91
Паралелно с
разпространението на Homo sapiens върви и разпространението на неговите одомашнени животни. Преди десет хиляди години не повече от няколко милиона овце, едър рогат добитък, кози, глигани и кокошки живеели в определени ограничени зони на афро- азиатския континент. Днес има около милиард овце, милиард прасета, повече от милиард едър рогат добитък и повече от 25 милиарда кокошки — при това по целия свят. Одомашнената кокошка е най- разпространената птица на всички времена. След
Homo sapiens одомашненият едър рогат добитък, прасето и овцете са съответно вторият, третият и четвъртият най-разпространен едър бозайник на света. От тясна еволюционна перспектива, която измерва успеха по броя на копията ДНК, земеделската революция е
истинска благодат за кокошките, кравите, прасето и овцете.
За съжаление, еволюционната перспектива е недостатъчно мерило за успех.
Тя преценява всичко с помощта на критериите оцеляване и възпроизводство, без да взима предвид индивидуалното страдание или щастие. Одомашнените кокошки и добитък могат да са образци за успешна еволюция от тази гледна точка, но също така са едни от най-нещастните създания, живели някога на земята. Одомашняването на животните е резултат от поредица брутални практики, които с течение на времето стават все по-жестоки.
Естествената продължителност на живота на дивите кокошки е между седем и дванайсет години, а на говедото — между двайсет и двайсет и пет години. В дивата природа кокошките умират много по-рано, но все пак имат нелош шанс да живеят относително дълго. За разлика от това по-голямата част от одомашнените кокошки и говеда се колят на възраст между няколко седмици и няколко месеца, защото това е най-оптимално от икономическа гледна точка. (Защо да храним един петел в
продължение на три години, ако достига максимално тегло за три месеца?)
Кокошките носачки, дойните крави и впрегатните животни понякога живеят дълго, но цената е начин на живот, напълно чужд на техните нужди и желания. Основателно е да приемем, че например бикът предпочита да прекарва дните си, препускайки из откритите прерии в компанията на други бикове и крави, а не да тегли плугове и каруци под бича на човекоподобна маймуна.
За да бъдат превърнати биковете, конете, магаретата и камилите в послушни впрегатни животни, естествените им инстинкти и социални връзки трябва да бъдат разрушени, а
агресията, сексуалността и свободата на движение — ограничени. Фермерите изобретяват техники като затваряне в кошари и клетки, поставяне на юзди, хамути и каиши, използване на остени и камшици и осакатяване. Процесът на опитомяване почти винаги включва
92
кастрирането на мъжките. Това намалява тяхната агресия и дава възможност на човека да контролира възпроизводството в стадото.
В много общества в Нова Гвинея богатството на отделните индивиди традиционно се определяло от броя на притежаваните прасета. За да са сигурни, че няма да избягат, фермерите от северните региони на Нова Гвинея режат парче от зурлата им. Това ще им причинява огромна болка всеки път, когато се опитат да душат, а тъй като те не
могат да си намират храна, нито дори пътя си, без да душат, така стават напълно зависими от собствениците си. В друга част на Нова Гвинея било обичайно да се вадят очите на прасетата, така че да не виждат накъде вървят
31
31
Charles Patterson,
Eternal Treblinka: Our Treatment of Animals and the Holocaust (New
York: Lantern Books, 2002), 9-10; Peter J. Ucko and G. W. Dimbleby (eds.),
The Domestication and Exploitation of Plants and Animals (London: Duckworth, 1969), 259.
93
Фермерите имат и съответни техники за добиване на мляко. Кравите, козите и овцете могат да дават мляко само след като са родили и само докато малките сучат. Следователно за да имат мляко
женските трябва да имат малки, но в същото време те не трябва да изсукват цялото мляко.
Традиционен начин да се реши този въпрос бил заколването на малките скоро след раждането им, доенето на млякото, докато има такова, и предизвикването на нова бременност. Това все още е популярен способ. В много съвременни ферми дойната крава обикновено живее около пет години, преди да бъде заклана. През това време тя е почти непрекъснато бременна и бива оплождана между 60 и 120 дни след като е родила, за да се осигури максимален надой. Малките се отделят от нея скоро след раждането им.
Женските телета се отглеждат, за да станат следващото поколение дойни крави, а мъжките се предават в ръцете на месодобивната индустрия
32
Сподели с приятели: