С ъ д ъ р ж а н и е том I текст
Изтегляне 0.65 Mb.
|
Р Е З Ю М ЕНастоящият доклад отразява резултатите от проведените работи през 1997/98 г. за изпълнение на задача: “Оценка на хидрогеоложката перспективност и състоянието на подземните води в район Трявна-Дря-ново, поречие Янтра”. Проучваният район обхваща част от Предбалкана, южно от град В. Търново, източно от гр. Габрово и западно от гр. Елена, в рамките на 11 бр. картни листове в М 1:25 000. За изпълнение на задачата са извършени следните работи: издирване, събиране, обобщаване и анализ на информация от 100 бр. литературни и архивни източници; теренно обследване на 11 бр. к. л. в М 1:25 000, паспорти-зиране на 560 бр. информационни елемента и съставяне карти на факти-ческия материал; сондажни работи (със съответните геофизични и опитно-фил-трационни изследвания) с обем 310,4 л.м., разпределени в 3 бр. сон-дажи за изясняване на хидрогеололжките условия в Ловешката ургонска група от Ловешко-Търновския басейн и Батошевския репер от Флишкия Предбалкан; хидрохимично опробване и анализ на 26 бр. проби, с които общият брой на изследвани водни проби в доклада достига 330 бр, като 130 бр. от тях са с балансиран анализ на макрокомпонентния състав на подземните води; сезонни режимни наблюдения на 11 бр. водоизточници от всич-ки водоносни хоризонти обект на оценката. Проучвателният район е изграден от метаморфни и седиментни скали с възраст от докамбрий до кватернер, но изследването съгласно техническото задание е съсредоточено към седиментите на Габровско-Лудокамчийския синклинорий и Предбалкана. Водоносните хоризонти в района, с възраст от кватернер до горна юра са привързани към карстовите басейни (Подз. води в Б-я, 1980 г. Габровско-Тревненски, Страженски, Ловешко-Търновски, към раз-делящите ги Горноюрско-долнокредни флишки седименти и към кватернер-ните отложения - алувиални и делувиални. Алувиалните отложения на р.р. Янтра, Дряновска и Белица пред- ставляват двуслойна филтрационна среда, изградена отдолу от чакъли и пясъци, покрити от глинесто-песъчливи наслаги. Общата дебелина на алувия е до 6,0 м, а ефективната мощност на долния слой е до 2,5 м. С най-добри филтрационни свойства са отложенията на р. Янтра - Кф = 50-390 м/дн, докато за р.р. Дряновска и Белица Кф е от 20 до 45 м/дн. Подземните води в алувия почти повсеместно са замърсени с манган и желязо, чести са превишенията над ПДК и на калция, нитритите и хлора. Алувиалните водоносни хоризонти са и най-силно подложени на повърх-ностно замърсяване, тъй като основно в тях са разположени големите селища със съпътстващите ги промишлени предприятия и животновъдни ферми. Подземните води в делувия са чисти, но водообилността на пе- съчливите глини е малка. С най-голяма дебелина и площна издържаност са склоновите отложения край Страженското плато, с редица чешми и каптажи, с дебити до 0,5 л/с. В Габровско-Тревненския басейн са формирани пукнатинни води в Източнобалканската флишка алтернация и пукнатинно-карстови в Кома-ревската свита и Варовиковата задруга. В Страженския и в Ловешко-Търновския басейни - изградени от седиментите на Ловешката ургонска група също са формирани два типа подземни води: пукнатинни в теригенните свити и пукнатинно-карстови във варовиковите свити на групата. Ловешката ургонска група изгражда две синклинали в района - Балванската и Стражанската, с които са свързани двата най-големи карстови извора - Топлика - 10 л/с и Дряновската пещера - 100 л/с, чийто проблем е размътването. Горноюрско-долнокредните флишки седименти са представени от Камчийската, Хъневската и Златаришката свити, които могат да се раз-глеждат като един общ слабоводообилен водоносен хоризонт с пукнати-нен характер. Слабата водообилност е характерна и за останалите водоносни хоризонти, а като средно водообилни се отнасят само тектонски обрабо-тените им участъци. Водоносните хоризонти са предимно безнапорни или с локален напор, свързан със слоистостта. В тях са формирани инфилтрационни, пресни студени води, хидрокарбонатни-калциеви по състав. С изключение на Страженския басейн, обаче, във всички оста-нали басейни в района на задачата има водопроявления на напорни, дъл-боко циркулиращи минерални води - Леденик, Чуково, Вонеща вода, Ен-човци и др. Те са студени, слабо солени, сероводородни, хидрокарбо-натни-натриеви, от инфилтрационния генетичен цикъл или смесени. В разгледаните хидрогеоложки басейни екологичната обстановка е сравнително спокойна. Съществуват само единични, точкови замърси-тели на подземните води като каменовъглена мина “Лев”, някои скални кариери и др. В проучвания район има 460 л/с свободни ресурси от подземни води, които могат да се усвоят както чрез каптиране на съществуващи извори (Габровско-Тревненски басейн), така и чрез сондажни изработки. Изтегляне 0.65 Mb. Сподели с приятели:
|