С п о м е н и от затворите и Независимото дружество за защита правата на човека и независимото др пода търся вашата помощ в огромната задача

- 19 - се, веднага се включих във "важната" дейности даже си мислех, че вече не губим напразно времето сив затвора, а вършим нещо много полезно Тогава работехме в школата на ДС в Симеоново, бивш американски колеж Записвахме номерата наколите ви пред школата, и вечер ги предавахме на Угринов. Макар че по думуте на самия Угринов, който казваше че имал роднина работещ там, в школата имало работилничка засмяна номерата наколите Понеже правехме пристройка, точно до кухнята на школата, броехме и колко хлеба и купички кисело млеко се докарваха, и даже намерихме бележка с адреса на хлебозавода, от койта докарват хлеба! В Панчарево пък, работихме неколко дни на преустройството на една стара вила на МВР (вероятно, конфискувана навремето, която според Угринов се преустройваше затаен арест Поискане на Угринов, начертах план, с инсталациите навилата, и му го дадох.
Школата на ДС в Симеоново представляваше особен интерес за нас, защото според Угринов, там се обучават и изпращат на запад, комунистически подривни агенти. Често виждахме из различните МВР обекти, – негри, арабии други, явно чужди граждани, които се обучаваха в България, за многобройните прокомунистически партизански подривни "фронтове, по различните крайща на света. А един от охраняващите ни милиционери, веднъж ни каза да пазим тишина, защото в къщичките, които бяха в западната страна на двора на школата, – "почивали" възрастни руснаци!?
Планирахме още, ако некой от нас успее да избяга от затвора, първо да се постарае да достави на останалите, малък фотоапарат, с цел да се заснемат по-важни обекти от школата в Симеоново и от затвора Всичко това сега изглежда ненужно и глупаво, но тогава мислехме, че е важна част от "борбата между двете противостоящи си световни системи", – комунизма и демокрацията, както ни втълпяваше пропагандата, и се радвахме, че имаме принос в тази борба.
Между другото, за тази ни "тайна дейност" знаеха много хора в кремиковския затвор, защото Угринов имаше слабост да се хвали че прави нещо важно, и помня как веднъж ме представи на друга група негови познати затворници, като новото момче в групата И въпреки че много хора знаеха, тогава никой не ни издаде Пистолетът" на Угринов
Лятото нара година, наближи времето Угринов да излезе от затвора, и понеже ни бе разказвал, че имал скрит пистолет в някаква вила в Бояна, до паметника на скиорката, се разбрахме на определена дата да го донесе и скрие през нощта, в тоалетната на строителния ни обект в кв. Сухата река. Попитах го, какво ще правим, ако по някаква причина неможе да го донесе Да речем че неочаквано го арестуват или си счупи крак, но той многократно ме увери, че нищо неможело да му се случи и ще направи както сме се уговорили Разбрах, че или не разсъждава, или няма намерение да направи това, което обещава Така и стана. Угринов не се появи И по-добре, защото лекомислено планирах, заедно с Данчо
Мурука, с помощта на пистолета, некоя вечер да "отвлечем" затворническия автобус с който, често пъти, по тъмно ни прибираха от София, ида се насочим към границата, в посока Петрохан! Аз Щях да карам автобуса, а Данчо с пистолета, да държи охраняващите ни милиционери,
легнали между седалките, след като ги обезоръжим А всъщност, аз едвали щях да мога да карам автобуса, защото преди затвора бях "подкарвал" автобуса, с който работеше брат ми Борис, само неколко пъти, по стотина метра Да не говорим за останалата част от "плана, който всъщност беше Първо действай, а после мисли Така е, когато си затворник!

Изтегляне 6.19 Mb.

Сподели с приятели: