- 76 - във Виена, а
щях веднага да опитам, всички подписали се, да се съберем и евентуално, веднага да обявим, че сме създали някаква правозащитна организация Течеше вече втори месец. Чувствах се отговорен пред приятелите, ангажирали се с инициативата, и даже вече ми беше неудобно пред тях Мисля че е било г, когато отидох при Божидар Статев иго попитах:
"Да вляза липак в посолството за да питам, каква е съдбата на подписките ни" Божидар каза, –
"да"! На следващия ден, 28. 01. г. в 9 ч. сутринта, бях задържан, точно когато докосвах дръжката на вратата, на американското посолство Задържаха ме трима души. Двама ме държеха от двете страни, а третият, отзад. Завлякоха ме зад ъгъла откъм градската
градина име набутаха в кола, а оттам, на “Развигор” 1. За седми път постъпвах там (понеже по времена следствието за шпионажа ме караха надело в Монтана, и след това ме приемаха отново, като новопостъпил.
– Май се познаваме, – каза един от милиционерите, в приемната на ареста на ДС!
– Еми, ще се познаваме, – тук влизам за седми път
– Оо, значи ти много ни уважаваш, щом
толкова пъти си бил при нас – Взаимно се уважаваме, – отговорих му и аз иронично!
До края на ареста ми, продължил два месеца, отричах да съм имал намерение да влизам в посолството, за да си спестя излишни разпити Също така, докато не се убедех, че документите ни са получени във Виена, нямах намерение да признавам заправената подписка. Така се
бяхме разбрали с колегите, подписали документите.
В ДС знаеха че съм разнасял нещо за подписване, но за учудване, все още не знаеха нищо конкретно. Те предполагаха, че съм дошел в София, за те дни от смъртта на Петър Стефанов, но това бе съвпадение. Следователите се опитваха дами внушат, че знаят нещо повече, но понеже не можеха да цитират поне
заглавието на откритото писмо, се разбираше, че почти нищо незнаят. Две седмици, при ежедневни разпити, не казах нищо за подписките. Втория ден от ареста, докато ми вземаха отпечатъци от ръцете, забелязаха че на лявата си длан имам записани с химикалка, пет-шест съкращения Снимаха ги и дълго ме разпитваха и за тях. Затова, трябваше набързо да измислям съответни обяснения за всяко от съкращенията. Тези съкращения всъщност трябваше дами служат за подсещане,
кои въпроси да повдигна, в посолството.
Естествено, първо трябваше да питам за Откритото писмо и декларацията за присъединяване. Другото беда разкажа за политическите затворници останали в затвора, като
Михалис Михалис, един от стотиците деца емигранти, след гражданската война в Гърция, и брат Коста от Карнобат, – евангелист, – минал преди това и през социалистическите лагери Щях да настоявам и за "сателитна телевизия, предавана от спътници на ниска орбита, за да
може да се приема директно, без "сателитна чиния Един от протоколите за разпит в ДС
За да се добие известна представа за протоколите от рзпитите, ида е видно, как съм отговарял на следователя, от арестуването мина януари, – до 13 февруари, – тук преписвам дословно един от протоколите за разпит. Добавил съм само номера наследственото дело,
защото в оригинала, вместо номер, е оставено празно място Следователят е записал отговорите ми, леко променени, за да са в "юридическия стилна ДС.
МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
ГЛАВНО СЛЕДСТВЕНО УПРАВЛЕНИЕ
ПРОТОКОЛ ЗА РАЗПИТ НА ЗАПОДОЗРЯН – София, 12. 02. 1987 г.
- 77 -Подписаният Деньо Проданов Колев – следовател по ДС в Главно следствено управление
МВР гр. София, последствено дело 35/29.01.1987 г. поописана същото управление и в съответствие с чл. 87–91,206,223,–227 и др. от НПК, разпитах в качеството на заподозрян Григор Симов Божилов – с установена последственото дело самоличност. Разпитът започна в 14.15 ч.
Сподели с приятели: 
