С п о м е н и от затворите и Независимото дружество за защита правата на човека и независимото др пода търся вашата помощ в огромната задача
(Крайна текста, писан 91 г. – редактирани допълнен 2001– 2005 г.)
Изтегляне 6.19 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Елена Блаватска, Разбулената Изида-1, Елена Блаватска, Разбулената Изида-1, Елена Блаватска, Разбулената Изида-1, Джон Коулман - Комитет 300 - EN to BGN, ХРИСТО ТАНЕВ - АЗ-ЪТ НА БЪЛГАРИТЕ
| (Крайна текста, писан 91 г. – редактирани допълнен 2001– 2005 г.) Международен паспорт! В село Кайнарджа изкарах година и половина, до Октомври 88 г, когато в България пристигаше на посещение американският зам. държавен секретар по човешките права, Уайтхед. Затова така внезапно ме освободиха от изселването, и дошлият от София, в гр. Трън, представителна ДС, ми предложи да подам молба за международен паспорт, за да замина на западно аз веднага отговорих – "Не съм подавал молба да напускам страната, и няма да заминавам Тогава той започна да ме заплашва и наблегна, че нямало да ни позволят да продължаваме да се занимаваме с незаконна дейност В противен случайни чакало затвор Така постъпиха и с останалите неколко души, които бяха изселени във връзка с "Дружеството. Въпреки заплахите, или именно заради тях, отказах и не заминах с Едуард Генов, но след десетина дни, като се допитах с останалите приятели и с близките ми, приех и аз да замина. Щяхме да пътуваме за Виена, заедно с доктор Сватовски, Екатерина Маркова и нейните две деца. Само бай Илия изрази съжаление, че съм решил да заминавам, но прие решението ми, и пак потвърди за себе си, че в никакъв случай няма да се съгласи да напуска България. А аз му напомних да не допуска дружеството да съществува само "проформа, което ще е много удобно за комунистическата власт А се и опасявах, че след като доста активисти напуснаха България, да не се раздели дружеството, на "вътрешно и върховно, защото вече имаше такива признаци След като Едуард замина на запад и направи изказваня по западните късовълнови радиостанции, Бай Илия намери кусури в изказването му и беше много ядосан. (Същото се повтори по-късно и след като замина Цеко) Сигурно затова, при следващото събиране на активисти на дружеството, в апартамента на Екатерина Маркова, Илия Минев предложи аз да съм координатор на - 85 - пълномощниците на "Независимото дружество, в чужбина. Присъстващите се съгласиха, и в такова качество тръгнах за Виена, на 10 (или 9 ?) ноември 88 г, заедно с доктор Сватовски, Екатерина Маркова и нейните две деца. Но още веднага след "избирането" (или назначаването) миза задграничен координатор, възникна малък спор между мени Минев. Казах му, по моя инициатива, че ще положа всички усилия да изпращам за дружеството, по малко пари. Имах предвид поне полева на месец, които мислех да отделяме от "социалните" помощи, каквито се дават на политическите емигранти, а ако започнем работа или намерим кой да даде повече, още по-добре! Минев настоя, ако изпращаме пари, да ги изпращаме само на него А аз не се съгласявах, като считах че е по-важно да се изпратят до когото има възможност вдадения момент, – още повече, че тогава пращането на каквото ида било, от западна изток, бе много сериозен проблеми трябваше да се използват всякакви явили се възможности Не ставаше дума за големи суми и не беше страшно, ако случайно некой си ги присвои. Но не се разбрахме с Минев и той се разсърди сериозно Този кратък спор, бе на четири очи, и така се разделихме. Проблемът спарите за нашите чести пътуваня, бе доста сериозен, защото всички ние бяхме, в най-добрия случайна мизерни заплати или без никакви доходи. А за личната си издържка и разноски по обществените работи, всеки се оправяше сам, без никаква помощ отникъде В деня на тръгването низа Виена, да ни изпрати, на Централна гара в София, бе дошел и Илия Минев. Понеже съзнавах, че от една страна той има право, като настоява само на него да се изпращат пари за дружеството, а и като го виждах какъв подтиснат вид имаше, му казах, че ще направя както той настояваше Така се разделихме. Този ден, във в. "Работническо дело, бе поместена следната статийка: Несъстоятелни твърдения СОФИЯ, 9 ноември (БТА). Напоследък западни информационни средства твърдят, че български граждани, членове на някаква група за защита на човешките права, са били изгонени, а други, предстои да бъдат изгонени от Народна република България. БТА получи информация, че тези лица не са принуждавани да напускат страната, аса заминали по свое желание, с редовни документи, издадени в отговорна молбите им за пътуване в чужбина. Такъв е случаят с Едуард Генов и Иван Янков. На Екатерина Маркова, Христо Сватовски и Григор Симов са издадени задгранични паспорти по тяхно искане и могат да заминат зад граница в удобно за тях време. Компетентните съдебни органи не са получавали молби зарегистриране на някаква група за защита на човешките права и не е известно да съществува такава или подобна група. Очевидно става дума затвърдения, които не отговарят на истината. Това са измислици на хора, които искат да създадат политическа сензация и очакват да получат съответното възнаграждение. "Митничарите", а всъщност, десарите, ми взеха багажа да го проверяват в друго купе, и след проверката неми върнаха половината неща, – главно, стари писма и документи На унгаро-австрийската граница, след като австрийският митничар ни попита, кои сме и къде отиваме, аз, като видях че Екатерина и Сватовски, не разбират добре какво пита митничарят и немогат да отговорят, му отговорих на немски, който знаех съвсем малко, колкото забеля – " Изтегляне 6.19 Mb. Сподели с приятели:
|