Sapiens. Êðàòêà èñòîðèÿ íà ÷îâå÷åñòâîòî
Изтегляне 4.7 Mb. Pdf просмотр
|
| ПОЛ И ДЖЕНДЪР При това положение няма особен смисъл да се настоява, че естествената функция на жената е да ражда или че хомосексуалността е неестествена. Повечето от законите, нормите, правата и задълженията, които определят мъжествеността и женствеността, са отражение на човешкото въображение, а не на биологичната реалност. Биологично хората се делят на мъже и жени. Мъжът Homo sapiens има една X и една Y хромозома, а жената две X хромозоми. Но понятията „мъж“ и „жена“ са социални — а не биологични — категории. Макар в по-голямата част от случаите в повечето човешки общества мъжете винаги да са от мъжки пол, а жените — от женски, социалните категории носят множество смисли, които имат само реха- ва — ако изобщо имат някаква — връзка с биологичните. Мъжът не е Homo sapiens с определени биологични характеристики като X и Y хромозоми, тестиси и много тестостерон, а по-скоро индивид, който попада в определена група във въобразения ред на неговото общество. Културната митология му предписва определени маскулинни роли (например да се занимава с политика), права (правото да гласува) и задължения (военна служба). По 143 същия начин жената не е Homo sapiens с две X хромозоми, матка и много естроген, а по-скоро член на конкретен въобразен ред. Митовете на нейното общество ѝ предписват уникалните ѝ женски роли (отглеждане на деца), права (закрила от насилие) и задължения (послушание по отношение на съпруга й). Тъй като митовете, а не биологията, дефинират ролите, правата и задълженията на мъжете и жените, значението на „женствеността“ и „мъжествеността“ варират значително в различните общества. За да не са чак толкова объркани нещата, учените обикновено разграничават „пол“, което е биологична категория, и „джендър“ — културна категория. Има два пола — мъжки и женски, и разграничението почива на обективни характеристики, които не са се променяли в хода на историята. Джендър делението е на мъже и жени (а някои култури признават и други категории). Характеристиките, които са белег на „женственост“ и съответно на „мъжественост“, са интерсубективни и подлежат на постоянна трансформация. Има например радикална промяна в поведението, желанията, облеклото и дори позата на тялото, характерни за жените в Древна Атина и жените в съвременна Атина 51 . Полът е просто нещо, но джендърът е сложна работа. Да си представител на мъжкия пол е най-лесното нещо на света — трябва само да се родиш с X и Y хромозоми. Да си представител на женския е също толкова лесно — стигат две X хромозоми. За разлика от това, да станеш мъж или жена е изключително комплексно начинание, което изисква много от нас, за да бъде успешно. Тъй като повечето мъжки и женски качества са по-скоро културни, отколкото биологични, няма общество, което автоматично да признава всяко същество от мъжки пол за мъж и всяко същество от женски пол за жена. Нито пък това са титли, които получени веднъж, си остават наше притежание завинаги. Мъжете трябва постоянно да доказват мъжествеността си, от люлката до гроба, чрез участието си в безкрайна поредица от ритуали. И работата по това да бъдеш жена никога не свършва — необходимо е постоянно убеждаване на себе си и другите. Успехът никога не е гарантиран. Мъжете в частност живеят в постоянен страх, че ще изгубят признанието. В историята те често са били готови да рискуват и дори да пожертват живота си, само и само хората да кажат „Той е истински мъж!“ 51 Sue Blundell, Women in Ancient Greece (Cambridge, Mass.: Harvard University Press, 1995), 113-29,132-3. 144 |