С п о м е н и от затворите и Независимото дружество за защита правата на човека и независимото др пода търся вашата помощ в огромната задача
Изтегляне 6.19 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Елена Блаватска, Разбулената Изида-1, Елена Блаватска, Разбулената Изида-1, Елена Блаватска, Разбулената Изида-1, Джон Коулман - Комитет 300 - EN to BGN, ХРИСТО ТАНЕВ - АЗ-ЪТ НА БЪЛГАРИТЕ
| (централен партиен архив) Дойде време за делото ми. Закараха ме пак в килиите на МВР Перник, и на следващия ден, в съда. Било е август, 71 година, защото съдията ми честити, че на следващия ден, 19 август, навършвах 19 години. Като ме попитаха – "Признаваш ли се за виновен, отговорих Пред закона, – да, но пред съвестта си, – не"! Осъдиха ме на 3 години и 6 месеца добавиха условната ми присъда от първото бегство, и определиха обща присъда, от 4 години и 2 месеца Тогава, на 19 годишна възраст, четрите години, ми се виждаха като 40 ! Затова веднага се настроих, в никакъв случай да не излежавам тази присъда, което значи – Бегство от затвора или смърт Пето отделение, работехме в дърводелната. Там се произвеждаха канцеларски бюра и легла. Още първите дни ми посочиха на коя греда е обесен Никола Петков, но тогава не знаех кой е той Ана "карето, по-стари затворници показваха едно високо дърво, което било посадено от Александър Стамболийски Започнах работа в "кройчици" (машинния цех, като неколко дни помагах на различни машини, и скоро ме оставиха да работя сам на една веригопробивна машина, с която се правеха правоъгълни дупки вдървени детайли. Работата не беше тежка, и ако бях осъден за някакво престъпление, което, повече или по-малко, оправдаваше такава присъда, щях да сия "излежа. Аз обаче, не приемах да живея в комунистическа България, която считах за затвор, камо ли да кротувам години в затвора, само затова, че исках да напусна страната! Наскоро след присъдата, бях вече скроил план за бегство от затвора Ето как Машината на която работех бе до стената на цеха. Измежду тухлите на немазаната стена се виждаше външния зид на затвора, на разстояние неколко метра Този факт, естествено, ме накара да помисля за възможноста да се прокопае тунел Работата можеше да се маскира последния начин Край всяка машина, на която се обработват по-дребни детайли, беше скована примитивна маса, за подреждане на детайлите. Някои заворници се бяха изхитрили и бяха обковали отстрани масата със шперплат, така че можеха незабелязано да подремнат под нея, когато няма работа. Набързо сковах и аз свой шкаф, но опрян до стената на цеха, с цел да служи за прикритие на капака на тунела Пода беше застлан с павета, и мислех, под прикритието на шкафа, да извадя едно "каре" от паветата, да скова капак, да подредя паветата върху капака, така че, когато е поставен на мястото си, и се поръси с малко дърводелски трици, въобще да не личи Така, капака с паветата можеше да се отмести ида се копае, а при сигнал, да се постави на място ида се маскира с дърводелските трици, каквито имаше в изобилие. Трици и талаш, постоянно се изнасяха от цеха и покрай тях можеше евентуално да се изнася и изкопаната пръсти да се маскира някъде в двора (Но това едва ли щеше да е възможно. Ясно ми беше, че идеята е юношеска и вероятността за успех е незначителна, но не исках да се примирявам и подчинявам на отредената ми от престъпната власт, съдба Точно по това време научих, че онези от нашето отделение, които не са нужни в производството, щели да ги "превеждат" за кремиковския затвор. Бях подочул какви са условията в Кремиковци и знаех, че повечето затворнически бригади работят извън лагера, в завода, и реших че оттам ще е доста по-лесно да се избяга. Затова и аз започнах, както неколко души отдавна правеха, да не работя както трябва. Цивилните началници на цеха ме увещаваха да работя, понеже дотогава бяха доволни от мен, но като мина седмица, получих известие, че ме превеждат за Кремиковци. - 17 -В другата частна дърводелната, в шесто отделение, излежаваше присъда, също за бегство, Свилен, от село Глоговица, Трънско. Между двете дърводелни нямаше преграда и можехме да се виждаме. Той вече беше изкарал неколко години в затвора, затова доколкото можеше, ми помагаше име съветваше. Софийски затвор – обект "Рудина" Така се наричаше официално, кремиковският затворили "затворнически лагер. Там ме преместиха, Ноември 71 година, в новосформираната таили та) бригада. В новата бригада почти всички бяхме бегълци през граница, затова на работа ни извеждаха 7 милиционери, с кучета, и с автобусни караха до новостроящ се цех в завода. Там се спускахме през една дупка в тунел под цеха, където облицовахме тунела с някаква изолация и с тухлена зидария, споявана сводно стъкло. Първите дни, докато сутринни строяваха, броеха и качваха в автобуса, вероятно надъхани от началниците си, надзирателите ни блъскаха, ритаха, ругаеха и насъскваха кучетата срещу нас, но постепенно се укротиха. Бригадите в кремиковци бяха тридесети неколко, с по двадесет-тридесет души, като почти всички работеха в завода, но на другите бригади, охраната бе от един - двама милиционери. Помещенията бяха бараки, които се заключваха преди проверка, – вечер около 19 ч, а през деня, доста време стоеха отворени и когато е почивен ден, можехме да се виждаме всички, да разговаряме, и за известно време, да се разхождаме между бараките. Оградени бяхме с неколко реда мрежи и висока ограда от бодлива тел, с "козирка. Повечето затворници бяха в "комбина" по двама–трима, което ще рече, чеса приятели и споделят колкото имат храна и пари. От месечната ни заплата, 80% отиваха за затвора или държавата, а 20%, те. около 20 - 30 лева, бяха за нас, но ние получавахме само 5, 8, 10 или 15 лева, в зависимост от режима на който сме осъдени. А режимът на повечето от нас, бе строг, те лева на месеци по едно свиждане на 2 месеца, когато близките можеха да ни донесат храна, плодове и зеленчуци, общо до 5 килограма. Аз станах комбина с Петър Григоров от кв. Левски, с когото се познавахме от дърводелната, и естествено, се уговорихме заедно да бягаме от затвора Работихме само около седмица в тунела и се отказаха от нас, защото зидарията дето зидахме сводното стъкло, се беше изкривила и разместила Тогава разтуриха та бригада и повечето от нас преместиха в ма, която работеше в София, на строителни обекти на ДС. Първо работехме в Лозенец, в една голяма и дълга сграда. Там видях, че други затворници подават скришом писма на преминаващи граждани, с молба, или "по подразбиране, да им ги пуснат в пощата. Понеже писмата се проверяваха, аз почти не пишех, защото за мен небе приемливо да ги четат моите подтисници Затова реших и аз да използвам случая, като надписах три плика с новогодишни картички (наближаваше 72-ра година, и с трепереща ръка, защото надзирателите бяха наблизо, ги подадох на един преминаващ, но той веднага ги дадена най- близкия надзирател Явно не бях преценил човека, по външния вид. За това нарушение ме спряха от работа и не излизах десетина дни. През това времена ща бригада, започнали да събарят стари къщи в кв. Левски, "Сухата река, до пожарната, ида разчистват терен за строеж на блок на МВР. С Пешо разговаряхме за създалото се положение и той каза, че ако има възможност да избяга сам, няма да я пропуска. След неколко дни, моя комбина, Петър, избяга през прозореца на една от несъборените още къщи, докато другите обядвали Заради бегството на Петър ме извика началника на затвора, Попов. Нему казах нищо, а той накрая каза – "Ние ще го хванем При жена му ще го хванем, – понеже той бе женен или згоден. Петър, него хванаха в България, защото беше запомнил точно маршрута от София до границата, през Трън, както му го бях описала го хванали сърбите Но това разбрах доста по- късно. - 18 -След като той успя да избяга, станахме комбина с Йордан Александров Лозанов (Данчо Мурука), от село Кремиковци, но не бяхме много близки. Викахме му "Мурука", защото бе много по стар от нас. Сигурно е бил на триесе и неколко години Аз повече се сближих с Христо (Ицо), от Перник, кв. ДМЗ, бл. 10, и с Иван (Грозни) от село Сливата Ломско. След затвора, за съжаление, с тях не сме се виждали, но останах с най-добри впечатления и от двамата Това са подробности, но ги споменавам заради имената на хората, които уважавах и уважавам, макар че много по-късно, Данчо Мурука, бе прокурорски свидетел срещу мен Но това той направи, от глупост, подвеждан от ДС! Нова жизнена цел борба против комунизма, за свобода и демокрация Считах че щом не харесвам и не приемам тази политическа система, ще се стремя да я напусна, макари с рискове за живота си Но през 71-ва година, в софийския затвори в Кремиковци, постепенно разбрах, че комунистическият режим е наложен с чужда сила и се поддържа слъжи, насилие и принудителна изолация от света Така, след като осмислих преживяното и чутото, и особено, разказаното миза Ловешкия лагер, в мен се оформи и затвърди основната цел на живота ми Изтегляне 6.19 Mb. Сподели с приятели:
|