Родопи източни” (BG0001032) и „Крумовица” (BG0002012) на „цялостен работен проект за проучване на подземни богатства – скално-облицовъчни материали в площ „саръкая”
Установените от нас представители на висшата флора са 69 от 18 семейства. Липсата на водни площи определя и невъзможността за развитие на „Водни течения от равнинни до планински нива с растителност от съюзите Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion” (3260), както и на крайбрежните „Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior” (91E0*) и „Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba” (92A0), налични в поречието на река Крумовица. Такива не се развиват и по двете дерета, тъй като те са сухи в преобладаващата част от времето и въпреки наличието на някои от елементите – например върби. Типичното съобщество 92A0 включва крайречни съобщества в средиземноморския басейн, доминирани от Salix alba, Salix fragilis, Populus alba, Populus nigra. В дървостоя единично участие имат Quercus robur, Alnus glutinosa и Ulmus minor, а в храстовия етаж – Cornus sanguinea, Viburnum opulus и Frangula alnus. Разпространени са на преовлажнени места край реките в низините и долните части на планинските склонове. Почвите са торфено блатни или алувиални. В случая въпреки наличието на единични върби и възможността ако липсват периодични залесявания и сечи да се развият и аборигенни видове тополи, то липсата на водно течение и достатъчна овлажненост на почвите, както и неотговарящия на изискванията състав, предопределя невъзможността от развитие на хабитата. В района изцяло липсват дори и единичини екземпляри от елша (Alnus glutinosa) и развитието на 91E0* е също невъзможно. Районът е обезлесен от столетия и се е използвал интензивно в миналото като единствените с възможност за обработване земи между две от махалите на село Долна кула и като пасища през ранна пролет, тъй като субсредиземноморския климат се отличава с максимум на валежите през студеното полугодие. Липсата на каквито и да е коренни или вторични дървостои, освен единични диви круши и описаната подробно растителност в деретата, определя и липсата на горски съобщества от предмета на опазване – „Luzulo-Fagetum букови гори” (9110), „Asperulo-Fagetum букови гори” (9130), „Средноевропейски букови гори върху карбонатна основа от съюза Cephalanthero- Fagion” (9150), „Galio-Carpinetum дъбово-габърови гори” (9170), „Смесени гори от съюза Tilio-Acerion върху сипеи и стръмни склонове” (9180*), „Източни гори от космат дъб” (91АА), „Балкано-панонски церово-горунови гори” (91M0), „Мизийски букови гори” (91W0), „Мизийски гори от сребролистна липа” (91Z0), „Гръцки букови гори с Abies borisii-regis” (9270), „Гори от Platanus orientalis” (92C0), „Южни крайречни галерии и храсталаци (Nerio-Tamaricetea и Securinegion tinctoriae)” (92D0), „Суб-средиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор” (9530*). В площта и в близост до нея няма наличие на хвойнови храсти и липсват „Съобщества на Juniperus communis върху варовик (5130) и Храсталаци с Juniperus spp (5210). Скалната основа и теренните дадености изключват наличието на „Карстови или базофилни тревни съобщества от Alysso- Sedion albi” (6110*), „Полуестествени сухи тревни и храсталачни съобщества върху варовик (важни местообитания на орхидеи)” (6210*), „Варовикови скални клонове с хазмофитна растителност” (8210), „Хазмофитна растителност по силикатни скални склонове” (8220), „Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii „ (8230), „Неблагоустроени пещери” (8310). Тревното съобщество е с вторичен произход, резултат на запустяването, характеризира се с разнотревие и представения състав не отговаря на този на включените в предмета на опазване „Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Therо-Brachypodietea” (6220*), „Източно-субсредиземноморски сухи тревни съобщества” (62АО), „Оро-мизийски ацидофилни тр. Съобщества” (62D0), „Низинни сенокосни ливади” (6510), „Планински сенокосни ливади” (6520). Така подробно описаният характер и състав на фитоценозите в геологопроучвателната площ „Саръкая” изключва възможността за наличие или възможности за развитие на някои от типовете природни местообитания, предмет на опазване в Защитена зона „РОДОПИ ИЗТОЧНИ”, включени в Приложение I на Директива 92/43/EEC и Приложение №1 на Закона за биологичното разнообразие. Такива са разположени по склоновете на планината и възвишенията над проучвателната площ и в поречието (долината) на река Крумовица, отдалечени от изследвания терен и не се засягат по никакъв начин пряко или косвено от реализацията на ограничените проучвателни дейности. Използваната техника и персоналът, зает с мероприятията, няма да навлизат в територитории. Въздействието върху типовете природни местообитания, предмет на опазване в Защитена зона „РОДОПИ ИЗТОЧНИ”, представяме в следната таблица:
5.1.2. Описание и анализ на въздействието на планове, програми и проекти/инвестиционни предложения върху видовете - предмет на опазване в защитена зона „Родопи Източни”. В геологопроучвателната площ „Саръкая” и в близост до нея не сме отбелязвали находища на орхидеята обикновена пърчовка (Himantoglossum caprinum), единствения растителен вид от предмета на опазване. Включен е в Приложение № 3 на ЗБР. Цъфти в периода май-август. Висока е 40 - 60 см. В България макар и рядко е установяван в цялата страна. Предпочита по-богати почви и по-влажен микроклимат. Всички представители на семейство Салепови обикновено се развиват като част от фитоценозата в местообитанието „Полуестествени сухи тревни и храсталачни съобщества върху варовик (важни местообитания на орхидеи) (6210*), каквото липсва на терена. В Източни Родопи орхидеите се развиват много често и на терени, заети от хвойнови съобщества. Дейността не засяга ихтиофауната и други хидробионти в района, в т.ч. на включените в предмета на опазване на Защитена зона „РОДОПИ-ИЗТОЧНИ” риби – распер (Aspius aspius), маришка мряна (Barbus plebejus), европейска горчивка (Rhodeus sericeus amarus) и балкански щипок (Sabanejewia aurata), влечуги - обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis) и южна блатна костенурка (Mauremys caspica), както и безгръбначните - ручеен рак (Austropotamobius torrentium) и бисерна мида (Unio crassus). Техните местообитания са свързани с река Крумовица, отдалечена значително от геологопроучвателната площ. Микроязовирът е пресъхващ и не предоставя екологични ниши за тези видове. Не се засяга от реализацията на теренните геологопроучвателни работи. От разред Твърдокрили (COLEOPTERA) в предмета на опазване са включени 5 вида. Местобитанията на двата представителя на семейство Сечковци (Cerambycidae) са свързани с горски местообитания – на обикновен сечко (Cerambyx cerdo) с дъбови гори, а ларвите на буковия сечко (Morimus funereus) се развиват в стари букови дървета. Типично горски са и бръмбар рогач (Lucanus cervus) и алпийска розалия (Rosalia alpina) от семейство Бръмбари бегачи (Carabidae), като ларвите им се развиват също съответно в дъбови и букови гори. Данни за установяването на Probaticus subrugosus, в района липсват и в научната литература. Не се очаква въздействие върху местообитанията и популациите му в защитената зона Обикновен паракалоптенус (Paracaloptenus caloptenoides) е представител на шипогръдите скакалци от семейство катантопиди (Catantopidae) и обитава сухи тревни и естествени обитания. Няма съобщения за района, но е вероятен вид за околните терени със съхранено тревно покритие. Теренните мероприятия не засягат негови местообитания. Каталог: files -> file -> Nature -> Natura%202000 -> DOSV Nature -> Централна лаборатория по обща екология софия, 2001 Nature -> Проекто-план за действие за келереров центрантус Natura%202000 -> Решение на Министерски съвет №678 от 07. 11. 2013 г. (ДВ, бр. 99 от 2013 г.): Обявявам защитена зона DOSV -> За оценка на степента на въздействие върху защитена зона „родопи източни” Изтегляне 2.49 Mb. Сподели с приятели: |