Настойничество и попечителство.
Властта на главата на семейството над неговите низходящи – членовете на фамилията се нарича
patria potestas Главата на семейството имал право на подвластния на живот и смърт. Това право е ог
раничено през Империята. Подвластният син е можел да сключва правни сделки и да се задължава , обаче всичко което придобивал минавала в имуществото на своя patria familias. patria potestas се поражда в/у едно лице с неговото раждане от законен брак. Освен чрез раждане, това ставало в християнската епоха и в/у незаконно родено дете чрез узаконяването му. Узаконяването му ставало:
1. Чрез последващ брак м/у лицата , от чиито конкубинат /съжителство без намерение за постоянна общност в живота/е родено
Чрез рескрипт на императора – когато единият розител е починал
В късния период на Империята едно дете се узаконява и когато бащата го напреви
декурион /длъжност като общински съветник, но неплатена/
Чрез осиновяване – по два начина
arrogasio – осиновяване на едно лице по решение на нар.събрание след доклад от върховния жрец. В републиканския период се осиновявал само пълнолетен мъж /sui iuris/, а през Империята чрез рескрипт на императора станало възможно осиновяване и на малолетни и жени.
adoptio – използва се постановлението на Дванадесетте таблици – ако един баща продаде
сина си 3 пъти , губи родителската си власт над него. Често това ставало чрез фиктивна продажба.
Прекратяване на patria potestas ставало :
Чрез смърт на главата на фамилията
Чрез еманципация. Главата на сем-то освобождава по свое желание подвластния.
Когато един малолетен преди 14 г. стане sui iuris или една жена на каквато и възраст да е стане
sui iuris тези лица изпадат в настойничество. Настойничеството предсавлявало власт над едно лице учредена в интерес на наследниците на това лице, а не в негова полза.По-късно настойничеството се обърнало в длъжност на настойника и е било изключително в интерес на лицето, което е под настойничество. То бива:
Сподели с приятели: | 
