Робин Норууд Духовен пътеводител в лабиринта от въпроси за човешкото съществуване

Едно от най-големите предизвикателства по време на физическото ни въплъщение е това, че не можем да знаем накъде отиваме, а още по-малко дали ще прис­тигнем там, или не. В този критичен повратен момент, когато сме най-осъзнато интроспективни (т. е. с поглед, обърнат навътре), най-чувствителни и най-обезпоко­явани от собствените и на другите страдания, ние тряб­ва неспирно да се борим не само с трудните външни условия, с които се сблъскваме, но и с всичките си вът­решни съмнения и страхове.

Защо, ще попитате, всичко трябва да бъде толкова трудно? Целият този процес би бил много по-ефикасен, ако ни бъдат поставени задачите и ние просто се за­емем с изпълнението им по най-честния начин. Защо трябва загадката и сляпото опипване за посоката да се прибавят към нашето бреме? Защо не можем да го осъзнаем?

Картата на Луната в таро означава онези времена, когато дори и Бог крие лицето си - нашите моменти на най-дълбоки съмнения, тъмната нощ на нашата душа. През такива периоди мнозина от нас търсят съвета на медиуми, астролози и други хора, опитни в изкуството на предсказанията. Дали подобни гадания са точни и ни помагат, зависи от няколко фактора: умението на медиума, нивото на нагласа през този ден, енергийното настройване между нашите Водители и Водителите на медиума (защото при едно добро гадание всичко, което нашите Водители могат да съобщят на Водителите на медиума, после ни бива „преведено" от медиума), от това дали духовното развитие на медиума може да въз-. приеме духовното послание, което ни се изпраща, дали ние сме дотолкова заплашени от някоя част на гада­нието, че го изопачаваме или не му обръщаме внимание и, накрая, дали вече е дошло времето да узнаем повече, да бъдем успокоени с обещание за по-добро бъдеще, или пък трябва да продължим да се лутаме в мрака още известно време.

Когато бях на тридесет и пет години и преминавах през най-невзрачния период от съзнателния си живот, за пръв път посетих медиум. Тя гледаше на таро и бе удивително точна. Някои от предсказанията й започна­ха да се сбъдват почти веднага щом излязох от кабине­та й! В продължение на месеци наред всяка сутрин, докато се приготвях за работа, си пусках касетата със записа на нашия сеанс, защото обещанието й, че неща­та ще се подобрят, ме крепеше, докато колелото на Фортуна бавно се завърташе в по-благоприятно поло­жение.

Когато на четиридесет и две години се озовах без. ясна посока пред себе си, след като бях изоставила повечето от целите, които бях преследвала и постигнала, аз отново потърсих помощта на медиум. Но никой не успя да ми направи точно гадание. В отчаянието си се захва­нах да изучавам астрология, хиромантия и таро, надя­вайки се по този начин да разгадая загадката, която изживявах. Тези средства ми помогнаха да започна да мисля в символи, да изостря интуицията си и да разбе­ра децата си и всички свои по-значими взаимоотноше­ния в много по-дълбок план, отколкото това бе възмож­но с познанията ми по психология. Научих толкова много неща, че накрая целият ми възглед за живота се промени. Въпреки това търсените отговори за ситуа­цията, в която се намирах, продължаваха да ми убяг­ват.

Оглеждайки се назад, сега разбирам защо всяка врата трябваше да остане затворена за мен през всич­ките тези години. Само по този начин моето отчаяние можеше да мотивира търсенето на разбиране, а нетърпението и самоволието миляха укротени с течение на времето.

Ясно е също и че никой от медиумите, с които се консултирах, не можеше да направи нищо, за да улес­ни този труден преход. Ако това бе направено, то би попречило на необходимия процес - все едно да издър­паш морковите от земята, за да видиш как растат.

Когато търсим по-ясно разбиране за плановете на душата ни по време на сегашната ни инкарнация, кога­то искаме да разберем по-добре и да подпомогнем Божията воля за нашия живот, ние упражняваме един­ствената валидна причина, поради която хората се за­нимават с окултизъм или се обръщат за съвет към онези, които го практикуват. Но когато се опитваме да използваме собствените си или нечии други медиумни дарби и окултни сили, за да се отдаваме на самоволието си, ние използваме черна магия, излагаме се на опас­ността да отложим, вместо да улесним просветлението си. И разбира се, не трябва да забравяме, че уменията и етиката на медиумите са доста разнообразни, също както е и при представителите на всяка друга профе­сия. Както във всяка друга сфера от нашия живот, трябва да внимаваме с кого се консултираме за съдбата си и бъдещето. Но трябва също и да признаем, че има моменти, в които никой, колкото и надарен да е той, не може да ни помогне да погледнем в бъдещето, защото нашите надежди и страхове са ни потребни. Те оказват своето влияние върху нас, задълбочават нашия характер и помагат на съзнанието ни да съзрее.

Представете си за момент, че сте младеж на седем­надесет години със завидни атлетически умения, които сте развивали в продължение на години. Тъкмо сега, тази вечер, сте на футболното игрище и играете срещу отбор от друго училище, намиращо се в противополож­ния край на града. В този мач вие сте домакините и трибуните над вас са препълнени. Родителите ви също са там. А също и приятелката ви. Чули сте, че може да има и някои хора, които се интересуват от вас, а учи­лищният ви треньор е намекнал, че евентуалното полу­чаване на стипендия може да зависи от играта ви тази вечер.

Отборите са равностойни и понякога играта доста загрубява, но вашето желание за победа е заслепя­ващо, фокусирано е като лазерен лъч. Нищо, нищо дру­го досега не е имало такова значение, както победата ви тази вечер.

А сега си представете себе си в тази картина, но добавете още един елемент - че вече знаете резултата от мача.

Това променя всичко, нали?

Когато неспокойствието, съпътстващо неизвестност­та на резултата, бъде премахнато, същото се случва и с мотивацията. Ние плащаме високата цена на разби­тите си емоции, защото не можем да предскажем дали дадена ситуация ще се развие по начина, по който се надяваме, или по начина, от който се страхуваме. Но познанието за бъдещето си има също цена - изтляване-то на емоциите поради това, че жизнерадостността на надеждата, трепетът на очакването и завладяващият порив на желанието стават неуместни. Когато предва­рително знаем изхода на някоя предизвикателна ситуация, тогава изчезва подтикът да се изпъваме, да се пресягаме, да се развиваме. Всъщност това вече дори не може да бъде наречено предизвикателство. То е просто нещо, което трябва да се преживее.

А сега си представете, че сте същият седемнадесет-годишен младеж, но освен че знаете изхода от мача тази вечер, знаете още и дали наистина ще получите стипендия, а също и всички подробности около това как ще протече животът ви в бъдеще, включително и обстоятелствата около смъртта ви. Целият ви живот е като книга, която вече сте прочели. Няма да има шокове, но няма да има и щастливи изненади - нищо, освен пос­ледователно преживяване на събития в продължение на години...

Можете ли да почувствате тежестта на това знание? Как то би ограбило всяка вълнуваща случка от неговото оживление, ако вие ще знаете, че неговите иск­рящи и леки стъпки веднага ще бъдат последвани от тежкия грохот на следващата беда.

Да, ние трябва да вървим към живота „сляпо", или въобще да не го правим, защото ако знаем, бихме се съпротивлявали. Бихме се опитвали да заобиколим болезнените епизоди, да избегнем трудните взаимо­отношения, да предотвратим катастрофите. И бихме се съпротивлявали, предотвратявали, заобикаляли и из­бягвали собствената си еволюция, осъществявана тъкмо чрез тези преживявания и начините, по които би тряб­вало да се променим, за да се приспособим към тях.

Един герой е герой, защото се изправя смело срещу неизвестното, докато накрая с големи усилия го пре­одолее. Понякога той има вълшебен меч или приказен кон, който му помага в битката с чудовища и дракони. Ние също можем да използваме всички полезни средства, които биха ни дали сила: молитва и меди­тация, духовна дисциплинираност, просветителска литература, група хора, които имат проблеми, сходни с нашите.

И можем да си повтаряме, че във всичките си бор­би с живота, във всичките си сражения с нашите съмне­ния и страхове, дори когато си мислим, че пропадаме в нещастието си, всеки наш опит да намерим пътя ни издига духовно и доказва нашия героизъм.