С п о м е н и от затворите и Независимото дружество за защита правата на човека и независимото др пода търся вашата помощ в огромната задача

- 99 - участвахме и ние от дружеството за защита правата на човека На този митинг – шествие, за първи път започнахме да скандираме групово "Де-мо-кра-ци-я, Де-мо-кра-ция!", а от прозорците на "Народното събрание, ни гледаха, наистина, като чудо невидяно На тази снимка, направена от Магда Георгиева, е запечатано струпването на хората за "Екопохода" пред Александър Невски, близо до Народното събрание.
В "кръгчето" съм аз, а под стрелката, най-вероятно е Гошо Чепинеца В отговорна излъченото по Свободна Европа, есе на Марко Ганчев, – "Обувката на пепеляшка, по повод събитията пред Кристал, – описах накратко, моите вижданя за поставяните под съмнение от Марко Ганчев, наши идеи и цели В деня на екопохода, дадох ръкописа на Румен Воденичаров и той го включи във втория информационен бюлетин на дружеството. На 10 ноември, по времена третата ни сбирка – митинг, в Южния парка до ти, само ние от дружеството се събирахме там, Воденичаров ми даде втория бюлетин, отпечатан върху безконечна хартия и още ненарязан! А аз, като разчитах че по късно ще се сдобия с друг екземпляр от бюлетина, дадох още неразгънатия от мен бройна присъстващия на сбирката, мой приятел, Христо Цачев, понеже той бе от по-далечната провинция. Но вторият ни бюлетин, така и не се разпространи, и аз нямам този брой, както отдавна нямам и първия, затова тук не помествам това мое есе Никой още не знаеше за извършващата се смяна на Живков, когато на ти ноември, в парка, пред насъбралите се петдесетина души, Воденичаров, с приповдигнат тон, каза между другото, и следното "Снощи, свободните гражданина Берлин, танцуваха върху "Берлинската стена!"
Вечерта, в автобуса с който се прибирах за село, чух от радиото, голямата новина засмяната на Живков Така ме завари ти Ноември След десети Ноември

- 100 -Започна подготовката за първия митинг на все още необединените "неформални" сдружения. С Петър Бояджиев може би все още не бях разговарял по телефона, а само му бях оставял съобщения на телефонния му секретар. И чак след десети Ноември, се случи та попаднах в апартамент, където се обади Бояджиев. Не помня за какво разговаряха с него, но когато и аз взех слушалката, той ме попита – "Колко души ще се съберат на митинга" – "Около
30 000, предполагам, му отговорих. Малко, – каза Бояджиев. Казах му също, че ще се оттеглям на село, ас ръководството нека се заемат по-образованите! Веднага след 10 ноември, в дружеството влязоха, предполагам чрез Воденичаров, още неколко души Липовански, Лунд, Методи Недялков, Kрасен Станчев, Сашо Стоянов и доста други Събрахме се, мисля че в апартамента на Липовански, да одобрим подготвеното от Воденичаров изказване на митинга. Обърнах му внимание, застигналото домен известие, от моя приятели член на дружеството, Христо Гамджалиев, че в пещта за отпадъци, в софийския затвор, се горят масово архиви Но Воденичаров се ядоса и отказа да обърне внимание на този важени тревожен факт Третият бюлетин на "независимото дружество" не излезе, поради внезапната промяна на 10- ти ноември, и вече се подготвяше бюлетин № 4, за който написах кратка история на дружеството. Ръкописа дадох на Васил Костов. Той го е преписал, с леки промени, иго е предал за отпечатване. Бюлетина излезе, но кратката история бе отпечатана с прекалено много (вероятно,
умишлени) грешки. Митингът на СДС в Кюстендил и моето обръщение
Някъде в началото на февруари, преди конференцията на дружеството, бе насрочен митинг на СДС, в Кюстендил, Воденичаров предложи да отида да говоря от името на дружеството, заедно с още един, непознат ми, човек, който може би се казваше Абрашев. Изказването си написах вечерта, в апартамента на брат ми Борис. Вторият представителна дружеството, така и него видях по времена митинга. А митингът в Кюстендил беше голям. Прочетох обръщението си, към края, понеже отстъпих реда сина Петър Берон. Тук преписвам обръщението, от ръкописния оригинал, който пазя:

Честита пролет граждани!
Дами и господа Преди малко повече от три години, седем души българи, бивши
политически затворници, изпратиха "ОТКРИТО ПИСМО – АПЕЛ, за елементарни човешки
права, до "Виенската конференция, за сигурности сътрудничество".
Тази скромна, но смела и навременна инициатива, сложи началото на организираното
правозащитно движение в България В това "открито писмо, по-най човешки начин, се
апелираше за най-елементарни човешки права, като Право на свободно движени, на обективна
информация и на свободна трудова дейност. В него също се казваше – "Докато не дойде ден,
когато всеки гражданин в Европа ще може свободно и без страх от преследване да изразява
своите мисли, мнения и убеждения, – "Хелзинкският процес" няма да оправдае оказаното му
доверие"!
Граждани! Сега можем уверено да кажем "Хелзинкският процес" оправда оказаното му
доверие. Ние вече можем почти свободно да изразяваме нашите мисли и убеждения, но какво
стана тогава, преди три години ДС, посрещна "на нож, нашата хуманна инициатива И за
да покажат, чене са "село без кучета, арестуваха всички подписали откритото писмо Мен,
след два месеца следствие в килиите на ДС, ме изселиха в Добруджа. А иначе, аз съм от
трънско. Останалите радетели за човешки права, също бяха арестувани, но след като
прекараха различни срокове, като следствени в ДС, бяха освободени.
Една година след това, на 16 януари, 1988 г, тези хора, заедно с други активисти,
учередиха

Изтегляне 6.19 Mb.

Сподели с приятели: