Агресия и просоциално поведение : основни теории. Развитие на агресията и просоциалното поведение в онтогенетичен план. Агресията в училище и подходи за справяне с нея
Агресия и просоциално поведение : основни теории. Развитие на агресията и просоциалното поведение в онтогенетичен план. Агресията в училище и подходи за справяне с нея.
Агресията включва множество разнообразни действия, които нарушават физическата или психическата цялост на другия човек /или група хора/, нанасят му материални щети, възпрепятстват осъществяването на неговите намерения, противодействат на неговите интереси и водят до унищожение.
Всички агресивни реакции имат 2 общи характеристики:
• представяне на неприятен стимул
• междуличностен контекст.
Какво е просоциално поведение?
В психологията просоциалното поведение обикновено се обозначава като морални действия, които могат да се определят като социално положителни: щедрост, помощ към другите, сътрудничество, изразено съчувствие. Просоциалното поведение е поведение, което носи полза на другите хора – това действие е насочено към създаването, поддържането и подобряването на физическото и психическото благосъстояние на човека.
Според някои автори просоциалното поведение при децата зависи от конкретната ситуация. Проведени изследвания показват интересен факт, че децата, които проявяват просоциално поведение, в същото време се оказват едни от най-агресивните в класа. Смята се, че това е така, защото в тази възраст за тях е важно да станат лидери, да си извоюват авторитет в групата от своите връстници и да утвърдят правата си. За тази цел децата използват вербална и физическа агресия едновременно с мирни действия.
Реактивна и спонтанна агресия
Реактивната агресия се съпровожда с възникването на фрустрация. В действителност главният проблем се състои в това, дали фрустрираният индивид има или не враждебни намерения.
Противоположна на реактивната е спонтанната агресия . При нея причините за фрустрацията нямат конкретен източник. Това е поведение в резултат на поредица стресови ситуации (често комплексни и безизходни), които могат да отключат експресивна , враждебна или инструментална агрессия. Експресивните форми се характеризират с гневен изблик, достигащ до ярост, най-често свързан с удари с юмруци по стени, чупене на предмети, ритане, разкъсване. Тази агресия е особено типична в поведението на децата, която се проявява с рев и нахвърляне с юмруци, чупене на играчки, като във всички случаи източникът е неизвестен, реакцията е краткотрайна и протича като импулсивен афект.
