"КОЙ И КАК се бори за правата на човека в България" Предчувствията низа предстоящо оклеветяване, се сбъднаха. По команда, тази неподписана статия, бе "обсъждана" в партийните организации и "трудовите колективи, из цяла България ! Във вестниците организирано се публикуваха писма на "възмутени граждани" Не бях изненадан от безпределните лъжи в статията, и от злобните коментари в писмата на възмутените "другари. В тези статии няма нищо друго верно, освен имената на избраните жертви от ръководството на дружеството, – Илия Минев, Григор Симов, Едуард Генов и Петър Манолов ! Явната цел бе – безогледна дискредитация на самата идея за организирано правозащитно движение в България! Наскоро след като си прочетох скроената ми криминална биография в "Дело, бях удостоен лично с подобна статия в тогавашния софийски областен вестик "Априлско дело, от 28. 02. 89 г. подзаглавие, "Трънският месия". Този път се изненадах, защото освен вече публикуваните в "Дело" клеветнически свободни съчинения, се цитираха и някои мои, почти неподправени изречения от интервюто. Статията бе подписана от Драгомир Пенчовски и Енчо Цветков. Всъщност аз считах и считам, че трябваше да се публикува само оригиналният текст от записана интервюто, което би било най-доброто опровержение и морално обвинение към организаторите на онази клеветническа кампания. За щастие, сега, – може би благодарение и на нашето дружество, – може да се говори и пише всичко, но все пак, много по-важно е, кой какво е казал тогава ! Затова ще настоявам, въпросните журналисти "да си спомнят" къде е касетата със записа, и макар с двегодишно закъснение, дами предоставят обещания запис ! Всичко съм готов да простя, и прощавам, но унищожаването и укриването на документи, какъвто е и тази касета, – немога, и мисля чене би трябвало да се прощава ! Впрочеем, ако някой от причастните вестници, ми предостави място на страниците си, бих публикували конкретни опровержения, с факти и документи м. Март г. с. Парамун, Трънско, Григор Симов С това изложение, посетих редакциите на двата вестника, но те отказаха да публикуват каквото ида е, под предлог, чене били същите вестници, понеже си бяха сменили имената!? Есента на 91 г, на проведените избори, спечелих кметското место в селото ни. Кандидатирах се, не защото имах амбиция, но за да покажа на все още страхуващите се и
- 108 - невярващи съселяни, че комунистите могат да бъдат победени. А за да илюстрирам страха у хората, тогава, преди изборите 91 г, ще цитирам следното изречение, казано ми от моя съселянин, Сúма "Гемето", за предстоящото гласуване – "Тя пýт че се престрáшимо"! (Този път ще се престрашим – да гласуваме за СДС)!? А това значи, че на първите избори, доста хора "не са се престрашили, което личеше и от резултата А след като СДС спечели изборите, – декември г, по аналогия на писмото от таг, написах новооткрито писмо – апел": ДО ПРЕЗИДЕНТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДО МИНИСТЪРА НА ВЪНШНИТЕ РАБОТИ ДО МИНИСТЪРА НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ
