Право на собственост.Същност.Съдържание.Видове собственост.
Понятие за собственост – пълно изключително правно господство в/у телесна вещ.
Позитивната и страна – собственикът разполага по най-широк и неограничен начин с вещта, негативната – той може да поиска от всички хора да не въздействат в/у вещта.Собственикът употребява вещта, използва плодовете и и се разпорежда с нея. По време на предкласическото и класическото РП, правото на собственост е абсолютна /т.е. то се разпростира в/у вещта , но и в/у матер.придобивки от нея – плодовете или всичко прикрепено към нея – пристройки към сграда/Това дава правото на собственика да я търси от всеки, в ръцете на който се е намирала. Съгл.обективното право независимо от абсолютната собственост е имало и редица ограничения за собственост – напр. височината на сградите, размера на имота и т.н. – ограничения налагани от обществото или от частни лица. По верме на Домината /в интерес на императора и господстващата класа/ държавата си присвоява правото да отчуждава имоти в публичен интерес.Напр.за обществени сгради, даване на изоставени земи за обработване при принудително възлагане и др.Продажбата и дарението през този период са сделки, прехвърлящи директно правото на собственост, както при древното РП.
Видове собственост :
А/Цивилна /квиритска/ – в полза на един римски гражданин или латин, за придобиване на италийски недвижими имоти по реда на манципацията или традицията. А за движимите вещи – да са в гражданско обръщение.
Б/ Преторска /бонитарна/ - преторът се явява в защита на икон.силните представители на стоп.оборот и допуска неформалното прехвърляне на собственост. Този вид се явила при прехвърлянето чрез манципация. По цивилното право ако не е миниципирана, тази вещ не става собственост. Тя става такава след изтичане на съответния давностен срок – 1 год . за движими и 2 год. за недвижими.До изтичането на този срок той не е собственик и продавача може да я изиска по съдебен ред или ако купувача е изгубил владението на вещта той не може да предяви иск с/у владелеца и да му бъде върната, тъй като не е неин собственик. Преторът давал право и при двата случая на купувача. След изтичане на давностния срок тази собственост ставала цивилна. Най важните случаи на преторска собственост били:
- в наследственото право – преторът не могъл да направи цивилен собственик лицето, на което давал наследство. Той давал само бонитарна собственост.
- при принудително изпълнение в/у имущество на длъжник – лицето, к. Купувало в цялост имуществото на несъстоятелния длъжник, придобива в/у купеното имущество бонитарна собственост.
В/ Перегринска собственост – имат собственост, подчинена на техните правни норми. На ня
Кои в интерес на тъгр.обмен е признато правото да сключват правни сделки. Но произлизащите от тях права са били санкционирани от перегринския претор съссъответните искове. Те се зазоволявали с влад.защита на вещите, придобити по силата на търговията и така собствеността е защитена от кражба. Този вид изчезва през 3 век.
Г/ Провинциална собственост – земята в завладените от Рим провинции се считала за собственост на римската държава.Частните лица не са имали никакво право.Правото на държавата в/у провин.имоти се изразявала в правото да събира определен данък.
Сподели с приятели: | 
