- 86 - австрийското посолство всички говорят много добре английски" В австрийското посолство в Будапеща, очаквах бързо да разрешат въпроса, затова наех затри дни, частна квартира, чрез туристическо бюро, но минаха трите дни и аз неможех да остана повече в квартирата, защото вече свършвахте долара Докато ме размотаваха и чаках някякво решение от
австрийското посолство, двадесетина дни спах на гарата в Будапеща с унгарските клошари, с които събирахме и продавахме празни бутилки, за да си купуваме хлеб. Видях, че случаят явно няма дами се разреши, а и отдавна бях свършил парите, и затова трябваше да се връщам в България. Можех да замина и за Швеция, понеже в паспорта ми бе написано, че мога да отида в Австрия и Швеция, но
нали бяхме тръгнали за Виена, където да се съберем със Едуард Генова и не очаквах да ме размотават толкова време в посолството, и свърших парите Така се наложи да намеря и българското посолство, откъдето ми отпуснаха пари завръщане, които след това възстанових в троен размер Като се завърнах в България, с група активисти на дружеството посетихме в Монтана, Цеко Цеков, секретаря на дружеството и мой приятел от затвора,
който на свой ред, утре ден, на
10 Декември, щеше да заминавана запад. Встрани, го попитах – "Сега кой ще е секретар на дружеството, и той ми отговори – "Ти Бяхме се отделили с него само за моменти нямаше време да му отговарям. Попитах го, само за да чуя имали някакво предложение, а не че аз имах амбиция за секретар. Цеко каза, за себе си, че
няма да се връща в България, а аз, между другото, внимателно му споменах, че може да не бъде приет много добре на запад, понеже чух от Димитър Томов, как Петър Бояджиев се заканвал, че Цеко щял да изгние по лагерите Незнаех каква е причината за тази напълно неочаквана за мен позиция на Бояджиев и Томов, но бях, меко казано, озадачен Там в Михаиловград (Монтана,
предложих на Димитър Томов, – на утрешния ден, ти Декември, да направим демонстрация в София, по случай "деня направата на човека, но Томов и другите отказаха, с довода, че сме малко (а по западните радиостанции, Томов твърдеше че сме много. А аз считах, че
и трима души да участваме, пак ще е добре, но предложението мине се прие.
На следващия ден, 10 Декември, изпратихме Цеко, от Централна гара София. Изпращаше гои десарят, който бе заплашвали мени който ми даде международния паспорт Същата група активисти, веднага след като изпратихме Цеко, отидохме в гр.
Септември, да посетим председателя на дружеството, Илия Минев. Разчитах че бай Илия ще приеме моето предложение за демонстрация, но от ДС попречиха на срещата ни в този ден В град Септември ни арестуваха всички и без да можем да се срещнем с Минев, ни закараха обратно до гарата, за да се върнем в София. По времена този кратък арест, десарите ми предложиха дами дадат (вероятно дами обменят) 200 долара за да замина отново на западно аз отказах, тъй като и без това, предишния път бях тръгнал с нежелание. Тогава ми
взеха международния паспорт, който наскоро ми бяха издали.
Сподели с приятели: 
