Формуларен процес.Елементи на формулата. Фази на процеса

Във ФП съдебният магистрат, на първо място преторът започва да играе много важна роля.Овластен с правото да формулира спора м/у страните като посочи не само рамките , в които този спор трябва да се движи, но и алтернативата му за разрешение, преторът се явява междинна инстанция м/у законодателя и съдията. Опознавайки по този начин несъвършенствата на правните институции, той ги прилагал и при конкретни случаи в полза на господстващата класа.

Делението на съдебното производство при ФП е както при легисакционния. Гражданскоправната юрисдикция е била отдадена на градския и перегрински претор. За по-маловажни процеси на общинските магистрати,а в провинциите е дадена на губернаторите, които я упражнявали чрез свои делегати – легати и квестори. Върховен носител на гражданско правна юрисдикция е бил императорът.

Юрисдикцията на съдебния магистрат във ФП се изразявала в:

1. 
   в даването на формула и заклет съдия
   
2. 
   отправяне на заповед към съдията да разреши спора на страните .Изпълнението назаповед
   

Фази на ФП:

1. При ФП призовавнето на ответника пред магистрата е работа на ищеца, а не на държавната власт.За разлика от легисакционният про-с, тук вместо формули се явило свободно разискване м/у страните и магистрата, в което се изнасяли всички особености и последователни усложнения на създалите се м/у тях правоотношения.

Магистратът след като ги изслуша, издава формула в която включва въпроса дали исканата акция съществува, но и дали са налице известни факти, които да влияят в/у изхода на процеса.

2. Формуларната процедура се явява в помощ на ицеща напр. за да се уточни дали ответника е носител на задължнието и когато нямал достатъчно доказателства за своя иск.

3. Процесуалният институт, който давал възможност на ищеца да установи предявеният иск – се нарича решителна клатва. Тя се използва икогато ищецът разполагал с други доказателства. Това е тържествена декларация от ответника, с която призовавайки божеството за свидетеел и арбитър ,заявявал че не дължи исковата претенция. Това го освобождавало от акцията. Ако излъже,той понасял тежки религиозни санкции.

4. Признанието на ответника, че дължи сумата, се равнява на влязло в законна сила решение и може да се започне принудително изпълнение.

5. При ФП – ответникът можел да откаже или да се скрие, за да не присъства на процеса първоначално или в последствие. От своя страна ищецът имал право на принудителни мерки като: чрез заповед от магистрата влиза във владение на имуществото на ищеца и при последващ отказ да се яви може да го продаде на публична продан.

Формулата и съставните и части:

1. 
   Интенция – в нея е даден основният въпрос, касаещ процеса.Това е първата фаза.
   
2. 
   Демонстрация – изразява правното основание на предявената от ищеца акция.
   
3. 
   Кондемнация - втората важна фаза. В нея се предписвало на заклетия съдия да осъди
   

4. 
   Следващата фаза овластява съдията при известна категория искове да извърши прехвърляне
   

Пресскрипция е такава клауза, която се поставяла в началото на формулата с цел да се ограничи или въобще да се отстрани ефектът от литис контестацията в полза на една от двете страни..

22. 
    
    
    Изтегляне 435.5 Kb.
    
    Сподели с приятели: