Особени преторски производства

Римското право познавало случаи ,при които правна защита на римските граждани била давана

вън от редовния формуларен процес по пътя на особени , специални производства, почиващи на империума на съдебния магистрат.Съд.магистрата давал известни заповеди на страните напр.да сключат една стипулация или да зачитат известно фактическо положение напр.владението в/у една вещ.

А.ПРЕТОРСКИ СТИПУЛАЦИИ –тя се сключва по заповед на мигистрата , за да създаде в полза на едно лице едно право, което законът не му е давал.По своята правна същност тя била вербален договор, сключването на който ставало по заповед на магистрата в определените в Едикта форма и случаи.Случаите ,при които би могла да се сключи една преторска стипулация са две категории:

1. Случаи, при които пр.стипулация имала за цел да осигури развитието на едно съдебно производство.

2. Случаи, при които прет.стипулация трябвало да гарантираедно право, което още не е било предявено в съд.В тези случаи пр.стипулация замествала една цивилна акция.

В известни случаи преторът налагал на ответника само сключването на преторската стипулация или изисквал тя да бъде гарантирана от поръчители.Отказът да се сключи водел до неизгодни за отказващия последици. Обикновено тези последици са били по-тежки , отколкото правните последици на самата стипулация.Ето защо лицето , на което преторът е налагал сключване обикновено се подчинявало.

Б. ВЪВОД ВЪВ ВЛАДЕНИЕ – Преторът въвеждал едно лице във владение на имуществото на друго. При това въводът се извършвал в/у една отделна вещ или в/у цялото имущество на засегнатия. При втория случай започвал и с принудителни мерки с/у осъдения.

В. ИНТЕРДИКТИ – интердиктът бил заповед, която един магистрат издавал по искането на едно частно лице. С тази заповед той приписвал на друго лице известни положителни или отрицателни действия. Пр-то относно издаването на един интердикт започвало както съдебното производство. След като се убедял в истинността на изнесените от молителя твърдения, магистрата издавал интердикт в условна форма. Ако лицето с/, което е издаден откаже да се подчини, започвало производство за проверка нарушен ли е интердикта. В своя завършен вид процесът, който имал цел проверка на визираните в интердикта предпоставки, обхващал няколко свързани едно с друго производства.Ответникът трябвало да обещае на ищеца, че ще му заплати определена сума пари,ако предпоставките по интелдикта са налице. Ицещът трябвало да обещае, че ще заплати сума ако е обратното. Заклетият съдия трябвало да се занимае с един процес, който имал за цел да обезщети ищеца по интердикта за претърпени от него щети и загуби в случай, че ответникът отказва да ги плати.

РП познава няколко интердикти:

1. Прохибиторните – съдържат запрет, отправен към тези, с/у които е издаден интердиктът.Най важни са били владелческите – тези при които се запрещава нарушаването на законното владение на владелеца на недвижимия имот или на движимата вещ.

2. Реституторни – заповядвалаи връщането на определена вещ и възстановяване на предишното състояние.

3. 
   Ексхибиторни – заповядвали да бъде представена пресъдебната враст една вищ или лице.
   

Г.РЕСТИТУЦИЯ – акт на магистрата, чрез който последният унищожавал правните последици на един юридически факт, който той считал несправедливи.Този резултат магистратът постигал, третирайки вредоносния юридически факт като несъществуващ. Или връщал положението преди, неговото настъпване. Реституция се допускала само при определени предпоставки и в изключителни случаи. Тя се използвала, когато увреждащият молителя факт поподал при следните случаи: непълнолетие, извинително отсъствие , случаите на насилие измама и грешка и др.

24. 
    
    
    Изтегляне 435.5 Kb.
    
    Сподели с приятели: