Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî

135
почти не съществува. Очевидно е много по-лесно да се купуват роби в рамките на съществуващ вече пазар, отколкото да се създава такъв от нулата.
Трето и най-важно, за американските плантации в райони като Вирджиния,
Хаити и Бразилия маларията и жълтата треска са сериозен бич, а те идват от
Африка. Това означава, че постепенно африканците са придобили частичен генетично обусловен имунитет към тези болести, докато европейците са напълно беззащитни спрямо тях и голяма част от заразените умират.
Следователно за един притежател на плантация е по-разумно да инвестира парите си в роб от Африка, а не от Европа или в работник на договор.
Парадоксално, но генетичното предимство (по отношение на имунитета) се трансформира в по-ниско обществено положение: тъкмо защото африканците са по-добре приспособени към тропически климат в сравнение с европейците, те се оказват роби на европейските си господари!
Поради тези фактори процъфтяващите нови общества в Америка били разделени на управляваща каста от бели европейци и подчинена каста от чернокожи африканци. Но не било особено лицеприятно да казваш, че робите ти принадлежат към определена класа или имат даден произход просто защото е икономически по-изгодно. Подобно на арийските завоеватели на Индия, белите европейци в Америка искали да бъдат разглеждани не просто като успешни бизнесмени, а и като благочестиви, справедливи и обективни управници. За да се обоснове съществуващото разделение били мобилизирани религиозни и научни митове. Теолозите настоявали, че африканците са потомци на Хам, прокълнатият от баща си син на Ной — потомството му да е от роби. Биолозите твърдяли, че чернокожите са по-малко интелигентни от белите и моралното им чувство е по-слабо развито. Лекарите казвали, че живеят в мръсотия и разпространяват зарази — иначе казано, източник са на нечистота.
Тази митология засяга чувствително място в американската култура в частност и в западната като цяло. Тя продължава да упражнява своето влияние дълго след като условията, поради които робството възниква, са изчезнали. В началото на XIX в. имперска Великобритания обявява робството за незаконно и спира търговията на роби през Атлантика и в следващите няколко десетилетия то постепенно става незаконно и на американския континент. Забележителен е фактът, че това е първият и единствен случай в историята, когато обществото доброволно прекратява тази практика. Но макар робите да са юридически свободни, расистките ми- тове, които са я легитимирали, продължават да съществуват. Разделянето на раси се поддържа и от съответно законодателство и социални привички.
Резултатът е взаимно усилване на причината и следствието, т.е. порочен кръг. Представете си например южните щати непосредствено след
Гражданската война. През 1865 г. тринайсета поправка от Конституцията на

136
САЩ отменя робството, а четиринайсета обявява, че гражданството и равната закрила от закона не могат да бъдат отказани на расова основа. Но два века робство означават, че повечето чернокожи семейства са много по- бедни и с много по-лошо образование от повечето бели семейства.
Чернокож, роден в Алабама през 1865 г., има много по-малък шанс да получи добро образование и да започне добре платена работа от белите си съседи.
Неговите деца, родени през 80-те и 90-те години на XIX в., ще навлязат в живота в същото неизгодно положение — ще бъдат родени в бедно и необразовано семейство.
Но икономическият аспект съвсем не е цялата история. Алабама е дом и на много бедни бели, които нямат възможностите на по-заможните си съграждани. Наред с това индустриалната революция и имиграционните вълни превръщат САЩ в изключително флуидно общество, в което бедните могат много бързо да станат богати. Ако парите са всичко, което има значение, пропастта между расите скоро би изчезнала, включително чрез увеличаване на дела на смесените бракове. Но това не се случва. До 1865 г. белите, както и мнозина чернокожи, приемали за факт тезата, че чернокожите са по-ниско интелигентни, по-склонни към насилие, мързел, безразборни сексуални контакти и полагащи по-малко грижи за личната си хигиена. Затова те били разглеждани като насилници, крадци, изнасилвачи, носители на зарази — иначе казано, като извор на мръсотия. Ако чернокож от Алабама през 1895 г. по някакъв чудодеен начин успее да се сдобие с добро образование и кандидатства за работа в рамките на уважавана професия — например за банков чиновник, — шансовете му да бъде назначен са много по-ниски от тези на бял кандидат със същото образование.
Стигмата, която носят чернокожите, винаги ще работи срещу интересите му.
Сигурно си мислите, че хората постепенно ще осъзнаят, че подобни стигми са митове, а не реалност, и с течение на времето чернокожите ще могат да докажат, че са точно толкова способни, съблюдаващи закона и чисти, колкото и белите. Но всъщност се случва обратното — предразсъдъците постепенно се засилват. Тъй като най-добрите работни позиции са заети от бели, става все по-лесно да се приеме, че чернокожите наистина са по-
„нисши“.
„Погледнете“
— казва средностатистическият гражданин — „чернокожите са свободни от десетилетия, но все още няма чернокожи професори, юристи, лекари и дори банкови служители. Това не доказва ли, че те просто не са особено интелигентни и не желаят да се трудят упорито?“ Уловени в този порочен кръг, чернокожите не се назначават на престижни служби, тъй като се считат за по-глупави и доказателството за това е именно фактът, че те рядко заемат подобни позиции.
Порочният кръг не се изчерпва с това. С укрепването си социалните стигми се трансформират в система от сегрегационни закони и норми,

137
предназначени за съхраняване на расовия ред. На чернокожи е забранено да гласуват, да учат в училища за бели, да пазаруват в магазини за бели, да се хранят в ресторанти за бели и да нощуват в хотели за бели. Оправданието за всичко това е, че чернокожите са мръсни, мързеливи и покварени и белите трябва да бъдат предпазвани от тях. Белите не искали да спят в същите хотели и да се хранят в общи заведения поради страх от зарази. Не искали децата им да учат заедно с чернокожи деца, тъй като се страхували от насилие и лошо влияние, не искали чернокожите да гласуват, тъй като ги считали за невежи и неморални. Научни изследвания придавали конкретна форма на тези страхове, „доказвайки“, че чернокожите наистина са по-слабо образовани, че различни заболявания са по-чести при тях и че престъпността е по-висока (те пренебрегвали факта, че тези „факти“ били резултат от дискриминацията срещу чернокожите).
Около средата на XX в. сегрегацията в бившите щати от Конфедерацията вероятно е била по-лоша, отколкото в края на XIX в. През 1958 г. Кленън
Кинг кандидатства в Университета на Мисисипи, предназначен само за бели, и насила е въдворен в психиатрична клиника. Съдията заявява, че чернокож трябва със сигурност да е луд, за да си помисли, че може да бъде приет в този университет. Нищо не е по-отвращаващо за гражданите на Юга (и за мнозина от северните щати) от сексуален контакт и брак между чернокожи мъже и бели жени. Междурасовите сексуални отношения стават най-голямото табу и всяко негово нарушаване или подозрение за такова се разглежда като заслужаващо незабавно наказание по съкратена процедура, а именно

138
линчуване. Ку Клукс Клан — тайна общност от радикални привърженици на теорията за превъзходството на бялата раса — предприема много убийства от този тип. Членовете ѝ биха могли да научат брахмините на доста неща относно налагането на законите на чистотата.
С течение на времето расизмът обхваща все повече и повече културни зони.
Американската естетическа култура е изградена около стандарти за красота, наложени от бялата раса. Характеристиките, присъщи на нейните представителки — например светлата кожа, светлата и права коса, малкият чип нос — се възприемат като красиви. Типичните черти на чернокожите — тъмна кожа, тъмна и рошава коса, сплескан нос — се считали за грозни. Тези нагласи втвърдяват на още по-дълбоко ниво в човешкото съзнание въобразената расова йерархия.
Подобни порочни кръгове могат да се възпроизвеждат векове наред и дори хилядолетия, увековечавайки въобразен ред, който е плод на историческа случайност. Несправедливата дискриминация често става по-радикална с течение на времето. Парите отиват при пари, нищетата при нищета, образованието при образованите и невежеството при невежите. Твърде вероятно е онези, които веднъж са станали жертви на историята, отново и отново да бъдат такива. И онези, които историята е привилегировала, е по- вероятно да бъдат привилегировани отново.
Повечето социополитически йерархии нямат логична или биологична осно- ва — те не са нищо друго освен стабилизиране на случайни събития с помощта на митове. Това е една добра причина да изучаваме историята. Ако разделението на чернокожи и бели или на брахмини и шудри имаше действително биологично основание, т.е. ако брахмините наистина имаха по-силни умове от шудрите — биологията щеше да е достатъчна за разбирането на човешкото общество. Доколкото биологичните разлики между различните групи Homo sapiens са пренебрежимо малки, биологията не може да обясни спецификите на индийското общество или американската расова динамика. Ние можем да разберем тези феномени, изследвайки събития, обстоятелства и властови отношения, които са трансформирали нашите фантазии в жестоки — и твърде реални — социални структури.

Изтегляне 4.7 Mb.

Сподели с приятели: