С а м с о л е й н с н и к о л а с с о л е й н превод: Емил Енчев Много от принципите съдържащи се в тази книга
РЕЛИГИЯ ПРИЧИНЕНА ОТ КУЛТУРАТА БЕЗ БАЩИ
Изтегляне 1.53 Mb. Pdf просмотр
|
| Р ЕЛИГИЯ ПРИЧИНЕНА ОТ КУЛТУРАТА БЕЗ БАЩИ Вместо да предложат алтернатива за културата без бащи, църквите са били оформени от тази преобладаваща култура и в своята отстъпчивост, са се провалили в това да предадат мъдростта и откровението на Божието Царство на културата на сираците. Където са конфронтирани от културата без бащи, религиозните системи са се показали като странични продукти на фалшиви традиции. Религии с патриархални форми са склонни да се предават на формулирани правила взети от остарели интерпретации на свещени писания – обикновено смесица от история, обичаи и традиции. Техните старомодни практики не подхранват връзка с хората. Като такива, тези религии прибягват към срамна манипулация и апел от страха да не бъдат заклеймени в обществото, за да контролират поведението на своите членове. Това че тези религии предават своите идеологии чрез манипулация и сплашване е ясен знак, че духана един любящ баща липсва в тях. Единствените цели, които религията може да предложи са тези, които подхранват желанията за тяхното спонсорство. Където преобладаващата култура е тази без бащи, религиозните системи се извиват, за да обслужат желанията на обществото от сираци. Те предлагат възможността от финансов успех или победа над нечии лични или социални гнетове като голямата цел за оцеляване в нашето времена тази земя. Любовта не е изискване. Нищо в тези модели не внушава, че богът на религията ви обича, нито пък от вас се иска да го обичате. Вместо това, те учат, че стриктно спазване на общоприетото ще доведе до изпълнението на тези основни желания. Какво се случва когато на една нация от сираци са й предложени само анахронични практики, които носят страха от наказание и заплахата от изключване В семейната динамика, бащата оформя отношението към бога, който е в центъра на религиозната вяра. Ако целта е съобразяване, а бащите са прилагащите органи, тогава Татко мой Татко мой 12 системата на вярване е по-ценна от благополучието на детето. Любовта на бащата е и ограничена и подчинена, на религиозните изисквания. Един от най-потресаващите примери за този феномен е практиката на убийства заради честта убиване надете заради нарушения – билите преднамерени или несъзнателни – срещу общоприетото. Убиването наедно дете, за да се запази нечия чест вимето на някоя религиозна традиция лишава този патриархален религиозен ред от праведната представа за бащинство. Олицетворяващи тази култура без бащи в религията са тези свещеници, които са осквернили хората с техните най-уязвими задължения. Тези религиозни фигури, които са си откраднали титлата бащи, са извършили безскрупулни и криминални деяния срещу деца, злочесто оставени под тяхната грижа. Защитавайки тези изверги от страх от подвеждане под законна отговорност, църковната йерархия е изоставила хората заради защитата на своя патриархален ред. Църквата е подсилила манталитета на сирака и подкрепя културата без бащи. Тези религиозни системи разпространяват фалшиво виждане за Бог Бащата в една култура без бащи. Виждането за един любящ баща е изгубено, наложено от запазването на институцията. Ритуалите остават непокътнати, и думите казват Бог е любов. Обаче практиките на религиозните порядки отричат всяка истина съдържаща се и в думите и в ритуалите. Чрез разширяване на празнината между хората и Бог, допринасянето на религиозната система за културата без бащи е неизмеримо вредна. Изтегляне 1.53 Mb. Сподели с приятели:
|