- 84 -Всичко което пиша е абсолютно верно и искрено, защото истината е моята цел, но
само в това обръщение, до Информационния форум, съм си позволил, по целесъобразност, да направя малка "четка, или, "да дам рамо, на радио Свободна Европа А в действителност, доста по- малко слушах това радио, в сравнение с другите, понеже по-лошо и по-трудно се приемаше) Внезапно освобождаване от изселването
Веднъж,
както обикновено, се прибирах от работа към стопанския двор, извън селото, където живеех, и на асвалта видях ударено от кола кучена което бяха счупени двата предни крака.
Неможех да го оставя така. Занесох го в двора на стопанството и дълго време се мъчих да му фиксирам и превържа краката, със слаба надежда да зараснат Докато го носех, мислех за "добрините" и за последствията от тях На другия ден следобед, ме извика кварталният милиционери със заповеднически тон ми нареди, веднага да издавам каквото съм получил като работник в АПК-то, и
още утре да се явя в МВР гр. Трън Стана ми смешно, че вместо да кажат, че ме освобождават от изселването, те се стараят и това да изглежда като заповед А между другото, бригадира ни от зърнопречиствателната полощадка, ми прошушна, че мени другите като мен, щели да ни съберат ида ни закарат някъде, за да ни избият Това може
действително да е говорено, но най-вероятно е било, за пред местните хора, за да не изглежда освобождаването ми, като отстъпление на властта А докато бях в Кайнарджа, когато някой ме попита или когато станеше дума за политика, винаги говорех каквото мислех Хората там бяха кротки и добродушни, но малко страхливи и наплашени. И може би, понеже говорех открито за себе си и за политика, некои от
тях и до края не повярваха, че съм изселена казваха – "Ти сигурно си от Държавна сигурност. И друг път са ни пращали такива, уж изселени, а те ни следели, кой какво краде от стопанството Издадох каквото трябваше, приготвих си багажа и на сутринта занесох кучето в двора на склада за зърно, като помолих колегите да му дават поне вода.
Сподели с приятели: 
