Робърт Морнинг Скай Предговор от българския издател Уводни думи „ Историята на Звездния Старейшина и Документите Тера Скритата История на Планетата Земя безспорно е книга
Естеството на Източника и проявлението
Изтегляне 4 Mb.
|
| 3.1
Естеството на Източника и проявлението За да започнем да разбираме естеството на квантовата дилема, заложена в главната тема на настоящата проблематика е нужно да отправим взор доста надалеч, към самото й начало. Към самия Източник. В последните 20 години на запад е много езотерично модерно да се мисли за Източника с женски характеристики. Говори се за богинята-майка, създателка на цялата вселена, за „майката-Земя" и всякакви вариации на тези двете. В последните 5 години в България това също започна да става сравнително популярно и последната поп-езотерична мода е свързана именно с мотивите около „завръщането на богинята", която се състои във вкореняването на забравения и отритнат женски принцип. Стига се дотам самият Източник да бъде персонифициран и свеждан до образ с женски пол, точно както християнството е правило обратното толкова векове наред. Тъй като да се говори за Източника е изцяло плод на стремежите за отговор, нужни на личността, този процес се е превърнал в невероятно претенциозно течение, което с хилядолетията е избило в множество религии, окултни течения, гностицизъм и дори квантова физика. Всички представители на изброените имат много ясна перспектива какво е и най-вече - какво не е „бог". Това всъщност е нещо доста странно, предвид, че концепцията за „бог" по самата си същност е невероятно абстрактна, неизмерима и най-вече - невербална. Въпреки това историята сочи, че нашето съзнание е създало най-много образи именно в посока - да се мисли за Източника с някакви познати идеи. Странно е, че има толкова много изписано за „нещо", за което не може да се каже почти нищо... Това разбира се е предимно религиозно предопределено, тъй като юдаизмът и християнството са две от господстващи религии на планетата, а те приравняват идеята за Източника с извънземните, които са създали нашите тела, защото когато говорят за „бог" те разказват именно за генетично манипулираното ни минало. Романтична, но невярна концепция, станала причина за много недоразумения. Именно за това правим твърдото разграничение, че в момента ние говорим за Абсолютния Източник, а не за бога от библията, който е събирателен образ на извънземните генетични учени. Затова и предпочитаме термина „Източник", а не „бог", който е твърде религиозно натоварен и се отнася именно за Учените по Произхода от Орион и Сириус. Така че ще използваме доста често думата „Източник" в следващите редове, като референция за именно този Абсолют и на моменти няма как да избегнем повторенията. И макар да нямаме намерение да превръщаме това в есе за Проявлението и неговия Създател, няма как да не преминем през някои основни аспекти, които са нужни за разбирането на онова, което в крайна сметка искаме да изведем в края. И така. Какво е Източникът? В „началото" Източникът съществувал като Съзнание и нищо друго. Всичко, което е било, Е и някога ще бъде, е Съзнание. То няма идея откъде е дошло, То само знае, че винаги е съществувало и няма край. Въпроси от рода на: „Откъде идвам и къде отивам?" са безсмислени и не стоят на дневен ред за „Него". То позволява на събитията да се случват независимо и по този начин - То опознава Себе Си. То не се намесва директно в личните животи на Своите мисли-създания, защото То няма план. Противно на народните вярвания, То не осъжда, не се намесва и не променя нещо, което вече е създадено и най-вече - не му пука ако пишете думата „бог" с малка буква. То допуска свободната воля на всички създания вътре в Себе Си. По този начин могат да се разгърнат всички възможности. На нищо никога не е попречено да съществува. Хората могат да осъдят събитията като добри или лоши, позитивни или негативни, но за Висшия Разум те всички са просто парченца от Него Самия. Ограниченият човешки мозък не може да схване огромния мащаб на Сътворението. Всъщност каквато и представа да си създаде човек за Източника, това ограничава разбирането му за Него и обикновено колкото повече обуславяния/ идеи/обяснения човек притежава (съзнателни или несъзнателни, наследени от миналото и програмирането си), достъпът му до това ниво на Съзнание се затваря. Сами за себе си ние нямаме нито едно обяснение за Източника и никога не сме търсили такова. Ето защо почти не говорим за Източника в работата си. Това е напразно и е игра на ума. Винаги сме предпочитали интуитивното усещане за Абсолют пред обяснението „какво е Абсолют". Единствено проявеното може да се обясни, а ако използваме линейна метафора, проявеното в лицето на физическата вселена е само около 3% от всичко, което съществува. Опитайте се само да си представите идеята. Всички знаем колко необятна е физическата вселена и въпреки нейната необятност - тя е само игла в купа сено на фона На това, което представлява Източника в неговата (нематериална) цялост. Колкото повече се „приближаваме" до Източника, толкова по-абстрактни и несъществуващи стават обясненията за Него. В този ред на мисли, всичко казано за Източника ограничава разбирането ни за него -дори настоящите редове, които имат чисто концептуална и ориентировъчна функция в рамките на цялостния текст, без да имат никаква претенция за конкретен носител на обективен смисъл относно това „какво наистина е Източникът". Докато Източникът „мислел за Себе" си, са били създадени мисъл-форми самоувековечаващи се в съзидателни проявления. Когато тази енергия се себепознала, всички други форми или равнища започнали своето едновременно съществуване. Всички нива на съзнание създават нива под тях. Подобното поражда подобно. Всяко ниво е поддържащо и поддържано от другите нива. Ето как Сътворението „диша". Каквото горе, такова и долу. Както несъмнено знаете, това Съзнание е наричано с много имена. Наред с другите названия То е наричано „Бог", „Висш Разум", „Всичко което Е", „Всемирен Разум", „Космическо Съзнание", „Върховна Същност", „Всемирно енергоинформационно поле" и т.н. Ориентираните според рода термини като „Баща", „Бащата-Отец", „Богинята-майка", „Космическата майка" й т.н., са наистина неподходящи, защото това Съзнание няма пол. Тук е и рубиконът в разбирането, което липсва на масово ниво и което е причината за съществуването на толкова много конфликти в цялата физическа вселена под различни форми. Проявлението е абсолютно цялостно, неутрално и завършено само по себе си (макар да е себеразвиващо се) във всеки един момент. То е единно и неделимо. Неговите проявления обаче, в контакт с даден вид платформа, съществуваща на дадено „място" в дадено „време", при определени условия - създават съвсем реално съществуващо усещане за разделение, точно както при оптичната дисперсия един светлинен сноп се разлага на различни спектрални компоненти с разнообразни цветове. В нашата платформа ние имаме два базови компонента и наричаме тази платформа „дуална". Ние класифицираме качествено винаги в две основни групи (които разбира се съдържат много подгрупи, подчинени на себе си). Тези два архетипа имат много характеристики и проявления. Най-адекватна земна аналогия придобиваме чрез концепцията за Ин и Ян от древнокитайската философия и ще ползваме именно тази система, за да представим пред читателя дадени идеи. Всеки знае какво представлява този символ, така че той няма нужда от графично онагледяване. Ин и Ян са двата архетипа представляващи дуалната матрица, това е символът на Полярностите (а не на Баланса, както много хора смятат). Ин е тъмната половина, а Ян - светлата. Ин се характеризира със смъртта, с тъмното, негативно, студено, влажно, пасивно, приемащо, материално, земно, женско непроявено начало. Небесното тяло, свързано с Ин-енергията е Луната, а най-символичният й прилежащ елемент - водата. Кореспондиращ сезон - зима. Основен кореспондиращ метал - сребро. Ян се отъждествява с живота, със светлото, позитивно, топло, сухо, активно, отдаващо, енергийно, небесно, мъжко проявено начало. Нашето Слънце е Ян, а най-символичният му прилежащ елемент - огънят. Кореспондиращ сезон - лято. Основен кореспондиращ метал - злато. Когато говорим за „мъжко" и „женско" в лицето на Ин и Ян, ние не говорим за полове. Говорим за абстрактни идеи, архетипи и прилежащите към тях характеристики, които никога не са конкретни и вечно застопорени в граници. За да обрисуваме, ние не можем да кажем с абсолютна математическа конкретност каква е природата на един камък например. Можем да кажем, че неговата форма е Ян (ако той е издължен), а неговият състав има Ин-характеристики (ако той е ронлив и рохкав). Камъкът е винаги камък, той е неутрален сам по себе си, но ние можем да му направим концептуална дисперсия чрез науката за Ин и Ян. Също така този камък не е нито добър, нито лош. Можем да ударим някого по главата с него, можем да построим и къща, използвайки го като градивен материал. Той може да има различни функции, точно както Ин и Ян изпълняват различни функции, всяка от която има своето място в Творението, независимо от поляритета, който придаваме на тази конкретна функция. С всичко това искаме да кажем, че ние разкодираме неутралната си реалност (която е проявление на Източника), разделяйки я на Ин и Ян характеристики. Това е начинът по който мислим и функционираме. Това е режим на вечен антагонизъм. Ние искаме хубави, а не лоши преживявания, повечето от нас предпочитат слънчеви, а не дъждовни дни и т.н. Всичко това не означава, че лошите преживявания и дъждовните дни нямат своята стойност в картинката, означава, че ние не им обръщаме достатъчно внимание, защото сме центрирани в тялото, понеже изживяваме дуалността основно чрез своето тяло и пол. Всъщност тази динамика на Ин и Ян създава условия за разнообразие и учене. Защото Източникът се себеизучава постоянно и чрез нас (като Свое Собствено продължение), това Съзнание се себеопознава и себенаслаждава в безкрайността. Полярностите са инструмент в този процес. Споменатата динамика на Полярностите е обект на изучаване на И-дзин - Книгата на промените, която се явява карта на самата дуална Игра и е едно от най-проникновените и полезни неща, които човек може да изучи, докато е инкарниран на Земята. Умението пък да се балансират полярностите и да бъдат анихилирани и трансмутирани в нещо трето, е предмет на външната и вътрешната древнокитайска алхимия (която също неизменно ползва И-дзин). И-дзин и алхимията са много абстрактни, невербални и на практика не се разбират с дуалното съзнание в по-висшите си форми. Те се уповават на Баланса и именно по тази причина казваме, че Балансът е най-близката концепция до Източника, която познаваме в материално тяло (но със сигурност има много отвъд нея). Дотук разбрахме, че Източникът няма пол и поляритет, а е неутрално Съзнание, върху което, поради естеството на нашата реалност, ние извършваме своеобразна дисперсия по различни причини, като по този начин го възприемаме като „Ин" и „Ян". Казано с метафора, ние нямаме възможност за пряка перцепция на Сътворението и го гледаме през очила, което макар и изкривено от дадена перспектива - дава възможност за едно интересно преживяване на самия Източник, който в крайна сметка ние представляваме независимо един от друг. Изяснихме още, че дори самите Ин и Ян не са ясно фиксирани конкретности, а характеристики, които всяко едно материално проявление (да не говорим за живите същества) съдържа в себе си (даже повече от няколко Ин и Ян елемента). Всичко това е невероятно опростяване на една далеч по-сложна картина, но в същото време е необходимият работещ минимум за разбирането на това, което следва. Изтегляне 4 Mb. Сподели с приятели:
|