Нещастието от гледна точка на душата

Дарън - самият той променен от болест, която ще промени всички нас - дали трябва да го съжаляваме, или да му се възхищаваме? Можем да бъдем изкушени да се съсредоточим върху трагичните аспекти на негово­то състояние. Но душата, чиято цел е да донесе по-голя­мо разбиране, опрощение и любов, признава както възтържествуването на Дарън, така и неговата жертва.

А Джоана, принудена да „слезе от сцената", докато враждуващите й родители са посрещнали заедно неиз­лечимата болест на майката - дали този навехнат глезен е жесток номер на Съдбата, или е дар от нейната душа, така че майката на смъртното си легло също да може да се разтвори: за любовта?

Навсякъде, където виждаме нещастие, душата вижда възможност за нашето изцеление, развитие и просветление. Тази мисъл се породи у мен, след като една моя приятелка, докато лежеше отпусната върху кушетката по време на сеанс, установи, че съзнанието й е попаднало в сфера, различна от физическата. Пред нея седяло същество в бяла дреха, в което тя веднага разпознала Водителя. Той я поздравил дружелюбно и я подканил да му зададе въпроси. Тъй като знаела, че не е добре със здравето, а сестра й била болна от неизлечи­ма болест, тя попитала дали в живота си ще има още страдания. Кроткият отговор на Водителя бил: „Раз­бира се, скъпа. Това е необходимо. То те оформя."

След сеанса, докато обсъждахме случилото се, и двете бяхме поразени от силата на отговора, даден й от Водителя: „То те оформя." Помислих си за пържола, удряна с чук, докато стане крехка и добра, или за метал, който се закалява все повече с всяко пъхване в пещта, а после бива удрян върху наковалнята. Дали всички ние не ставаме по-крехки и добри и въпреки това по-закалени, докато ни оформят? И какво говорят за нашата индивидуалност начините, по които ни опит­ват и изпробват?

Карл Юнг е направил язвителното твърдение, че „животът на един човек е неговата характеристика". Дилемите, пред които сме изправени, трудностите и препятствията, с които се сблъскваме, и начинът, по който ги посрещаме и се справяме с тях, определя кои сме, защо сме тук и какво се опитваме да постигнем чрез земното си съществуване. Личността често пъти преценява другите според положението, стабилността и материалните им постижения, но душата дава информация за характера на отделния индивид чрез задачи­те и предизвикателствата, които му отправя. Ние пог­решно вярваме, че целта е постигането на щастие, удобство, спокойствие и сигурност, но душата си има съвсем различна програма. Тя не се интересува от стра­данията на индивида, стига те да доведат до усъвър­шенстване, укрепване и пречистване, така че личността да бъде достойна да служи на целта на душата. Всеки път, когато се питаме „Защо това се случва на мен?", трябва да се опитваме да си припомняме, че нашето щастие, удобство, спокойствие, сигурност и положение не ни пречистват, не ни укрепват и не ни усъвър­шенстват.

Това се постига чрез закаляването в огъня.