Получаване, свойства, приложения
От: Айсун и Антонио
Осапунване (алкална хидролиза) Хидролиза на естер и реакция с натриев карбонат - C3H5(COOC17H35)3 + 3Н2О <-> C3H5(OH)3 + 3C17H35COOH
- 2C17H35COOH + Na2CO3 → 2C17H35COONa + CO2 + H2O
Глицеролов тристеарат
глицерол
киселина
(стеаринова)
натриев стеарат
Сапуните са натриеви или калиеви соли на висшите мастни киселини. Така, сапуни се получават от мазнини или масла, хидролизирани в алкална среда. Три от най-често използваните сапуни са:
натриев стеарат
натриев олеат
натриев линолеат
Температури на топене:
13-14 °C
69.6 °C
−12 °C
Линоленова киселина (2 двойни връзки)
Съдържат соли на ненаситени киселини
Съдържат соли на наситени киселини
Измивно действие
Карбоксилатните йони се подреждат в сферични кластери, наречени мицели. Всеки мицел съдържа от 50 до 100 дълговерижни карбоксилатни йони. Мицелът наподобява огромна топка с полярна глава, образувана от всеки карбоксилатен йон, насочена навън поради взаимодействието си с водата и неполярна опашка, насочена навътре в топката, за да сведе до минимум контакта й с водата. Силите на взаимодействие на въглеводородната верига за всеки от тях във водата се нарича хидрофобно взаимодействие. Сапуните могат да чистят, защото неполярните маслени молекули, които носят мръсотията, се разтварят в неполярната част на мицела и се изнасят навън със сапуна при изплакването.
Повечето вируси се състоят от три ключови градивни елемента: РНК, протеини и липиди.
Защо сапунът действа толкова ефективно срещу новия SARS-CoV-2, известен като коронавирус, а и срещу повечето вируси?
Защото вирусите представляват самосглобена наночастица, в която най-слабото звено е липидната или мастна двуслойна мембрана.
РНК, протеините и липидите се самосглобяват, за да образуват вируса. Важно е, че липсват силни ковалентни връзки, които да държат тези елементи заедно.
Сапунът разтваря мастната мембрана и вирусът се разпада като къща от карти и „умира“.
Предимства и Недостатъци!!! Сапуни СМВ + големи количества течен сапун се използват в текстилната промишленост + в металургичните производства + в медицината – изразходва се скъпа суровина за производството му – мазнини – в кисели и твърди води не измива + измивното действие се проявява при по-ниска температура + в кисели и твърди води + помагат за получаването на хомогенни смеси, при производството на маргарин, шоколад и пластмаси + използват се като стабилизатори за инсектициди и хербициди - замърсяват водата в природните водоеми - обезмасляват кожата - предизвикват алергии и гъбични заболявания
Технология на приготвяне Сапуните се приготвят чрез варене на масла с такива основи като калиева или натриева. Масла се отделят от растителни продукти (памучно, палмово или соево масла), а също и от животински продукти, например от свинска мас или рибни масла. При варенето на мазнините с основи се образуват глицерин и соли на мастните киселини, т. е. сапун. Натриевите сапуни са по-гъсти и по правило твърди; калиевите сапуни са по-меки или течни. Горещ процес В горещия процес натриевата основа и мазнините се варят заедно при 80-100С° докато се получи сапунификация, което производителят може да определи по вкус. След това горещият сапун се слага в отливка. Студен процес При студения процес производителят определя по таблица колко натриева основа трябва да ползва. Ако се прекали с натриевата основа, сапунът може да причини изгаряне на кожата. Но ако няма достатъчно основа, сапунът ще е мазен. Повечето производители ползват от 4-10% натриева основа, в зависимост от вида на произвеждания сапун. Натриевата основа се разтваря във вода. След това маслата се нагряват или разтопяват. Сапуните през 21век В днешно време с напреднали технологии, сапуните биват твърди и течни и са с по добро качество , с по удобна форма за използване и с по нежен аромат!
Благодаря Ви за вниманието!
Сподели с приятели: |