ДЕКЛАРАЦИЯ ЗА ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ Долуподписаните български граждани, бивши политически затворници, декларираме, че се присъединяваме към меморандума от четирите источноевропейски страни, по случай годишнината от унгарското въстание и във връзка със събитята в Берлин, Варшава и Прага! Така, двата документа бяха готови. Написах гина ръка с печатни букви. Подтекста на декларацията за присъединяване се подписвахме само с имената си, а на обратната страна на “Открито писмо – апел”, освен подписите и адресите, пишехме колко и за какво сме били в затвора. Илия Минев беше изразил желание да отида първо при него, щом бъдат готови документите, но по транспортни съображения, отидох първо при Цеко Кръстев. Той прочете документите и ги подписа, а аз се бях подписал първ, не за да се самоизтъквам, а за да не предлагам на другите, без да съм се подписал първо аз! В град Септември, при Илия Минев, пристигнах късно вечерта на 18.12. 86 г. Подадох му документите на вратата и за по-голяма сигурност, останах да чакам отвън, прикрит в тъмното. Бай Илия се забави близо половин час. Когато излезе, видях че сее подписал под № 3, но за съжаление бе изпълнил с биографични данни, цялата останала част от страницата, като редовете му в долния крайна листа бяха със все по-дребен шрифт и изкривени нагорена почти 45 градуса Беше почти развалил документа, но при свършен факт нямаше смисъл да го упреквам. Попитах го само – Къде ще се подписват останалите – Ще се подписват на друг лист, – отговори той Илия Минев живееше в западния крайна Септември. Наизлизане се разбрахме, че няма да ида на гарата, за да не излагам на риск начинанието, в най-решителната му част Бях решил да отида пеша до гара Белово. Бай Илия ме изпрати до края награда, като ясно му личеше, че е много доволен от развоя дотук Беше около полунощи аз поех през полето на запад, като разчитах да достигна жп. линията ида вървя покрай нея. След неколко часа наближих Белово и преди да стигна гарата, в една изоставена спирка скрих двата документа под стелките на обувките си, защото на гарата бе най- рисковано, особено нощно време Тогава вървеше кампанията за насилствено преименуване на турците в България, и в отговор бяха извършени неколко терористични взривяваня, включително, нагара и на пътнически влак По гарите и във влаковете беше пълно с милиция. Затова само проверих кога има влаки се отдалечих. В София стигнах рано сутринта на 19.12. 86 г. Понеже беше студено, а нямаше къде да вляза на топло, – час-два, се разкарвах с градския транспорт, докато стане подходящо време да отида при Божидар и Минка Статеви. Вече неколко пъти бях ходил при Божидар, при когото ме насочи Цеко. Те се познаваха от Централния затвор, където Божидар бе лежал за опит за бегство. Сега той бе обявил своеобразна стачка и официално бе декларирал,
