С ъ д ъ р ж а н и е том I текст

3.3. Ловешко-Търновски басейн

Ловешко-Търновския басейн е представен от един фрагмент с площ 65 км¤ в северната част на проучвания район. Формиран е в седи-ментите изграждащи Балванската синклинала и на юг граничи с флишкия Предбалкан. Бедрата на синклиналата са изградени от седиментите на Ловешката ургонска група - Крушевска, Българенска и Еменска свити, а ядката е запълнена с палеогенските Шемшевска и Авренска свити. В те-зи седименти според типа на колектора са формирани пукнатинни и пук-натинно-карстови води.

3.3.1. Пукнатинни води

Пукнатинните води са формирани в теригенните Шемшевска и Бъл-гаренска свити.

Шемшевската свита е изградена от мергели, пясъчници и глинес-
и варовици с обща дебелина до 45 м. Водоносни са пясъчниците и ва-ровиците, в които протича пукнатинна вода. За водоупорен и водоизно-сен хоризонт служат мергелните пластове. Подхранването е от атмосфер-ни валежи и вероятно от Ловешката ургонска група по разломни зони, което в района на с. Леденик придава напорен характер на водоносния хоризонт. Дренира се от извори с променлив режим, като чешма “Църков-на” (- 1, к.л. Дебелец) с коефициент на вариация 5. От режимните на-блюдения на същия водоизточник е изчислен Mn = 0,6 л/с, км¤ (Qср = 0,44 л/с, F = 0,7 км¤.
Българенската свита, чиято дебелина достига 150 м, е изгра-
дена основно от псамитови скали, с прослойки от мергели, а в дълбо-чина се появяват и варовици.
Основните водопроявления на пукнатинни води от Българенската свита са свързани с тектонски нарушения в района на с. Ветренци. То-ва са възходящи извори (-- 3, 4 и 5) с променлив режим, като за чеш-ма “Козляк” е изчислен коефициент на вариация 5.
61 -

3.3.2. Пукнатинно-карстови води

Пукнатинно-карстови води са формирани в карбонатните Крушев-ската и Еменска свити с обща дебелина до 200 м, разположени върху долен водоупор от мергелите на Горнооряховската свита.

Водоносният хоризонт е безнапорен в зоните на подхранване и напорен когато е покрит от глинестите скали на Българенската свити и палеогена. В разкритията на варовиците повърхностните карстови форми са основно кари, по-големите форми са рядкост. В дълбочина окарстя-ването е привързано към разломните зони и достига до местния ерозио-нен базис. Пример за това е най-големият дрениращ извор в района - “Топля” (- 22, к.л. Ветренци) със среден дебит 10 л/с (каптиран за водоснабдяване) и постоянен режим. Постоянен е режимът и на наблюда-телен сондаж Л-54 “Леденик”.
Прокараните в района сондажи показват, че встрани от зоните на дрениране водопроводимостта на варовиците е много малка Т = 0,1 - 5 м¤/дн. От предишни проучвания на водоносния хоризонт е изчислен Mn = 0,9 л/с, км¤.
В химичния състав на подземните води в Ловешко-Търновския ба-сейн се наблюдава вертикална зоналност.
Водите от сондаж Л-54 (- 29, к.л. Дебелец) с кота на водопри-тока H = 45 м (вероятно зона на дълбока забавена циркулация) са мно-го меки, хидрокарбонатни-натриеви.
Водите от три сондажа с коти на водопритоците 100-140 м. (ве-роятно зона на насищане) са умерено твърди, хидрокарбонатни, калцие-во-натриеви, т. е. смесени по катионен състав.
Изворните води, подхранвани от зоната на сезонни колебания са твърди, хидрокарбонатни, калциеви.
В хидрогеоеколожко отношение басейнът се отнася към локално уязвимите, като във водите се забелязва повишено съдържание на нит-рати.
62 -

Изтегляне 0.65 Mb.

Сподели с приятели: