С а м с о л е й н с н и к о л а с с о л е й н превод: Емил Енчев Много от принципите съдържащи се в тази книга
МНОГОТО ФОРМИ НА КУЛТУРАТА БЕЗ БАЩИ
Изтегляне 1.53 Mb. Pdf просмотр
|
| М НОГОТО ФОРМИ НА КУЛТУРАТА БЕЗ БАЩИ Развитието на една култура зависи от средствата на обществото и капацитета за предаване на знание на следващите поколения. Най-общия начин за предаване на културно знание е чрез взаимодействия един с друг. Следователно, човек може да наблюдава характеристиките на една култура във взаимоотношенията между хората, които формират културните модели. Културата без бащи е най-лесно очевидна в отношението на бащи към техните деца. Бащите ще оформят образа на баща, който име бил представен, или чрез собствените им родители, чрез медийното изобразяване на бащите или чрез техните равни. Където стандарта в културата е отсъстващ баща, културата отглежда бащи, които са злоупотребяващи или незаинтересовани от своите семейства. Следващата случка подчертава широкоразпространения характерна културата без бащи. Веднъж получих едно обаждане от една жена загрижена за съпруга си, бивш успешен бизнес ръководител, който рязко възприел самоунищожително поведение. Тя обясни, че съпругът й наскоро е получил ранно пенсиониране, и скоро след това е станал затворен в себе си и изолиран, с тежка дегенерация на физическото му и душевното му здраве, семейните му взаимоотношения и финансите и ролята му като баща. Пенсионирайки се рано, съпругът планирал да прекарва допълнителното си време преследвайки един различен живот от този на бизнесактивностите му. Той изразявал интерес в пътуването, а след това решил да изрази интерес в рисуването. След няколко месеца, обаче, тези занимания се загубили в мъглата на безинтереса. Той се умислил, започнал да комуникира Татко мой Татко мой 13 по-малко, правел лаконични изражения, и показвал малък интерес към дейностите и благосъстоянието на семейството. Техните усилия да го мотивират били отблъсквани, и той се оттеглял в мълчание. Семейството му започнало да наблюдава нарастващите белези на депресия, и физическото му здраве започнало да отразява душевното му здраве. Дните му били прекарвани в гледане на телевизия и ядене на нездравословна храна, докато жена му била оставена да управлява семейните дела, без някакъв приход или подкрепа. Помолих съпруга да обясни къде смята, чеса проблемите. В началото, той не осъзнаваше, че има проблемно после предложи повърхностен анализ. Той предложи, чене е толкова необичайно да имаш период на преход, характеризиран от почивка и бездействие, следващи една дейна кариера. Той също така предложи, че съпругата му не е свикнала той да бъде у дома и е ненужно загрижена за липсата му на мотивация. Съпругата имаше много различна гледна точка. Тя и останалите членове на семейството се съгласиха, че съпруга сее променил драматично в месеците след пенсионирането му. Тя беше особено загрижена за сина сина колежанска възраст, който изглеждал най-засегнат и започнал да изразява своя гняв и разочарование чрез малки действия на нетипичен бунт. После помолих съпруга да коментира своето взаимоотношение с баща си. Той се забави с отговора и забележимо му стана неудобно. След известно увещаване, съпругът ми каза, че баща му е починал когато той е бил доста млад, и майка му го е отгледала, като самотен родител. Спомените муза баща му бяха главно за болезнени събития. Най-живото, от които беше как е бил наказан когато, натри годишна възраст, баща му го е хванал да си играе с кибрит. Баща му го наказал като му хванал ръката и я парел със запалена клечка докато пръстите му станали на мехури, игнорирайки писъците на детето и молбите на майка му да спре. В спомена на човека, болката от отхвърлянето беше толкова прясна като чели се беше случила наскоро, и докато ми разказваше историята, той отново беше в емоционалното състояние на това малко момче. Всеки един от спомените, с които той се свързваше подчертаваше неговата болка от отхвърляне от баща му. Странно, но той предложи обяснението, че баща му сее опитвал да му покаже любов, дори в тези жестоки действия на наказание. Той оправдаваше поведението на баща си като предполагаше, че това е бил единствения начин, който баща му е разбирал, че трябва да прави това, което е необходимо, тъй като е бил зарязан по подобен начин, той е нямал обучение от собствения си баща. Съпруга ми каза още, че никога не сее виждал като щастлив човек. Той започнал да работи ида снабдява финанси за Татко мой Татко мой 14 семейството сив ранна възрасти оттогава, той измервал своята стойност чрез способността си да работи усилено ида снабдява добре. Той добави, че е имало моменти на щастие в живота му, като сватбата му и раждането на децата му, но той винаги сее чувствал самотен и е държал хората на дистанция от целия си живот. Той предполагаше, че вероятно не е способен да допусне някого в истинските си емоции. Той заключи, че въпреки чене винаги е бил депресиран, винаги е живял в очакване нещата да не вървят добре или да се разпадат. Напълно ми стана ясно, че наблюдавах от първа ръка, културата без баща, развиваща се през поне три поколения. Завещанието на културата без баща беше неговото наследство, и след поне три поколения, това беше здравата основана неговата култура. Културата без баща беше станала неговия образец, чрез който той разбираше собствената си роля като баща. Тази култура толкова пълно го идентифицираше, че въпреки че се опитваше усилено да дадена семейството си стабилен живот, децата му щяха да станат сираци, ако той някак си не съумееше да се промени. За известно време, докато следвал своето образование и изграждал кариерата си, той сее разсеял от тези културни събития. Обаче, сега когато се пенсионирал, тази култура изведнъж заявила себе си отново и станала основната причина за неговата депресия. Когато веднъж това беше открито, част от разрешението беше неговата очевидна нужда от духовен баща. Някой, който може да му помогне да направи преход ведно изцяло различно културно преживяване ида обърне последствията от неговата наследена култура. Един злоупотребяващ или незаинтересован баща отчуждава своите деца. Често, резултата е гняв спрямо бащата и депресия. Злоупотребата може да бъде насилствена или ненасилствена, но ненасилствената злоупотреба може да бъде точно толкова ефективна в отчуждаването на децата колкото е и физическата злоупотреба. Грубите и унизителни думи могат да разрушат вижданията на децата за себе си ида доведат до дълбоко чувство на отхвърляне. Един мълчаливи безучастен баща предавана детето, че неговите интереси не са от съществена стойност за бащата, и следователно детето е маловажно. Децата израснали в такава обстановка не чувстват, че това, което правят е толкова важно, и те често чувстват, че съществуването им не е ценно. Такива деца обикновено не мислят, че имат съдба, но вместо това се борят всеки ден просто с това да оцеляват. Те растат без ясни модели на поведение и затова са повече податливи на външни напрежения и изкушения. Те често възприемат идентичности, които са съвместими с инстинкта за оцеляване. Изтегляне 1.53 Mb. Сподели с приятели:
|