(Но в никакъв случай не може и не трябва да се прави разлика между подписалите се директно на документите, и предалите подписите си допълнително Това разделение се получи само по технически причини”!) Такъв начин за подписване, через допълнително предаване на подписите в американското, или в други западни посолства, щеше да е идеален, и много хора щяха да се присъединят към инициативата, но само ако бях получил уверение, че документите ни ще бъдат препратени до Виенската конференция ! За голямо съжаление, не само че нямах уверение, но както писах по-горе, имах опасения за съдбата на подписките Затова неможех да агитирам други да се присъединят Затова и не отидох повторно при Христо Цачев и Радослав Пройнова бях сигурен че щяха да се подпишат, защото текстът на писмото вече беше относително безопасен и лесно щях да убедя и тях. С Едуард и Савовски се разбрахме, че утре, на погребението на Петър Стефанов, ще се видим с по широк кръг наши приятели. Очаквахме да дойде и Ангел Грънчаров от Ботевградско. Вярвах, че ще го убедя и той да се подпише, макар че вече бе отказал на Илия Минев. От Едуард разбрах, че наблизо живее мой много добър приятели съкилийник от седмо отделеление” на Софийския затвор, – Огнян Ченгелиев. Отидох и при него, разказах муза писмото, но той отказа да се присъедини. Вървейки по улицата, говорехме с Едуард и Савовски, по отношение опасностите за нас. Казах им, че за този текст, е малко вероятно да ни осъдят, и че ако осъдят някого, то ще е само мене! И тази вечер, както почти винаги, когато оставах в София, преспах в апартамента на брат ми Борис, в кв. Сердика. Там направих препис по паметна откритото писмо, понеже го помнех дословно, за да могат утре ден да го прочетат Едуард и Савовски, и евентуално други желаещи. На погребението на Петър Стефанов, Ангел Грънчаров не дойде. Видяхме се с други познати от затвора. Там бяха, Борис художника (който пишеше комунистическите плакати в затвора, и Георги Касабов. Савовски ми каза, че е пуснал в кутията на посолството на САЩ, неговия и на Едуард подписи След погребението на Петър Стефанов, всички заедно отидохме в апартамента на Данов, с когото не бях близък. Разчитах че и Георги Касабов ще подпише, затова му дадох да прочете преписана писмото. Той, след като го прочете, каза че сега не може да го подпише, носи запазва правото задруга акция, в бъдеще Аргументира сече има деца и че се занимава с друга, също важна работа и не иска евентуално да си попречи. Оттогава не съм виждал Касабов, и чак 2000- та година прочетох, че по онова време той е пишели разпространявал позиви, и не е бил разкрит до ти Ноември. В апартамента на Данов, дадох на Едуард и Савовски да прочетат преписа. Те се отделиха, с още неколко души, в друго помещение и когато се върнаха, понеже покрай панихидата, Данов беше пийнал, започна да ме обвинява ида налита да ме бие, че съм щял да вкарам Едуард, пак в затвора Другите го задържаха, но се наложи набързо да развалим компанията, в паметна Петър Стефанов, ида се разотидем. Същия ден отидох в гр. Септември при Илия Минев. Казах му че съм предал документите с трите подписа, че още двама са предали подписите си, и очаквам това да направят още двама. Минев беше много доволен! Между другото, казах на брат ми Борис, че “има вероятност пак да ме арестуват, заради
