С а м с о л е й н с н и к о л а с с о л е й н превод: Емил Енчев Много от принципите съдържащи се в тази книга
Изтегляне 1.53 Mb. Pdf просмотр
|
| Т ОЧНОТО ПРЕДСТАВЯНЕ НА Н ЕГОВОТО СЪЩЕСТВО Бог довежда сина до зрялост не само, за да изразява Своята доброта чрез сина, но също така, за да упълномощи сина да действа в полза на Бащата по такъв начин, че Бащата не съди никого, но е поверил целия съд на Сина, за да могат всички да почитат Сина както почитат и Бащата“. 193 Един зрял син, следователно, се очаква да говори ида действа в полза на Бащата като Негов назначен представител. Зрелият син е способен точно и последователно да разпознава намерението на Бащата, и точно да извършва това намерение. Не се съобразявайте с модела на този свят, но се преобразявайте чрез обновяването на ума си. Тогава ще можете да изпробвате ида одобрите каква е Божията воля – Неговата добра, задоволителна и съвършена воля“. 194 Процеса, чрез който зрелият син е способен да различава нивата на Божията воля, варираща от доброто до съвършеното, е чрез обновяването на ума. Святия Дух работи, за да възстанови душата на човека до правилното й място на подчинение надуха. Обновяването на ума, което следва е заздравяването на ума на неговия дух повече от ума на душата му, позволявайки потока на информация от Святия Дух към ума на човешкия дух. Резултата е да се трансформира виждането муза реалността. Резултата е съвършено преустройство между ума на човека и Божията воля. Едновременно с това препозициониране, зрелият син също така е упълномощен от мъдростта на Святия Дух да знае как точно да изпълнява заповедите на Бащата защото Бащата обича Сина и Му показва всичко, което прави“. 195 Понастоящем, трудността за визиране на тази форма на взаимодействие между Бог и човека е причинена от постоянното влияние на културата на сирака, която възприема широка бездна между Бог и човека, дори в тези, които казват, чеса новородени. Културата на сирака е наследствено конкурентна и подчертава разликата между Бог и човека. Културата на сина прегръща истината на примирението на Бащата със сина и повторното изтичане на природата надуха в сина, която го прави съответстващ на Святия Дух. Той е определен по идентичност с Бащата и повече не се определя от никаква форма на съревнователна отличителност. Исус, бивайки модела на синовство, показа, че между човека и Неговия Баща, няма съревнование Във взаимоотношенията си един с друг, имайте същото отношение на ума, което имаше и Христос Исус 193 Йоан 5:22-23. Римляни 12:2 NIV (2010). Йоан 5:20. Татко мой Татко мой 84 Който, бивайки с самия образна Бог, не считаше равенството с Бог като нещо, от което да се възползва вместо това Той направи себе си нищо, като взе природата на слуга, приемайки човешко подобие. И намирайки се по изглед като човешко същество, Той се смири като стана покорен до смърт – дори смърт накръст Затова Бог Го възвиси до най-високото място и му даде името, което е над всяко име, така че вимето на Исус да се преклони всяко коляно, на небето, на земята и под земята, и всеки език да потвърди, че Исус Христос е Господ, за славата на Бог Бащата“. 196 Когато Исус беше на земята, Той не се държеше за равенството с Бог като основата за Неговия живот или действия, въпреки че можеше да го направи тъй като Той беше Бог в човешки образ. Вместо това, Той е модела, който илюстрирана хората как един син може да бъде точното представяне на природата на своя Баща. Ако беше отстоявал равенството си с Бог, всичко от това, което направи щеше да демонстрира Собствената Му способност Неговия модел щеше да бъде непостижим за човека, и Той щеше да бъде виждан единствено като дар на стремеж към Татко. Той щеше да направи Бог длъжник на Себе Си, и всяка привилегия за нас щеше да ни показва само добротата на Исус към нас. Природата на Бащата щеше да остане мистерия. Вместо това, избирайки да неправи нищо друго освен да представя добротата на Татко, Той показа природата на Татко. Най-високото постижение, което е възможно в един стандартна съревнование е равенството, а справедливостта е принципната цел в една система на съревнование. В една такава система, праведността се разбира само в термини на справедливост. Няма основа във взаимоотношенията за градеж за поколенията в една среда на съревнование. Връзката между баща и син не може да бъде изразена в контекста на съревнование. Целта на всеки в тази система е да овладее своето независимо наследство. Според този начин на мислене, всички взаимодействия между Бог и човека приемат равенство между страните. Човека представя своето служение на Бог с предположението, че такива служения са изисквани и необходими и, че Бог ще приеме служението като принос. Това виждане, на принуда, задължава Бог да отговори. Всеки неуспех от Божия страна да отговори ще Го остави задължен към човека, тъй като Той е получил облагата, за която не е възнаградил съответно човека. Дали Бог отговаря като давана човека съответна компенсация или просто остава задължен, работата на човека го издига до позиция на равенство с Бог, тъй като Бог е приел неговата работа. Затова, човек може да предложи своите ресурси на Бог като приноса на своята праведност. Изтегляне 1.53 Mb. Сподели с приятели:
|