Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî
Изтегляне 4.7 Mb. Pdf просмотр
|
| ХИМИЯТА НА ЩАСТИЕТО Социалните учени раздават въпросници за субективното благополучие и съотнасят получените резултати със социоикономически фактори като богатството и политическите свободи. Биолозите използват същите въпросници, но съотнасят отговорите с биохимични и генетически фактори. Откритията им са поразителни. Биолозите твърдят, че нашият умствен и емоционален свят се управлява от биохимични механизми, формирани от милиони години еволюция. Като всеки друг аспект на нашето състояние на ума, субективното ни благополучие не се определя от външни параметри като заплата, социални връзки и политически права. По-скоро то е продукт на функционирането на комплексна система от нервни влакна, неврони, синапси и различни биохимични субстанции като серотонин, допамин и окситоцин. Никой не става щастлив от това, че е спечелил от лотарията, купил си е къща, получил е повишение или е открил истинската любов. Хората са щастливи само поради едно — приятни усещания в телата им. Онзи, който е спечелил току-що от лотарията или е намерил нова любов, подскача от радост не заради парите или своя любим. Той реагира на поток от хормони, изливащи се в кръвта му, и буря от електрични сигнали, просветващи в различни части на мозъка му. Противно на всички надежди да създадем рай на Земята нашата биохимична система, изглежда, е програмирана така, че да поддържа относително постоянни нива на щастие. Самото щастие не е продукт на естествен отбор — генетичната линия на щастлив отшелник ще бъде прекъсната, а тази на двойка вечно неспокойни родители ще продължи. Ето защо вероятно не е изненадващо, че еволюцията ни е формирала така, че да не бъдем нито прекалено нещастни, нито прекалено щастливи. Тя ни дава възможност да се насладим на внезапен щурм от приятни усещания, който никога не трае особено дълго. Рано или късно те отстъпват и на тяхно място идват неприятните преживявания. Еволюцията е осигурила приятни усещания като награда за мъжките индивиди, които предават гените си, сношавайки се с годни да раждат женски. Ако сексът не беше съпътстван от такова удоволствие, малцина мъжки биха си давали целия този труд. В същото време еволюцията е направила така, че приятните усещания да бъдат мимолетни. Ако оргазмът продължаваше вечно, изключително щастливите мъжки щяха да умират от 359 глад, тъй като нямаше да проявяват интерес към храната, съответно нямаше да си правят труда да търсят поредната годна да ражда женска. Някои учени сравняват биохимията на човека с климатик, поддържащ постоянна температура в жега и студ. Събитията оказват временно влияние на температурата, но климатикът винаги я връща на едно и също ниво. Някои климатици са нагласени на 25 градуса, други на 20. Нивото на щастие също се различава при различните хора. По скалата от 1 до 10 някои хора са родени с жизнерадостна биохимия, караща настроението им да се люшка между 6 и 10, стабилизирайки се около 8. Тези хора са щастливи, дори ако са заобиколени от непознати в голям мегаполис, загубят спестяванията си при крах на борсите или бъдат диагностицирани с диабет. Други хора са прокълнати с мрачна биохимия, клатушкаща се между 3 и 7 и постигаща стабилност около 5. Тези безрадостни индивиди си остават потиснати, дори когато получават подкрепата на сплотена общност, спечелят милиони от лотарията и са здрави като олимпийски атлет. Всъщност ако нашият мрачен приятел спечели 50 милиона долара сутринта, открие лечение за СПИН и рак по обяд, помогне за сключването на мирен договор между Израел и Палестина следобед, а вечерта открие изчезнало преди година свое дете, той ще си остане неспособен да изпита по-силно щастие от предопределеното седмо ниво. Неговият мозък просто не е създаден да изпитва радост и толкова. Помислете за миг за семейството и приятелите си. Някои от тях изглеждат бодри и радостни независимо от това какво им се случва. Има и такива, които са вечно недоволни, без значение какви дарове им предлага животът. Въпреки това вярваме, че ако сменим работата си, оженим се, завършим писането на поредния си роман, купим си нова кола или успеем да изплатим ипотеката, ще изпитаме пълно блаженство. Когато постигнем това, което желаем обаче, не изглеждаме по-щастливи. Купуването на автомобили и писането на книги не се отразява на нашата биохимия. Те могат и да я стимулират за един миг, но тя веднага се връща в изходно положение. Как да съвместим този факт със споменатите по-горе открития на психоло- зи и социолози, според които женените са по-щастливи от неженените? Първо, трябва да отбележим, че те се отнасят до корелации, съответно причината и следствието може да не са такива, каквито учените си мислят. Вярно е, че женените са по-щастливи от неженените и разведените, но това не означава, че бракът прави хората щастливи. Може да се окаже, че щастието ни кара да сключваме брак — по-точно че серотонинът, допаминът и окситоцинът пораждат и поддържат брачните връзки. Хората, които се раждат с високо ниво на щастие, са щастливи през повечето време. Те са по- атрактивни съпрузи и съответно има по-голяма вероятност да сключат брак. По-малко вероятно е и да се разведат, тъй като е далеч по-лесно да се живее 360 с щастлив и доволен човек, отколкото с потиснат и неудовлетворен. Ето защо е вярно, че женените имат по-високо средно ниво на щастие от неженените, но това не означава, че стара мома, предразположена към черни мисли поради своята биохимия, веднага ще стане по-весела, ако успее да хване в мрежите си бъдещ съпруг. Към това следва да добавим, че повечето биолози не са фанатици. Те твърдят, че щастието се определя основно от биохимията, но същевременно приемат, че психологическите и социалните фактори също имат някаква роля. Нашият мисловен климатик има някаква свобода на движение в рамките на фиксирани граници. Практически невъзможно е да преминеш горната и долната емоционална граница, но бракът или разводът могат да ни тласнат към едната от тях. Някой роден със средно ниво на щастие 5 никога няма да танцува по улиците, обхванат от дива радост, но добрият брак може да го накара понякога да достига до ниво 7 и да избягва униние от ниво 3. Ако приемем биологичния подход към изследването на щастието, то историята ще се окаже лишена от особена важност, тъй като повечето от историческите събития не оказват пряко влияние върху биохимията. Историята може да доведе до промяна на външните стимули, предизвикващи отделянето на серотонин, но няма да влияе върху достиганите от него нива, съответно няма да прави хората по-щастливи. Нека сравним един средновековен френски селянин с днешен парижки бан- кер. Селянинът е живял в студена кирпичена колиба в непосредствена близост до кочината, докато банкерът се радва на великолепен апартамент, пълен с всякакви технологични джаджи и гледка към Шанз-Елизе. Интуицията ни казва, че банкерът би трябвало да е по-щастлив от селянина. От друга страна, кирпичените колиби, шикозните апартаменти и Шанз-Елизе не могат да определят нашето настроение. Това прави серотонинът. Когато средновековният селянин завършвал строежа на своята кирпичена колиба, невроните в мозъка му секретирали серотонин и той достигал ниво 10. Когато през 2013 г. банкерът направел последната вноска за своя прекрасен апартамент, невроните в мозъка му отделяли сродно количество серотонин той също достигал ниво 10. За мозъка няма никакво значение дали апартаментът е по-уютен от колибата, или не. Единственото, което има значение, е, че нивото на серотонина в момента е 10. Съответно банкерът няма да бъде и на йота по-щастлив от своя пра-пра-пра-дядо, бедния средновековен селянин. Това е в сила не само за частния живот, а и за големите събития от историята. Да вземем например Френската революция. Революционерите били доста заети — обезглавили краля, дали земя на селяните, написали декларация за правата на човека, отменили привилегиите на благородниците и започнали война срещу цяла Европа. Нищо от това обаче не оказало 361 каквото и да било влияние върху биохимията на французите. Въпреки всички политически, социални, идеологически и икономически трансформации, предизвикани от революцията, нивото на щастие си останало същото. Спечелилите жизнерадостна биохимия от генетичната лотария били еднакво щастливи преди и след революцията, а родените с мрачна биохимия мрънкали срещу Робеспиер и Наполеон също толкова язвително, колкото и срещу Луи XVI и Мария-Антоанета. Ако това е така, каква е ползата от Френската революция? Ако тя не е направила хората по-щастливи, то за какво е бил целият хаос, страхът, кръвопролитията и войната? Очевидно биолозите никога не биха щурмували Бастилията. Според тях хората може и да са мислели, че политическите революции и социалните реформи ще ги направят по-щастливи, но биохимията им отново и отново ги мами. Има само един исторически процес, който има реално значение. Днес най- после съзнаваме, че ключът към щастието е в нашата биохимия и съответно можем да спрем да си губим времето с политика и социални реформи, преврати и идеологически спорове и вместо това да се концентрираме върху единственото нещо, което може да ни направи истински щастливи — промяната на нашата биохимия. Ако инвестираме милиарди за изследване на химията на мозъка и разработим подходящите препарати, можем да направим хората много по-щастливи отпреди, без да са нужни никакви революции. „Прозак“ например не сваля тиранични режими, а увеличава нивата на серотонина, избавяйки хората от депресията. Нищо не изразява по-добре тезата на биолозите от мотото на Ню ейдж: „Щастието извира отвътре.“ Парите, социалният статус, пластичната хирургия, красивите домове, властовите позиции — нищо от това няма да ви направи щастливи. Трайно щастие извира единствено от серотонина, допамина и окситоцина 113 . В дистопията на Олдъс Хъксли „Прекрасният нов свят“, публикувана през 1932 г. по време на пика на Голямата депресия, щастието е върховна ценност и наркотичните средства изместват полицията 113 Следните текстове са добра начална точка за запознаване с психологията и биохимията на щастието: Jonathan Haidt, The Happiness Hypothesis: Finding Modern Truth Изтегляне 4.7 Mb. Сподели с приятели:
|