2.Пълномощниците по области, да се избират от местните членове ида се предлагат за утвърждаванена на ръководството, а не да се назначават. 3. Важните решения да се вземат от разширеното ръководство (а не еднолично от председателя, каквито случаи често имаше)! Ако не бях поставил тези условия, вероятно проектоуставът на Минев щеше да бъде приет. Гласувахме за моите предложения, но само още двама души ме подкрепиха, и аз приех това решение. Не помня кой, може би Манолов, предложи, да се гласува точка по точка проектоустава, но изненадващо, Минев отказа да се гласуват спорните въпроси Започна да се държи доста грубо и така набързо загуби пълното предварително доверие към него отстрана на участниците в събранието. Последваха кратки спорове, между бай Илия и другите участници, и ядосан, чене се приемат без гласуване, неговите предложения, бай Илия каза – "Който е с мен, да излиза след мен!", и излезе сам от хола на Вълков След малко, след него излязоха, само домакина Стефан Вълков и Николай Галев. Знаех, че бай Илия и Вълков са легионери, а и Галев е с подобни убеждения. Нямах нищо против тях и ги уважавах, като борци против комунизма, но за дружеството, едвали щеше да е добре, да придобие само "легионерски" облик Това би стеснило обществената подкрепа, и най- важното, – подкрепата на запада (А дали некой си е въобразявал, или сега си въобразява, че без подкрепата на запада, тогава можеше да се говори за човешки права, а комунистическата власт щеше да търпи "дружество за защита правата на човека) След известен смут, събранието продължи без Илия Минев. Взе се решение, избрана комисия да подготви нов проектоустав, на базата на прочетените два, и на 11.01.89 г. да се съберем отново, в Пловдив, в дома на Петър Манолов, за да приемем устава. От разговорите и дискусиите, помня следните моменти Петър Манолов предлагаше за устав, "хартата за правата на човека, като вероятно бъркаше устава с "програма. Хартата за правата на човека, наистина бе идеална за наша програма, но уставът урежда предимно организационните въпроси Ясно се чувстваше разочарование от Илия Минев, и само братът на Зейнеп Ибрахимова, се опитваше да го защити, като каза – “Държавна сигурност иска да сменим Минев, – значи
