С п о м е н и от затворите и Независимото дружество за защита правата на човека и независимото др пода търся вашата помощ в огромната задача



Pdf просмотр
страница2/115
Дата07.11.2022
Размер6.19 Mb.
#115497
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   115
СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО Григор Симов Божилов
Свързани:
Елена Блаватска, Разбулената Изида-1, Елена Блаватска, Разбулената Изида-1, Елена Блаватска, Разбулената Изида-1, Джон Коулман - Комитет 300 - EN to BGN, ХРИСТО ТАНЕВ - АЗ-ЪТ НА БЪЛГАРИТЕ
"Откритото писмо – апел"
и "Независимото дружество за защита правата на човка"
1986 – 1990 г.
69. Спомени за "Откритото писмо – апел" 93. Избирането на Воденичаров
76. Един от протоколите за разпит в ДС 94. Първата ни публична изява
78. Следствието продължава 96. "За селото и за България. Строго секретно писмо на МВР 97. Своеобразният ми арест в Трън. Интерниране в Силистренско – г. 98. Екопоходът на "Екогласност"
83. Внезапно освобождаване от изселването 99. След десети Ноември. Международен паспорт 100. Митингът на СДС в Кюстендил. Събранията на дружеството в София 102. Първите демократични вестници и Асеновград 103. Недописаната история на НДЗПЧ
90. Клеветническата кампания 104. СДС – подставена организация ІІІ част –
СДС не отвори архива на ДС 1990 – 2001 г.
106. За човешки правдини. Кому е нужна България без българи. Законът за досиетата - ЗДДБДС
116. Безрезултатните пресконференции. Дружество на политическите затворници. "Речник на дисидентите. Подписка и нова пресконференция. И молбата на Тошо Пейков остана - глас в пустиня


-3-
– ІV част –
Комунизмът – дела и документи
125. Христо Цачев – спомени от Белене
137. Секретните указания на БСП
138. Институцията на доверените лица
134. България -след ти септември 1944 г.
135. Идеалът на комунистите иреалността в


- 4 -
― І част Спомени от затворническите години
Кратка предистория
Дедо ми Божил е загинал в балканските войни, 1913 г, с предсмъртната въздишка
"Еее..., моя' дечúца..."! Оставил е 5 сирачета, едно от които, баща мина три годинки А аз съм роден 1952 ги помня как 1957 г. дойде реди в нашето село комунистите насила да наложат
ТКЗС-то, – конфискуване на целия селски имоти стопанско имущество, и превръщане на селяните, от независими, собственици и грижовни стопани, в безимотни и безправни ратаи на партийните секретари В ония години хората по селата често ходеха при съседите си и почти всяка вечер се събираха, на седянка или разговора наближаващото "Текьезе", беше главна тема. Мъжете бяха предпазливи, но жените неприкрито споделяха опасенията и страховете си, че безимотни чака гладуване и робуване.
Тревогите и страховете на жените от махалата, от идващото бедствие, наречено, "Текьезе", аз, тогава петгодишно момченце, приемах буквално Призракът на Текьезето, бе станал причина, неколкократно да изпадам в шок, по времена сън, от който трудно ме събуждали Така, веднъж ме събудили с усилие, и аз в полусън, с ужас съм сочел възглавницата и съм викал "текьезеее"! Но като разбраха, каква е причината за моя кошмар, родителите ми, бързо ме успокоиха и вече избягваха да споделят своите тревоги пред мен!
Така или иначе, наложихаТекезето! Взеха ни земята, добитъка, волската колаи плуга, и ни остана само едно женско теленце, което порасна и стана краваи аз доста години я пасох, заедно с другите съседски момчета. Понеже селото ни бе измежду последните, в които насила налагаха Текезесето, хората вече добре знаеха какво се случи в другите села, и им беше ясно безнадеждното политическо положение в България и в света, затова в нашто село нямаше физическа съпротива срещу пладнешкия грабеж на добитък, имоти инвентарно психически, мнозина преживяха много тежки месеци и години, а некои и него преживяха ! И оттогава, досега, за прехраната си, селяните разчитат главно на това, което сами си произведат в малките градинки, и на млекото на една коза или крава. Но ето че селата вече сана доизживяване и фактически са ликвидирани, ас тях се ликвидира и народността и държавата ни В наща махала нямахме електричество дота година. Тогава купихме и първия си радиоапарат, най-големия тогава, – марка "Концерт В повечето къщи, вечер мъжете тайно слушаха западни късовълнови радиостанции и които си имаха доверие, коментираха новините. Още помня как баща ми ядосано прещракваше клавишите на радиото, поради силното бръмчене и пищене на заглушителните станции. Най-трудно беше слушането на "Гласът на Америка, защото, още щом дикторът кажеше:
"Америка зове България, и започваше такъв грохот, че повече неможеше да се разбере нито дума А от Свободна Европа съм запомнил некои сатирични предаваня на Костадин и Миладин. Това помня от слушането на късовълновите радиостанции и напразните надежди от онова време


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   115




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница