Всеки загубен живот скъсява и нашия

Всеки загубен живот скъсява и нашия

- МЗ не спази обещанието си да обнародва стандарта до Нова година в "Държавен вестник" и той все още е само планове. Целта е стандартът да гарантира равнопоставеност в достъпа до спешна помощ в цялата страна, т.е. по един и същи начин да бъдат организирани и структурирани 34-те спешни приемни отделения в областните и университетските болници и всички 198 филиала на "Спешна помощ" в страната.

Равнопоставеност се постига и като се уеднакви оборудването и се въведат алгоритми за работа. Алгоритмите са необходими за равнопоставеност на достъпа при обслужване от долекарски и парамедицински екипи. От доста време в 40 от отдалечените филиали дежурят само фелдшери, няма лекари. Това са региони, в които няма общински болници, а личните лекари отиват веднъж в седмицата - няма как да бъдат обслужвани нормално по 8-9 села.

В стандарта е предвидено и въвеждането на парамедици. Макар професията да съществува от 3 г., реално не се използва в спешната помощ, защото няма щатно разписание и квалификационна характеристика. Най-вероятно МЗ и МОН ще предложат начин тези специалисти да се влеят в нашите редици. Въвеждането на парамедиците е изключително важно, както и на лекарските асистенти. Те могат с помощта на медицинския контрол, на телемедицината и на алгоритмите, които също със заповед на министъра на здравеопазването ще бъдат утвърдени, да дадат компетентна спешна помощ на пациентите. За да заработят у нас парамедиците, необходимо е да се въведе и друга част от т.нар. медицински контрол - телемедицината. В момента у нас има 24 апарата за телеметрия, но няма център по телемедицина. В Румъния има такъв и в него лекари със специалност спешна медицина, анестезиология, реанимация, както и с по-тесни специалности, консултират екипите, които са на терен или в малките филиали в отдалечени населени места. Медицинският стандарт предвижда чрез алгоритмите и медицинския контрол да се осигури високоспециализираната помощ, независимо че в някои населени места няма да има лекари, а само фелдшери, медицински сестри и парамедици.

- До година-две. Стандартът дава и своевременност на достъпа. Действащият в момента стандарт, който определя обслужване до 20-ата минута, не е спешност. физиологичните възможности да бъде спасен човешки живот, изпаднал в животозастрашаващо състояние на клинична смърт, са 8 минути. След това невъзвратимо загива човешкият мозък и губим пациента. Целта да се въведе триажът в болничната и извънболничната спешност е да се постави на първо място времето. То е основният критерий в спешността. Ако стигнем до 20-ата минута, пациентът почти няма шанс. Ако при пациент с код "Червено" не можем да стигнем до 8 мин. с реанимационен екип, може да изпратим екип с лекар или парамедицински екип, които чрез алгоритмите и медицинския контрол да осъществяват реанимационни мероприятия. Важното е да знаем кой екип е най-близо. Тук идва въпросът за разработването на национална здравна карта на спешната помощ. Но преди това трябва няколко месеца да работят триажните протоколи, да се направи анализ в различните населени места с каква честота има повиквания за код "Червено".

- Триажът е възникнал по време на войните, когато е имало масово поразяване на хора и е било необходимо да се прецени кой е по-пострадал, за да му се даде на него първо медицинска помощ. Има пациенти, които преувеличават състоянието си. Но съм виждала болни, които казват, че имат оплаквания от няколко седмици, но според тях не било важно и спешно. А прегледът установява инфаркт, което е животозастрашаващо състояние. Преценката на пациентите за състоянието им може да е в двете крайности нереална. Обективната преценка се прави чрез протоколите за медицинския триаж.

МЗ и МВР трябва да се разберат, че с обаждане на тел. 112 не трябва да се губи време при медицинско повикване и да се обсъжда от оператора състоянието на болния, а директно да се свързва с медицинския телефон - има 27 районни координационни централи в страната. В тях работят обучени медицински сестри, дежурят и лекари, компетентни въз основа на тези протоколи и опита си да преценят в рамките на минути колко е спешен даден пациент. Това, което вкарва пациента в код "Червено", са въпросите - в съзнание ли е, диша ли, има ли прояви на шок, опипва ли се пулс. Отговорите на първите 3 въпроса показват дали пациентът е в код "Червено".

- Вероятно най-сериозен е проблемът с пациентите в отдалечените райони. Какво ще направи новият стандарт, за да може медицински екипи да стигат навреме там?

- Този стандарт практически няма да осигури достигането на екипите до осмата минута от януари 2016 г. Той ще се приложи след септември, за да има време да се направят филиалите на "Спешна помощ". Както изглежда филиалът в Ардино, така трябва да изглежда и в Севлиево, и в Генерал Тошево. Надявам се достъпът до спешна помощ да се подобри за хората от отдалечени и труднодостъпни райони след въвеждането на парамедиците, което трябва да се случи до 1-2 години.

В момента има спешни приемни отделения, които не покриват изискванията, има филиали в окаяно състояние, те дори не са собственост на МЗ, а колегите работят в приспособени сгради, за които плащат наем. Условията са лоши, ремонти се правят на парче. Но са предвидени пари от ОП "Региони в растеж", които министър Лиляна Павлова многократно обещава на "Спешна помощ" - 168 млн. лв., които трябва да бъдат усвоени за 4-5 г. за създаването на тези филиали и спешни приемни отделения. Предвидени са и пари за нови линейки, защото в новия стандарт има високи критерии за санитарния транспорт.

Стандартът предвижда въвеждане и на аеромедицински транспорт. У нас няма хеликоптерна спешна медицинска помощ. Подобно на апаратите за телемедицина, с които разполагат 24 филиала, с хеликоптерни площадки разполагат почти всички университетски болници, но няма хеликоптери, няма и единна хеликоптерна служба. Трябва да се прецени къде са необходими хеликоптерните площадки. Има отдалечени и трудно достъпни населени места, където не можем да стигнем с линейка.

- Започвате друга болна тема - реакцията на спешните медици при масови бедствия. Спешните медици присъстват при подобни ситуации, но не действаме според правилата и изискванията. Например в тунела "Витиня". Министърът награди колегите, които бяха там, но никой от МЗ не направи анализ на ситуацията. В цял свят при катастрофа в тунел влизат само спасители, а спешният екип се разгръща преди или след тунела. При масови бедствия трябва също да се прилага триаж. В момента нашата организация заедно с Научното дружество по спешна медицина подготвя конференция за работата на спешните екипи при масови бедствия.

- Няма как при настоящата структура и организация на "Спешна помощ" да стигаме при код "Червено" на 100% до 8 мин. при пациента. В цял свят по стандарт е заложено в 10% от случаите спешните екипи да не достигат при код "Червено" до 8 мин. Триажът дава възможност за спешна помощ на наистина нуждаещите се, той не е 24-часова безплатна медицинска помощ за здравнонеосигурените. Малко съм разочарована от МЗ, че не са предвидени санкции за хората, които викат "Спешна помощ" неоснователно. Предполагам, че това ще стане, след като бъде направен анализ след първите месеци от действието на стандарта.

- Неоснователно е, ако бъде извикана "Спешна помощ" за измерване на кръвно налягане например. Помня как 50-годишен пациент в отдалечен филиал от Варна умря на телефона, а най-близкият екип бе в съседно село заради коремна болка на жена, яла боб. Всеки загубен живот скъсява и нашия. Голяма част от колегите ми са притеснени, че в началото на въвеждането на триажа към екипите ще бъде проявена агресивност от страна на пациенти и техни близки.

- Непоправим оптимист съм. Искрено се надявам МЗ и останалите институции да изпълнят поетите ангажименти и да финансират приложението на стандарта, а 168-те милиона да отидат в 198-те филиала и да бъдат създадени спешни приеми отделения не по 70 кв.м, а по 700, както е по стандарт. Надявам се до края на годината да бъде създаден център по телемедицина в България, в който лекари от различни специалности да консултират пациенти и от най-отдалечените краища.

- Питаме за възраст не за да отхвърлим пациента. Различни са последиците от гръдната болка на 80-годишен мъж, 40-годишен мъж и 40-годишна жена. При 40-годишния мъж най-често е знак за инфаркт, а мъжете на тази възраст при инфаркт наистина нямат време.