Договорът в римското облиг.право.Понятие.Историческо значение.
В РП договорът е най-важният източник на обл.отношения. По своята същност той е съглашение,
скрепено с иск, пораждащо облиг.връзка. Договорът в тесен смисъл е съглашение м/у две или повече лица , насочено към пораждане на задължения. В РП важи принципът, че простото съглашение не е достатъчно за пораждане на задължения. Необходимо е волята на страните да е облечена във известна форма.
Развитието на договорите в РПе пряко свързано и обусловено от основните промени в икономиката на рим.общество. Дог.отн-я са юрид. Израз на определени икон.от-я и затова промените в същността, формата и последиците от тях са свързани и с промените в икономиката.
В древния Рим при натуралното стоп-во и слабия икон.обмен договорът отразява примитивната
стоп.структура на общ-то.Тогава съществевята т.нар.формални договори –напр.в присъствие на свидетели и везномерец кредиторът удряйки везната с късче бронз, го предава на длъжника. Този вид договори са имали предимства, тъй като са давали достатъчно време за обмесляне на сделката.
С развитието на рим.държава и на робовладелческото стоково ст-во и оживен стокообмен се появява необходимостта от бързина при сключване на договорите и да могат да се сключват м/у лица от различни градове и провинции.Тези изменения се отразяват в съдържанието на консесуалните и реални договори. Правата и задълженията от тях се изпълняват съобразно изискванията на доброволността.При нарушения на добров. Се прилагат съответните искове.
В следкласическото РП икономич.упадък на робовладението дава отражение и в/у правния регламент на договорите. Става сливане м/у отделните видове и се появяват съглашенията, които пораждат правни последици. Особеното е, че вече договорите са в писмена форма. Това облекчава процеса на прехвърляне на вещта – без традиално прехвърляне.
Сподели с приятели: | 
