е директор на един от най-големите магазини в Питсбург. Обаче животът на един от неговите клиенти го поставял много пъти в дълбоко изобличение, докато един ден той му казва: "Трябва да сте се родили под щастлива звезда". "Да", отговаря клиентът, "във второто рождение. Приех Господа Исуса Христа и бях роден от Бога. В първото си рождение не бях по-щастлив от вас!"

Рубен бил толкова смутен от това свидетелство, че си купил Нов Завет и бил засегнат от факта, че всички, които са следвали Исуса Христа, са евреи: Йоан Кръстител сочел към Него като Божия Агнец; Петър, Яков и Йоан - главните ученици - също; на един евреин Спасителят е казал: "На тази скала ще основа Моята църква". Тогава Рубен прочел историята за богатия младеж. Това бил вълнуващ момент - един богат евреин през 20-ти век да чете, дълбоко засегнат, как Исус се е отнесъл към богатия евреин от първия век... Рубен схванал, че Исус е казал на богатия младеж да продаде всичко, за да наследи вечен живот. А как би могъл той да наследи същия дар, ако не при същите условия? Това е най-голямото изпитание. Той разбирал, че ако стане ученик на Христа, трябва да изгуби всичко. Но не можел вече да се върне назад. Той разбрал, че трябва да последва Христа. Когато Рубен изговаря тези думи, те проехтяват в сърцето на Рийс; вече е късно за него да се върне назад.

Рубен посрещнал изпитанието честно и открито и пресметнал какво ще му струва. Може би жена му ще го напусне, брат му ще го изгони от фирмата, и нито един евреин няма да ги последва. Но той бил решил, дори ако изгуби всичко, да не се връща назад. Един ден, отивайки на работа, Рубен чува глас, който му повтаря думите от Йоан 14:6: "Аз съм пътят, и истината, и животът; никой не отива при Отца освен чрез Мене". Той бил озарен от тази истина - приел Христа и в същия момент влязъл в новия живот. Той споделя това на братята си и на други хора. Съгласно бащиното му завещание, той трябвало да се лиши от всяка стотинка ако промени религията си, но братята му предложили 70,000 долара - неговия дял в търговията - ако напусне и отиде да живее на другия край на щатите - в Монтана. Но Рубен отговаря: "Получих светлина в Питсбург и в Питсбург ще свидетелствам".

Същата събота, късно вечерта, детективи пристигнали и го отвели в полицията. Следващият понеделник двама доктори посетили килията му и го питали за гласа, който бил чул. "Дали се съмняват в моето умствено състояние?" помислил си той. Два часа по-късно дошли от лудницата и го завели в една стая, където имало 29 човека умопобъркани. В това горчиво състояние той бил сломен. Той понесъл ареста, но това му изглеждало повече, отколкото можел да понесе. Паднал на колене до леглото си и излял в молитва сърцето си пред Господа. Не си спомня колко време е бил така, но му се сторило, че се губи и пред него се появило видение на Голгота. Той бил свидетел на всеки етап от разпятието. Забравил собствените си страдания, гледайки страданията на Спасителя, и като наблюдавал кръста, Господ му казал: "Трябва ли Сам да нося кръста и целият свят да върви без него?" Със съкрушено сърце Рубен отговаря: "Не, има кръст за всеки човек, и за мен има кръст". От този час той става нов човек. Вместо да се окайва, че се намира в лудница, започва да се моли за другите 29 души и на Спасителя той казал: "Нека страдам за Теб. Каквото и да допуснеш в живота ми, никога няма да се оплаквам".

Две седмици по-късно, братът на Рубен дошъл да го види и го порицал за глупостта му да се намери на такова място. "3ащо не се вразумиш?" - казал той. "Излез от тук и върви в Монтана". "Това предложение още ли е валидно? Тогава не е физическото ми състояние, а нещо друго, което ме държи тук", казал Рубен с всичката острота на своя логичен ум. Някои приятели - вярващи, с които бил в контакт, направили постъпки да бъде освободен. След шест седмици неговото освобождение било осигурено. Стигнало се до съдебен процес. Съдията повикал доктора и питал защо този човек е обявен за луд. "Защото чува глас", казал докторът. "Апостол Павел не е ли чул глас?" - отвръща съдията, който бил вярващ. "Това е позор за американското знаме". И той казал на Рубен да даде под съд всички, които са замесени в това дело. "Няма никого да дам под съд", отговаря Рубен, "ще направя едно нещо - ще се моля за тях". Той прекосил залата и поискал да се ръкува с брат си, но той му обърнал гръб. Отишъл при жена си и тя направила същото. Но каква победа имал в душата си!

Взел под наем една малка стая в Чикаго, където живял сам с Господа и придобил много хора за Христа, въпреки, че през тези две години едва ли някога е бил задоволен с храна. Една година по-късно жена му отишла да го чуе в едно събрание на открито и се покаяла. За пръв път той видял малкото си момченце, което било родено, след като жена му го напуснала. Тя била готова да се прибере при него, ако би работил, както другите християни. Много му било мъчно за малкото момченце и като че ли това изпитание било още по-голямо от първото. Нейната молба изглеждала разумна, но той знаел, че Бог го е повикал от света за живот на вяра. Той се молил на Бога, но единственият отговор, който получил, бил: "обратно в Египет?" Това било достатъчно и отново Рубен прегърнал кръста. Той отишъл да изпрати жена си и детето си. Това било едно голямо изпитание, но когато влакът излязъл от гарата, като че ли Бог изпълнил душата му с небесна радост. Следващите три години не видял жена си. Тогава, на едно друго събрание на открито, тя също имала откровение за кръста и свидетелствала, че докато по-рано като вярваща не желаела да споделя посветения живот на своя съпруг за Божия слава, сега била готова да проси хляба си от врата на врата. Те заживели отново заедно и тя станала чудна съработничка на своя съпруг в служението му.

Какво става след това в малката методистка църква, в която проповядва Рубен, виждаме от думите на Рийс Хауелс: "Докато Морис Рубен разкриваше тези святи картини пред нас, аз също видях кръста. Струваше ми се, че прекарах цели години при нозете на Спасителя и плаках дълго време. Чувствах се, като че ли е умрял само за мен. Бях живял с чувството на страх от смъртта и сега виждах, че Той е взел върху Себе Си моята смърт. Родителите ми ме обичаха много и за мен нямаше други хора като тях, но те никога не са понесли смърт за мен. Но Той пострада. Неговата любов за мен, сравнена с тяхната, беше толкова голяма, колкото е високо небето от земята, и Той спечели моята любов. Той ме сломи и аз целият се предадох на Него."

Рийс винаги говори за своето духовно рождение като за най-забележителния ден в живота си. Това е денят, който слага край на неговото пребиваване в Америка. Той никога не забравя, че това е станало в САЩ и че чрез един евреин е намерил Спасителя. Рийс се чувства задължен към Божия избран народ, на когото по-късно ще се отплати. Но сега той чувства, че първото му свидетелство трябва да бъде към неговите хора, които са го възпитали в Божиите истини. Мисълта да се завърне у дома за няколко дена добива определена форма и поражда силно изкушение - слабост, която е имал в миналото - любов към парите. Директорът на завода, където работи, има високо мнение за него и му предлага работа за 2 лири и 10 шилинга на ден - хубава заплата даже и за Америка тогава! Но това би изисквало голяма част от времето му. Той казва на приятеля си, че ще напусне колкото е възможно по-скоро, "защото директорът ме изкушава, а аз казах на Господа, че никога няма да живея за пари". Новият живот бързо избутва стария. Както Рийс казва, той е отишъл да види света, но му се е открила най-голямата гледка на света - Голгота!

Съживлението в Уелс
Завръщането на Рийс Хауелс в Уелс става в една стратегическа година. Това е 1904 година, времето на голямото съживление. Неговата собствена неотдавнашна опитност тъкмо го е подготвила да вземе участие в него. За кратко време цялата страна е възпламенена. Всяка църква е раздвижена до дъно. Силни мъже плачат със сълзи на разкаяние и жените са раздвижени от нов плам. Хората са завладяни от Святия Дух, както в деня на петдесятницата, и ги мислят за пияни. В службите има молитви, пеене и свидетелстване. Това е едно съживление на църквата, което обръща християните навсякъде в свидетели: "Защото ние не можем да не говорим това, що сме видели и чули" (Деяния 4:20).

Под влиянието на Святия Дух има една непреодолима сила! Най-слабите често са облечени с величие, което е неописуемо и техните думи са с помазание, когато показват как Спасителят "е бил предаден за прегрешенията ни и възкресен за оправданието ни". Цели събрания са съкрушени и хора плачат с агония в душата: "Какво да сторим, за да се спасим?" Множествата изпитват силата на Исусовата кръв да очиства от всеки грях.

Но истинският проблем възниква с напредването на съживлението, когато хиляди са прибавени към църквите. Има повече родени деца, отколкото са гледачките, които да се грижат за тях. Утвърждаването на новородените става най-голямата нужда, която ако не е задоволена става най-опасната слабост на съживлението. Със спадането на ентусиазма става ясно, че има мнозина, които се подават повече на чувствата си и още не са се научили да основат здраво своята вяра върху Божието слово. Дяволът се възползва от това, някои охладняват и стават безразлични, и тогава духовната борба започва. Такива като Рийс Хауелс, макар и млади в Духа, но по-утвърдени, отколкото новородените в съживлението, трябва да бъдат посредници и учители, да поемат грижата за новородените бебета, да се молят с тях и да ги направляват. Но тези посредници скоро започват да откриват колко мощен е врагът на душите им и че една борба, не срещу плът и кръв, но срещу началствата на тъмнината в този свят, не може да бъде водена с плътски оръжия. Те се нуждаят от това, което самите те още не са получили: обличането със Святия Дух за служение. Рийс Хауелс по-късно казва: "Застъпничеството на Святия Дух за светиите в сегашния грешен свят трябва да бъде извършено чрез вярващи, изпълнени със Святия Дух" (Римляни 8:26).

Това именно ги кара да почувстват своята нужда от пълнотата на Духа. Нищо не липсва в радостта и удовлетворението, което Рийс намира в Спасителя за своя личен живот, но той не познава тайната на силата за служение. "Мнозина упрекваха младите обръщенци в отстъпление", казва той, "но ние обвинявахме себе си, защото не бяхме в състояние да се молим за тях до победа. О, каква трагедия е да бъдеш безпомощен срещу неприятеля, когато той пресява младите новородени като жито! В Исая 59 глава четем как Бог видя, че нямаше човек, и се почуди, че нямаше посредник, и това беше нашето положение. Мнозина от нас чувстваха нуждата да бъдат "облечени със сила отгоре". Бяхме в същото положение като тези ученици, на които Господ каза да чакат, докато бъдат облечени. Писанието продължава като казва, че "те Му се поклониха и се върнаха в Ерусалим с голяма радост". Те имаха радостта преди да имат силата, така че радостта не е доказателство за това обличане със Святия Дух. Ние имахме същата радост в съживлението, в познаването на възкръсналия Христос и в сигурността на вечния живот - неизказана радост - но в същото време чувствахме липсата на сила за служение".

Свободното си време прекарва в работа около съживлението. Но чувството за духовна нужда нараства между работниците и в 1906 година една голяма част от тях решават да прекарат лятната си почивка, търсейки Господа - отиват на конференцията в Ландриндод, Уелс, подобна на английската конференция в Кезик, за задълбочаване на духовния живот.

На първата сутрин на конференцията проповедникът Еван Хопкинс говори върху Ефесяни 2:1-6: "И съживи вас... и ни съвъзкреси... и тури ни да седнем с Него в небесни места в Христа Исуса". Той посочва, че възкръсналият Господ е Този, Който се яви на учениците след възкресението; но когато дойде Святият Дух, Той изяви възнесения Спасител от дясната страна на Отца.

На следващата сутрин Хопкинс говори за Святия Дух. Той обяснява ясно, че Той е Личност с всичките качества на една личност, точно както Спасителя. Той има Свой ум, любов и воля; и като Личност, преди да дойде да живее в човека, трябва да Му бъде дадена пълна власт над тялото. "Докато той говореше", разказва Рийс, "Святият Дух ми се яви и аз Го разпознах като Онзи, Който ми говори предишния ден и ми показа това място на величие и слава, в което естествени очи не могат никога да погледнат. Никога преди не ме е озарявала мисълта, че Святият Дух е Личност - точно както Спасителя, че Той трябва да обитава в нашето тяло. В действителност, църквата знае повече за Спасителя, Който беше на земята само тридесет и три години, отколкото за Святия Дух, Който е тук две хиляди години. Аз съм мислил за Него само като за едно Влияние, което идва на събранията, и така мислеха повечето от нас по време на съживлението. Никога не съм мислил, че Той може да живее в тела, така както Спасителят живя в Своето на земята".

Срещата със Святия Дух е точно така действителна за Рийс Хауелс, както срещата му със Спасителя преди няколко години. "Аз Го видях като Личност, отделна от плът и кръв, и Той ми каза: "Както Спасителят има тяло, така и аз пребивавам в очистения храм на вярващия. Аз съм Личност. Аз съм Бог и Аз дойдох да поискам да Ми дадеш своето тяло, за да мога да работя чрез него. Аз се нуждая от тяло за Мой храм (I Коринтяни 6:19), но то трябва да Ми принадлежи безрезервно, защото две личности с различни желания не могат никога да живеят в едно и също тяло. Ще ми дадеш ли своето? (Римляни 12:1). Ако Аз дойда, Аз идвам като Бог и ти трябва да излезеш. (Колосяни 3:2-3). Аз няма да смеся Себе Си с твоето аз".

Видях честта, която Той ми оказваше, като ми предлагаше да пребъдва в мен, но имаше много неща, които бяха скъпи за мен и знаех, че Той няма да ги търпи. Промяната, която Той щеше да направи, беше ясна. Тя означаваше, че всяка частица от моето паднало естество трябваше да отиде на кръста и Той щеше да донесе Своя собствен живот и Своето собствено естество".

Това е безусловно предаване. След събранието Рийс отива на полето, където излива сърцето си, защото, както той казва: "Аз бях получил смъртна присъда, точно както затворникът на подсъдимата скамейка. Двадесет и шест години бях живял в тялото си и можех ли така лесно да го предам? Кой би могъл да даде живота си на друг в разстояние на един час? Защо човек се бори, когато смъртта идва, ако е лесно да се умре? Аз знаех, че единственото подходящо място за старото естество е кръста. Павел обяснява това много ясно в Римляни 6 глава. Но веднъж извършено това в действителност, то е извършено завинаги. Не можех да стигна до това. Желаех да го извърша, но, о, цената! Плаках с дни. Отслабнах с 3 килограма само защото видях какво Той ми предлага. Как бих искал никога да не бях Го видял! Но Той ми припомни едно нещо: че идва да вземе само това, което бях обещал на Спасителя, не отчасти, но напълно. Тъй като Той умря за мене, аз бях умрял в Него и знаех, че новият живот е Негов, а не мой. Това беше ясно за мен от три години, така че Той е идва да вземе само това, което е Негово, и аз видях, че само Святият Дух в мене можеше да живее както Спасителя. Всичко, което Той ми каза, ми допадаше: въпросът беше само какво ще загубя, като сторя това. Не отговорих веднага и Той не искаше да направя това.

Бяха необходими пет дни, за да взема решение - дни, които бяха прекарани насаме с Бога. Както Исая, аз видях Божията святост и виждайки Го, видях моето собствено покварено естество. Не бяха греховете, които видях, но естеството, докоснато от падението. Бях покварен до дъно. Знаех, че трябва да бъда очистен; видях, че разликата между Святия Дух и мен е както между светлината и тъмнината.

Няма нищо по-действително за мен от промяната, през която преминах през тази седмица. Святият Дух продължи да работи с мен, като изложи на показ корена на моето естество, което е себето, а можеш да се освободиш от нещо само ако го изтръгнеш от корен. Грехът беше унищожен, но не беше грехът, с който Той се занимаваше, а себето - това нещо, което идва от падението. Той нямаше да приеме едно повърхностно предаване. Той сложи пръста Си върху всяка частица от моя себичен живот и аз трябваше да решавам хладнокръвно. Той никога нямаше да вземе нещо, ако не дам съгласието си. Това е едно счупване и Святият Дух взимаше контрола. Ден след ден продължаваше очистването. Той идваше като Бог, а аз бях живял като човек и Той ми каза, че "това, което е позволено на обикновения човек, няма да бъде позволено на теб"."

Тази "Ландриндодска опитност" е кризата, която е последвана от процес на освещение, чрез което Святият Дух, на основата на неговото първично предаване, стъпка по стъпка заменя себичното естество със Своето собствено Божествено естество (2 Петрово 1:4). Първо, любовта към парите, този "корен на всяко зло", който кара Рийс да отиде преди това в Америка. Господ му казва, че ще отнеме от неговото естество всякакъв вкус към парите и амбицията да притежава пари. "Трябваше да размисля какво означава това", казва Рийс. "Парите нямаше да значат за мен нищо повече от това, което бяха за Йоан Кръстител или за Спасителя. До голяма степен това бе разрешено при моето новорождение, но сега Святият Дух стигаше до корена". Борбата с това продължава цял ден и вечерта неговото отношение към парите е напълно променено.

Тогава става явно, че той никога няма да има право на избор да има семейство. "Видях, че никога не ще мога да дам живота си на друго лице да живея само за него. Можеше ли Спасителят да даде живота си и вниманието си само на едно лице, вместо на един загубен свят? Нито Святият Дух можеше. Той употреби доста време да ми покаже точно какво би значело това: живота, който Той би живял, би бил само за света. Бях ли готов за това?"

Друг проблем, който е решен, е амбицията. Как може да има амбиции, ако Святият Дух дойде? Начинът, по който Господ му показва това, е следният: да предположим, че той има събрания в града и друга мисия се открива на същото място. Ако се появи завист между двете, а за града е по-добре да има само една мисия, тогава той ще трябва да отиде другаде. Или да предположим, че той и друг човек кандидатстват за една и съща работа, той ще трябва да остави другия да я вземе. Или ако той печели долар на ден, а друг човек със семейство печели по-малко, Духът може да му каже да отстъпи своята работа на този човек. Той вижда Святия Дух по този начин, вземащ мястото на другия и страдащ вместо него. Да, Рийс желае това.

До петък вечерта всяка страна от неговия живот е докосната. Той знае точно какво му е предложено: изборът между временната и вечната печалба. Святият Дух обобщава крайния резултат за него: "В никакъв случай няма да ти позволя да храниш макар и единствена себична мисъл, и животът, който Аз ще живея в теб, ще бъде стопроцентово за другите. Никога няма да можеш да избавиш себе си, както и Спасителят не можа, когато беше на земята. Сега желаеш ли?" Той трябва да даде крайния отговор.

Същата вечер един приятел му казва: "Ако някой от нас дойде след събранието, би ли ни разказал за твоето положение в Христа?" Изведнъж Святият Дух го предизвиква: "Какво ще направиш? Ти видя положението на победителите, но още не си влязъл в него. Аз се занимавам с теб вече пет дни; трябва да Ми дадеш решението си до 6 часа тази вечер и запомни, твоята воля трябва да си отиде. В никакъв случай няма да ти позволя да попаднеш в отклоняващо течение. Където те изпратя, ще отидеш; каквото ти кажа, ще сториш". Това е последната битка с волята.

"Аз Го помолих за повече време", продължава Рийс, "но Той каза: "Няма да ти дам и минута след 6 часа". Когато чух това, като че ли див звяр се пробуди в мен. "Ти си ми дал свободна воля", отговорих аз, "а сега ме насилваш да се откажа от нея". "Аз не те насилвам", отговори Той, "но за три години не казваше ли ти, че не принадлежиш на себе си, и че искаш да предадеш живота си обратно на Спасителя, така както Той напълно даде Своя за теб?" Веднага отстъпих - начинът, по който бях отговорил, беше оскърбление за Троицата. "Съжалявам", казах аз. "Нямах предвид това, което казах". "Аз не те насилвам да предадеш волята си", каза Той отново, "но в шест часа, Аз ще взема твоето решение - след това никога вече няма да имаш друг случай". Това беше последното предложение, моята последна възможност! Видях този Престол (Откровение 3:21), и цялото ми бъдеще за вечността отминали. Оставаха десет минути до шест. Исках да го сторя, но не можех. Разумът е изострен, когато си в изпитание и изведнъж ме осени мисълта: "Как може себето да желае да предаде себе си?" Шест без пет. Аз се страхувах от тези последни пет минути. Можех да отброявам ударите на часовника. Тогава Духът говори отново: "Ако не можеш да го желаеш, би ли искал да ти помогна? Искаш ли да можеш да желаеш?"

"Внимавай", шепнеше неприятелят. "Когато някой по-силен от теб е откъм другата страна и иска да те направи желаещ, то е същото, както сам да желаеш." Докато мислех върху това, погледах часовника. Оставаше една минута до шест. Наведох главата си и казах: "Господи, аз желая".

В разстояние на един час Третото Лице на Божеството беше при мен. Той ми даде стиха в Евреи 10:19 - "Като имаме чрез кръвта на Исуса дръзновение да влезем в светилището", и "внезапно", казва Рийс, "бях пренесен в друг свят, в това светилище, където Отец, Спасителят и Святият Дух живеят. Там чух Бог да ми говори и аз живея от тогава там. Когато Святият Дух влиза, Той идва, за да пребъдва завинаги. Слава да бъде на Исусовата кръв!"

Един разказва, че няма думи, с които може да опише малкото събрание в къщата тази нощ; Божията слава е слязла. Рийс започва с припева: "Има сила, чудотворна мощ, в кръвта на Христа". Те не могат да спрат да пеят цели два часа; след това от 9 часа вечерта до 2:30 часа сутринта "Святият Дух говореше неща, за които никога не бях сънувал, и величаеше Спасителя".

Когато се събужда на следващата сутрин, той казва. "Разбрах, че Святият Дух е влязъл, за да остане завинаги. Чувството, което имах, беше, че Той ме доведе в дома на пируванието и знамето Му над мен бе любов. Невъзможно е да се опишат потоците от радост, които последваха."

Рийс Хауелс не е човек, комуто се отдава да говори публично. Той е по естество тих и стеснителен; но когато Святият Дух идва в него, Той му развързва езика и му дава Своето дръзновение. На сутринта в палатката на конференцията има хвалебно събрание, на което присъстват около хиляда души. По време на събранието той става и им казва ясно и спокойно, че ги призовава за свидетели, че същият Святи Дух, Който влезе в апостолите в деня на петдесятницата, е влязъл в него и ще произведе подобни резултати. Въздействието е толкова голямо, че през следващата седмица, когато тълпите се събират да чуят слово от един известен проповедник, буквално стотици дошли да питат Рийс как Святият Дух е дошъл в него. Това е първият поток от обещаните реки, които, както казва Исус, бликат от онези, в които пребивава Духът.