Родопи източни” (BG0001032) и „Крумовица” (BG0002012) на „цялостен работен проект за проучване на подземни богатства – скално-облицовъчни материали в площ „саръкая”

Таксономична.група – таксономичната група на съответния вид е отбелязяна съгласно следната номенклатура:

B – птици; M – бозайници; A – земноводни; R – влечуги; F – риби; I – безгръбначни; P – растения.

Име – наименование на видовете.

Местна популация – посочени са данни за типичния максимален размер на популацията, числеността е описана съгласно предходните обяснтелните бележки

Мотивация – посочена е мотивацията за включването на всеки вид, като са използвани следните категории: A) Национална Червена книга; B) ендемичен вид; C) международни конвенции (вкл.Бернската, Бонската и Конвенцията за биологичното разнообразие); D) други причини.

Общата характеристика на защитената зона е следната:

Класове Земно покритие	%
Водни площи във вътрешността (стоящи води, течащи води)	1
Влажни ливади, мезофилни ливади	1
Друга орна земя	2
Други земи (включително градове, села, пътища, сметища, мини, индустриални обекти)	2
Екстензивни зърнени култури	10
Иглолистни гори	1
Изкуствени горски монокултури (например насаждения на тополи или екзотични дървета)	12
Не-горски райони, култивирани с дървесна растителност	2
Скали във вътрешността, сипеи, пясъци, постоянен сняг и ледници	2
Смесени гори	8
Сухи тревни съобщества, степи	16
Храстови съобщества	19
Широколистни листопадни гори	24

Общата характеристика на защитената зона по видове собственост е следната:

ЗЗ „Крумовица” не притежава друга законова защита съгласно националното природозащитно законодателство. На територията и има само две малки природни забележителности, обявени за опазване на ландшафти.

През 1997 г. територията е обявена от BirdLife International за Орнитологично важно място. Около 10% от територията на Крумовица се припокрива от КОРИНЕ място “Долината на река Арда”, обявено през 1998 г. поради европейското му значение за опазването на редки и застрашени местообитания, растения и животни, включително птици.

Защитената зона обхваща средното течение на река Крумовица и на вливащата се в нея река Дюшун дере с прилежащите към тях възвишения и склонове на Източните Родопи в района между село Горна Кула и устието на река Дюшун дере, откъдето на югоизток достига до землището на село Чал. Долината на река Крумовица в района е широка от 300 до 1000 м, като на места значителна част от нея е заета от самото пясъчно корито на реката. Речните брегове са в различна степен обрасли с крайбрежна дървесна растителност, главно тополи (Populus spp.), върби (Salix spp.), черна елша (Alnus glutinosa) и др. Храстовата растителност е предимно от къпина (Rubus spp.), шипка (Rosa spp.), тамарикс (Тamarix spp.) и др. На отделни места бреговете са със стръмни откоси и ниски скали. В долинното разширение съществуват и обработваеми площи. Долината на река Дюшун дере в по-голямата си част е тясна и дълбоко врязана във вулканични скали, с водопади и малки пещери. Дървесната растителност по бреговете й е оскъдна. Преобладават храстовите видове. И двете реки проявяват силно колебание на оттока си – от много висок около февруари-март, до почти пълно пресъхване през юли-август. Значителна част от зоната обхваща нископланински хребети и склонове. В по- голямата си част те са безлесни, но в най-югоизточните райони са покрити със стари широколистни гори от благун (Quercus frainetto), горун (Quercus dalechampii) и средиземноморски елементи ( на места с келяв габър (Carpinus orientalis), както и вторични гори на мястото на изсечени през последните десетилетия стари гори.

Характерно за склоновете и билата и на двете долини е наличието на множество скали, скални комплекси и венци, както и значителни по площ храстови формации от средиземноморски тип с преобладаване на червена хройна (Juniperus oxycedrus). На много места има силно каменисти участъци, обрасли с тревна растителност (Бондев, 1991; Гюлева,Петрова, 1996).

В района на Крумовица са установени 136 вида птици, от които 26 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 64 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International,2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 2 вида, а като застрашени в Европа съответно вкатегория SPEC2 - 18 вида, в SPEC3 - 44 вида. Мястото е от световно значение като представителен район за Средиземноморския биом. Тук се срещат 7 биомно ограничени вида характерни за този биом от общо 9, установени за България - испанското каменарче (Oenanthe hispanica), големият маслинов присмехулник (Hippolais olivetorum), червеногушото коприварче (Sylvia cantillans), малкото черноглаво коприварче (Sylvia melanocephala), скалната зидарка (Sitta neumayer), белочелата сврачка (Lanius nubicus) и черноглавата овесарка (Emberiza melanocephala).

Крумовица е едно от малкото места в България където все още могат да бъдат наблюдавани два застрашени от изчезване на планетата видове – черния лешояд (Aegypius monachus) и белошипата ветрушка (Falco naumanni). В Крумовица се срещат подходящи местообитания за 46 вида птици, вписани в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които е необходимо прилагането на специални природозащитни мерки. Двадесет и осем от тези видове са вписани също и в приложение І на Директива 79/409 на ЕС, като повече от половината от тях се срещат в района със значими гнездови популации. За черния щъркел (Ciconia nigra), малкия орел (Hieraaetus pennatus), египетския лешояд (Neophron percnopterus) и големия маслинов присмехулник районът на Крумовица е едно от най-важните в страната места със значение за Европейския съюз, където тези видове гнездят.

Според вносителите от БДЗП на предложението Крумовица се влияе от човешки дейности, свързани основно с традиционното животновъдство в района. Намаляването на отглежданите домашни животни в следствие обезлюдяването на района, както и на намаляването на умрелите в природата животни ограничава значително възможностите на лешоядите да намират естествена храна. Бракониерството и използването на отровни примамки против вълци оказва пряко отрицателно влияние и гибел на грабливи птици, особено на лешоядите.

Съществуващите електропреносни мрежи са опасни за грабливите птици и най-вече за младите, които са излетели наскоро. Преки заплахи за грабливите птици са вземането на малки от гнездата им и безпокойството, причинено от скалното катерене, делта - и парапланеризма. Горските местообитаиня са застрашени от естествени или причинени от човека горски пожари, залесяване с не присъщи за района дървесни видове, както и незаконните сечи, особено покрай реките.

Намаляването на пашата, както и разораването на пасищата води до загуба на ценни тревни местообитания за птиците. Инвестиционни проекти, свързани с добив на злато, са сериозна заплаха за мястото, която може да предизвика разрушаване и фрагментация на местообитанията на значителна територия, безпокойство на птиците, а така също и замърсяване на водите. Потенциална заплаха както за местообитанията, така и за птиците в района е изграждането на ветроенергийни паркове. През последното десетилетие започна по-интензивно развитие на туризма в района, което може да доведе до негативни последици за птиците, ако процеса не е регулиран и регламентиран.

4. 
   ОПИСАНИЕ И АНАЛИЗ НА ВЕРОЯТНОСТТА И СТЕПЕНТА НА ВЪЗДЕЙСТВИЕ НА ПЛАН, ПРОГРАМА И ПРОЕКТ /ИНВЕСТИЦИОННО ПРЕДЛОЖЕНИЕ/ ВЪРХУ ПРЕДМЕТА И ЦЕЛИТЕ НА ОПАЗВАНЕ НА ЗАЩИТЕНИТЕ ЗОНИ.
   

В границите и в близост до площ „Саръкая” няма обявени или предложени за обявяване защитени природни територии по Закона за защитените територии - национални и природни паркове, резервати и поддържани резервати, защитени местности и природни забележителности.

Най-близко – на отстояние около 4 км източно, е разположена Природна забележителност „Душан”, записана с код в Държавния регистър 69, обявена със Заповед № 3796 от 11.10.1965 г. на МГГП на площ от 0.1 ха в землището село село Красино, община Крумовград, област Кърджали с цел опазване на водопад на река Душан дере.

Резерват „вълчи дол”, записан с код в Държавния регистър 34. Отстои на около 8 км северозападно от площ „Саръкая”.

Обявен е със Заповед № 877 от 25.11.1980 г. на КОПС на площ от 774.7 ха в землището селата Бойник и Студен кладенец, община Крумовград, област Кърджали с цел опазване на единствена в България колония на белоглави лешояди.

Предвидените дейности и отстоянията на защитените природни територии от геологопроучвателната площ не дават основание да се допусне въздействие върху тях, в т.ч. и природните местообитания и местообитанията на видовете, включени в предмета на опразване на защитената зона.

Изследваният район попада в Южнобългарския биогеографски район, Източнородопски подрайон (Груев & Кузманов, 1994). Кратката му биологична характеристика се съдържа в т. 4 при представянето на двете защитени зони.

Подрайонът съвпада с описаният по А. Асенов /2006/ Източнородопски биогеографски район от Балканската биогеографска провинция.
5.1. Описание и анализ на въздействието на планове, програми и проекти/инвестиционни предложения върху типовете природни местообитания и видовете - предмет на опазване в защитените зони.

5.1.1. Описание и анализ на въздействието на планове, програми и проекти/инвестиционни предложения върху типовете природни местообитания, предмет на опазване в защитена зона „Родопи Източни”.

Площадкта не е проучвана цялостно по отношение на биологичното разнообразие. Теренът на геологопроучвателната площ е сравнително равнинен с лек основен наклон на изток към река Крумовица и с по слабо изразени наклони към основното и второстепенно дере, пресичащи площа и около които единствено се развива дървесна растителност. Бреговете на основното дере са ерозирани в миналото и стръмни, но в момента са стабилизирани и обрасли с дървета и храсти. Съставът включва клен (Acer campestre), триделен явор (Acer monspessulanum), дива круша (Pyrus pyraster), бадемовидна круша (Pyrus amygdaliformis), бяла върба (Salix alba), крехка върба (Salix fragilis), остатъци от насаждения от хибридна топола (Populus sр.), червен глог (Crataegus monogyna) и др.

Прилежащите на проучвателната площ ниски склонове на рида Бойник планина са обрасли с типчината за Източни Родопи ксерофитна растителност. Върху тях, както и в двете дерета, не са предвидени проучвателни мероприятия и не се засягат от реализацията на инвестиционното предложение.

Преобладаващата част от геологопроучвателната площ в миналото е представлявала обработваеми ниви, но след промените в страната поради обезлюдяването и ниската й продуктивност е запустяла и в момента се използва като пасища за домашни животни. Вторичните сукцесионни процеси водят до настаняване на драката (Paliurus spina – Christi), особено в слабо наклонените терени към деретата, където единично се разполагат и недоразвити и с лош хабитус индивиди от двата вида диви круши.

Полските пътища пресичат и опасват изцяло от всички страни площта. Видими са ерозионни процеси, за което са допринесли обезлесяването в по-далечното минало и прекомерната паша. На по-високите и ерозирани места скалите излизат над повърхността. Налице са стари малки кариерни гнезда, от които са добивани скални материали за нуждите на местното население.

След така описаният характер на терена можем да представим следния състав на висшата растителност, установен от нас след теренни проучвания: