Родопи източни” (BG0001032) и „Крумовица” (BG0002012) на „цялостен работен проект за проучване на подземни богатства – скално-облицовъчни материали в площ „саръкая”

От разред пеперуди (LEPIDOPTERA) в предмета на опазване са включени 5 вида.

Гъсениците и имагото на Тигрова пеперуда (тигров молец на Джърси) (Callimorpha quadripunctaria) обитават засолени степи, равнини, блата и плитки засолени езера, силно повлияни от панонския климат с високи температури и засушаване през лятото. Не е отбелязвана в района.

Обитава тревисти ливади и поляни в гори и покрайнините им. Развива едно поколение от април до юли според надморската височина. Гъсениците се хранят с обикновено синьоглавче (Succisa pratensis), самогризка (Scabiosa), жълта тинтява (Gentiana lutea) и орлови нокти (Lonicera periclymenum) (Tolman & Lewington 1997). Присъства в Приложение II на Директивата за местообитанията 92/43 на ЕС и в Приложение II на Бернската конвенция. Включен като уязвим в Червена книга на европейските дневни пеперуди (van Swaay & Warren, 1999: 167). Липсват данни за наличието на локалитети в района на инвестиционното предложение.

Херпетофауната в площ «Саръкая» е сравнително бедна.

Голям гребенест тритон (Triturus karelinii) е установен в почти в цялата страна до около 1500 m н.в. в застояли, обрасли с водна растителност водоеми и техните околности. Възрастните излизат на сушата около месец след размножаването. Зимува във водата, по-рядко на сушата (предимно младите).

Жълтокоремна бумка (Bombina variegata) е широко разпространен вид в потоци, реки, канали, езера, язовири, блата, временни изкопи, наводнени коловози по черни пътища. Обитава също и силно обрасли и замърсени водоеми. Не избягва и бързотечащи потоци. Среща се от най-ниските части на страната до около 2000 m н.в. (в Пирин и Стара планина). Не е установен в най-ниските и равнинни райони. Храни се с насекоми, червеи, охлюви и други безгръбначни. Зимува на сушата.

На терена и в близост до него липсват водни обекти и няма условия за тясно свързаните с водната среда два вида земноводни.

Двата вида сухоземни костенурки - шипоопашата костенурка (Testudo hermanni) и шипобедрена костенурка (Testudo graeca) имат сходна биология. Обитават открити местности с тревна растителност, редки храсти и нискостъблени гори. Най-висока е плътността на популациите в окрайнините на широколистни гори, в разредени дъбови гори и в полустепни пространства с рядка храстова растителност.

Те са дневни видове, като активността е най-висока през пролетта. По време на летните горещини мигрират от откритите, сухи и припечни терени към по-влажни места (долове, крайречни горски и храстови формации). Хранят се предимно с тревисти растения (различни сложноцветни и бобови, но и много други), по-рядко с окапали плодове (джанки, круши и др.). В менюто попадат и дребни безгръбначни животни. За зимуване се заравят в почвата обикновено на южни склонове. Вероятни са за прошарените с храсти терени и допускаме много слабо отрицателно въздействие.

Предимно голия характер на земите без макар и рядка лесистност не предоставя благоприятни възможности за развитие на техните поптулации. Възможно е при определени условия да използват биокоридорната функция на деретата и да пресичат терена при миграции.

Реализацията на инвестиционното предложение няма да засегне местообитания на редки и защитени бозайници, предмет на опазване в Защитена зона „РОДОПИ-ИЗТОЧНИ”.

Мишевидният сънливец (Myomimus roachi) обитава открити необработени места, където живее в дупки с дълбочина до 20 см. Характерен е за Югоизточна България и няма сведения за негови локалитети в района. Теренът не предлага подходящи екологични ниши, адекватни на изискванията на вида.

Пъстрият пор (Vormela peregusna) от разред хищници (Carnivora) предпочита открити степни терени, ниви, лозя и храсталаци. Среща се в ливади, пасища, каменисти терени, пустеещи земи, включително по речни долини, суходолия, каньони. Обитава мозаечно равнините, котловинните полета, безлесни терени в полупланински райони. По-често се среща в Североизточна и Югоизточна България и във високите полета на Западна България. Предпочитани са местата с едри колониални гризачи, а основна плячка са лалугери, хомяци, слепи кучета, мишевидни гризачи, рядко жаби, влечуги, мекотели. По Ж. Спиридонов, Л. Милева1989 числеността му в страната е около 2000 индивида (без новородените) при вероятна плътност 1 индивид/10 km², изчислено върху 20% от територията на страната (потенциалните местообитания). Индивидуални територии се изчисляват на 10–30 ha в Украйна до 50–60 ха в Израел. За денонощие изминава до 1200 m.

В няколкокилометрова близост има съобщения за локалитети на вида, а установените в страната представяме по Николай Спасов, Жеко Спиридонов, Червена книга на Република България, електронно издание, 2011 г.

Вероятен вид, но прекалено сухия характер на площта възпрепятства силното развитие на популациите на гризачите, основния използван трофичен елемент. Проучвателните работи ще се водят основно на ерозираните и заскалени терени, където вероятността да се засегнат местообитания е на практика нулева. При цитираната ниска плътност е възможно площта да се обитава от една двойка, която при характерната му прикритост и интелигентност, би се отдръпнала при засилено човешко и технологично присъствие. Нощната му активност пък няма да се възпрепятства, тъй като теренните проучвателни дейности са дневни мероприятия. Не очакваме въздействие върху вида.

Изпада в зимен сън. Активният период е от последната десетдневка на март (от началото на май в планините) до септември - октомври. По други данни заспива в края на август - началото на септември.

Дневно животно, което сутрин излиза от дупките след като се вдигне росата (през топлите слънчеви дни - 8 - 8,30 ч.). Денонощната му активност има два пика - сутрешен 9 - 10,30 ч. и следобеден - 16 - 17 ч. В края на лятото или есента лалугерите копаят хоризонтални (полегати) ходове, завършващи с жилищна (гнездова) камера. Дължината и дълбочината на галериите зависят от естеството на почвата. Жилищната камера и гнездото се намират обикновено на дълбочина 40 - 60 см, а понякога и повече - до 170 см, а дължината на наклонения ход е 150 - 220 см, а в някои случаи - до 315 см. Тези дупки по-късно (преди заспиване) се преустройват за зимуване - над жилищната камера се изкопава вертикален ход, който не достига до повърхността, като с получената пръст се запълва полегатия ход. Рано през пролетта (след събуждане от зимен сън) животните излизат на повърхността, като доизкопават вертикалния ход. Имат също и временни ходове с просто устройство. Пред отворите на ходовете винаги има купчина пръст. В хранителния спектър преобладават зелените части на тревисти растения - Роа bulbosa L., Festuca ovina L., Trifolium repens L., Medicago lupulina L., както и семена от Тritiсum vulgare V i ll., Hordeum vulgare L., Trifolium repens, Trifolium pratense L., Melilotus albus (L.) Ме d i с., Circum arvense (L.) S с ор., Festuca elator L., Phleum pratense L., Lolium perenne L. и др. През лятото (след жътва) се заселва и в житни ниви, където се храни с пшенични и ечемични семена, главно по време на зреенето. Използва и току-що поникнала царевица, семена на слънчоглед, семена и покълнеци на тикви, дини, пъпеши и др. Зимни запаси прави в редки случаи. Количеството изядена зелена растителна маса, приравнена към сухо сено, достига 6 - 7 kg за активен сезон. При плътност 4 - 5 екземпляра на декар, през засушливи години, лалугерът унищожава 15 - 20 % от растителната продукция.

Предвид описаната биология на вида става ясно, че теренът, предвиден за проучване, с минимално органично почвено покритие върху основната скала не е подходящ за вида и не сме отчели колонии в рамките на площ „Саръкая”.

В проучвателната площ и в нейните околности липсват местообитания на кафява мечка (Ursus arctos), които са свързани с наличието на по-добра лесистност.

Теренът е неподходящ за *европейски вълк (Canis lupus), свързван с някакаво присъствие в района само при студени зими в средата на миналия век.

Всички видове са малко вероятни за района, но опазването им е с важно значение за поддържане стабилността на техните популации в защитената зона и в ареалите им. Необходимо е да се провеждат само дневни проучвателни мероприятия .

Описаните характерни особености в биологията на прилепната фауна показват, че не са налични обстоятелства тя да бъде засегната от реализацията на инвестиционното предложение. Не се засягат местобитания на прилепи и не се отнемат ловни райони.

С малка степен на вероятност може да се допусне присъствие при прелети на проявяващите известна синантропност видове прилепи - голям нощник (Myotis myotis), голям подковонос (Rhinolophus ferrumequinum), остроух нощник (Myotis blythii) и трицветен нощник (Myotis emarginatus), но без въздействие върху техни популации.

При прилагането й могат да бъдат диференцирани 4 интервала:

Очакваното или вероятно въздействие върху видовете, включени в предмета на опазване на защитена зона „РОДОПИ ИЗТОЧНИ”, сме определили на база представения вече статус, след проведени теренни наблюдения и отчети.

Предметът на опазване на защитена зона „Крумовица” включва 38 вида птици.

В проучвателната площ гнездящите видове птици са малко. Установените или вероятни са характерни предимно за откритите терени и проявяващи синантропност.

Броят и видовия състав са ограничени поради близостта на махалите на селото, бившият обработваемия характер на голяма част от земите, ерозираността им, каменистата структура, присъствието на хора и домашни животни, както и на подивели кучета и котки, занижената трофична стойност на терена.

Описаният характер на геологопроучвателната площ и отдалечеността от реката изключва възможността за наличие на местообитания на терена или той да е част от трофичните връзки за много видове.

Не се срещат двата представителя на разред Дъждосвирцови, свързани с коритото на река Крумовица - турилик (Burhinus oedicnemus) и речен дъждосвирец (Charadrius dubius).

Теренът е оголен в миналото и липсва дървесна растителност, а тази по деретата е в млада възраст, поради периодичните сечи. Това го прави неподходящ за бухал (Bubo bubo) и козодой (Caprimulgus europaeus), както и за четирите вида от разред Кълвачоподобни - сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus), черен кълвач (Dryocopus martius), среден пъстър кълвач (Dendrocopos medius), сив кълвач (Picus canus). Присъствието им би имало съвсем случаен и епизодичен характер.

Липсват местообитания и хранителна база за черен щъркел (Ciconia nigra).

Деретата са сухи през по-голямата част от годината и не се среща земеродно рибарче (Alcedo аtтhis). Не сме установили колонии на брегова лястовица (Riparia riparia).

При теренните проучвания сме установили гнезда само на дървесната растителност по деретата на повсеместно разпространение сива врана (Corvus cornix) и сврака (Pica pica), а по съхранените храсти по откосите на полско врабче (Passer montanus) и кос (Turdus merula).

Част от цитираните хищници - белоопашат мишелов (Buteo rufinus), малък ястреб (Accipiter nisus), обикновен мишелов (Buteo buteo) и черношипа ветрушка (Falco tinnunculus) сме отбелязвали реещи се в района. Няма наблюдения за сигурно присъствие на само на белошипа ветрушка (Falco naumanni).

Останалите видове, отбелязани в зоната, също е възможно при миграции да облитат площта или да ползват ограничено хранителната база в нея - белоглав лешояд (Gyps fulvus), египатски лешояд (Neophron percnopterus), черен лешояд (Aegypius monachus), малък орел (Hieraaetus pennatus), скален орел (Aquila chrysaetos), орел змияр (Circaetus gallicus), черна каня (Milvus migrans), осояд (Pernis apivorus), късопръст ястреб (Accipiter brevipes), орко (Falco subbuteo).

Наблюдаваните кацнали по жиците пчелояди (Merops apiaster) са от колонии, разположени по бреговете на река Крумовица. Птиците прелитат при осъществяване на хранителни миграции, без в проучвателната площ да съществуват условия за гнездене.