Събрала и предоставила: феята оформление: imur57

     1. Станционни комбинации. Този вид бягане е подходящ да се изпълнява в началото на станционните комбинации, докато се изчаква ред за участие.

     Необходими уреди за една комбинация: 2 стойки, тебешир.

     Описание: Ситно бягане на място (всеки ученик брои до 8), бягане в права посока до стойка, поставена на 10 м, преминаване от дясно на ляво на стойката и промяна посоката на бягането (60 градуса), бягане по новата права, по средата на която е начертано поточе с ширина 50 см, което се прескача. Бягането продължава до втората стойка, при която отново се променя посоката и се бяга по права на 60 градуса от втората. Така всеки ученик се движи по равностранен триъгълник и преминава по три отсечки от по 10 м.

     Указания:

     1. Рационална е организация, при която се оформят два симетрични триъгълника като трасе и учениците са в две колони. Първите им прави отсечки, по които ще бягат, да са успоредни и на разстояние 2 м.

     2. Всеки следващ ученик да тръгва, когато предишният е стигнал до първата стойка.

     2. Игри

     Предварителна подготовка и организация: Учениците се разпределят по еднакъв брой и се подреждат в 4 или 5 колони на разстояние 2 м една от друга.

     Описание и правила: Играта започва, като всички ученици изпълняват ситно бягане на място. При сигнал последните от всяка колона спират да изпълняват ситното бягане и тръгват с бързо бягане напред, вдясно от колоната. Стремежът на всеки е да се построи начело на собствената колона по-бързо от другите ученици. Този, който успее да се придвижи пръв, печели точка за отбора си. След отчитането играта продължава, докато вземат участие всички. Печели отборът, събрал най-много точки. Не се разрешава бягане преди сигнал.

     1. При подреждането на учениците да се има предвид, че не само по отбори трябва да бъдат равностойни, но и по смени.

     2. Дистанцията между учениците в колоните да бъде от 2 до 3 метра.

     3. За да не се сгъстяват колоните и по този начен да се наруши изискването за еднаквост на игралните условия, предварително могат да се отбележат тебеширени черти или кръгчета, които да определят мястото на всеки играч. Тези белези са не само за местата, на които са играчите в момента на започване на играта, но и за тези, на които ще застанат след бързото бягане напред, т.е. двойно повече от броя на учениците.

„Врани и врабци“

     Описанието на играта ще намерите в следващата подтема, тъй като там играта се изучава в оригиналния ù вид. Във времето тя трябва да предшества подтема бягане на място, така че учениците вече ще могат да я играят. За усъвършенстване бягането на място предлагаме следния вариант:

     Описание: Учениците от двата отбора не са в статично изходно положение (напречна разкрачка), а изпълняват бягане на място (ситно или с високо повдигане на коленете) до момента, в който учителят каже „врани“ или „врабци“. По-нататък играта протича по обичайния начин.

Указание: Да се има предвид, че при този вариант играта води до по-голямо натоварване.

     2. Подвижни игри

„Врани и врабци“

     Предварителна подготовка и организация: Учениците се разпределят в два равностойни отбора и се подреждат по линии (успоредни една на друга) в две срещуположни редици, на разстояние 2 м. На 10 (15) м от всяка една от линиите се определя (начертава) по още една линия, успоредна на останалите. Играчите от единия отбор се определят за „врани“, а от другия – за „врабци“. Изходното положение за игра на всички играчи е напречна разкрачка, като срещу всеки играч от единия отбор е застанал играч от другия.

     Описание и правила: Учителят казва „ вра- “, което е подготвителна команда за двата отбора. След кратка пауза назовава втората сричка („ бци “ или „ ни “). Играчите, които са чули думата, съответстваща на техния отбор, бягат бързо напред и се стремят до крайната линия да докоснат играча от другия отбор, който е бил срещу тях. Те от своя страна при сигнала се обръщат кръгом и се стремят бързо да преминат зад линията, без да бъдат догонени и докоснати. След преминаване и на последния играч от отбора на гонените зад линията, всички играчи се връщат на изходното положение с ходене. За всеки докоснат играч се зачита по една точка за гонещия отбор. Не се разрешава докосване на играч след линията, както и блъскане. Бягането е само в права посока. След отчитането всички заемат същото изходно положение и играта продължава, като учителят казва някое от имената на отборите. Победител е отборът, събрал повече точки от еднакъв брой изигравания.

     Методически указания:

     1. При подреждането на играчите на стартовата линия срещу всеки ученик от единия отбор да се построи равностоен от другия.

     2. За да има изненада, не трябва да се редуват командите за двата отбора. Важно е в края на играта да са гонили еднакъв брой пъти. (Дозировка: 3–4 пъти за един отбор.)

     3. Щафетни игри . При конструирането на щафетни игри да се има предвид, че такива, включващи и други движения, както и изисквания за промяна на посоката и темпа вследствие на заобикаляне на ориентири и изпълнение на други задачи не са подходящи за случая. Препоръчваме игри от типа „насрещна щафета“. При тях бягането е относително стандартно през цялото време. Подходяща за случая е следната

     Предварителна подготовка и организация: Учениците се разпределят на три или четири отбора. Половината от играчите на всеки отбор се строява в колона на 15–20 м срещу другата половина. Пред всички колони се начертава стартова линия. Между колоните на отделните отбори да има 2 м разстояние. Определя се кои колони започват играта.

     Описание и правила: При сигнал от учителя първите играчи от определените колони бягат в права посока към отсрещната колона и когато достигнат дотам, докосват протегнатата встрани ръка на първия, след което застават последни в колоната. Докоснатият играч бяга в права посока към съответната отсрещна колона и изпълнява същото. По същия начин участват и останалите играчи. Играта завършва, когато играчите от двете срещуположни колони на всеки отбор си сменят местата. Победител е отборът, завършил пръв участието си без нарушения. Не се разрешава тръгване без сигнал или без докосване.

Методическо указание: За да се избегне сблъсък, при подреждането на отборите тези колони, които са една срещу друга, да застанат с половин крача встрани, по посока на протегнатата ръка.

     1. Станционни комбинации. При съставянето на станционни комбинации да се има предвид, че скокът на дължина от място не трябва да се предшества от бягане или други динамични упражнения, които ще са пречка за заемане на статично изходно положение. За препоръчване е той да е първото упражнение от станционната комбинация или да се изпълнява след хвърляне, както е в следната

     Необходими уреди и помагала: 4–5 стойки, плътни топки или други предмети, подредени през 2–3 метра в една линия, кошче или друг съд с 3 малки плътни топки, очертани на стена два концентрични кръга на разстояние 3–4 метра от последната стойка. Описание: Слаломно бягане между стойките до коша с топките, хвърляне на топка в цел, догонване и поставяне на топката в коша, скок на дължина от място, бързо бягане по права линия.

     В тази комбинация са включени многократни последователни скокове.

     Предварителна подготовка: Начертават се четири отсечки по 8 м с формата на квадрат. На последната отсечка се начертават 5–6 кръгчета.

     Описание: По трите отсечки се бяга с промяна на посоката, а на четвъртата се изпълняват многократни последователни скокове от кръгче в кръгче.

     2. Подвижни игри. В програмата са предложени подвижните игри „Надскачане“ и „Подскачащият кръг“. В достъпните сборници и методически помагала игра с име „Надскачане“ не открихме, а играта „Подскачащият кръг“ е с основно движение скачане на височина. Тя би могла да се използва за подобряване качеството сила, но няма отношение към техниката на скачане на дължина. Затова ние предлагаме следните подвижни игри.

     Предварителна подготовка и организация: Участниците се разпределят и подреждат в три редици. Тези от първата редица се разреждат и подравняват на предварително начертана линия, а останалите са на един метър зад нея. Осигуряват се цветни тебешири.

     Описание и правила: При сигнал от учителя учениците от първата редица едновременно изпълняват скок на дължина от място и остават на мястото, на което са се приземили. При втори сигнал скачат отново по същия начин, изчакват на място сигнал и когато го чуят, изпълняват същото. След третия скок учителят отбелязва и отчита най-добрите постижения (с различен цвят за момичета и момчета). Същото изпълняват и играчите от другите редици. Отчита се кои са най-добрите скачачи. След това играта се играе още 2–3 пъти. Играчите нямат право да пристъпват и да местят ходилата си след приземяване. Не се разрешават други начини на скачане. Играч, допуснал нарушение, се отстранява от следващите опити в изиграването. При следващото изиграване се включва отново.

     Методически указания:

     1. За по-голяма точност при отчитането играчите, които чакат реда си, следят участието на ученика от редицата, която изпълнява скачането.

     2. Скоковете могат да се увеличат от 3 на 5 или 6.

     3. При описания начин на отчитане не е необходимо учениците в отделните редици да са равностойни. Всеки скача за себе си и независимо с коя редица скача, резултатът се регистрира по един и същи начин.

     4. След всяко изиграване да се напомня на играчите да изпълняват разхлабващи движения с краката.

„Най-малко скокове“

     Описание и правила: При сигнал играчите от първата редица започват да изпълняват последователни скокове на дължина от място с два крака със стремеж да стигнат до финалната линия с колкото се може по-малък брой скокове. След като изпълнят скачането и останалите редици, отчита се поотделно за момчета и момичета кои играчи са стигнали до финала с най-малко скокове. Играта се повтаря още 2­3 пъти. Не се разрешават други начини на скачане.

     Методически указания: Поради трудността при отчитане на резултата, на играчите, които чакат, се поставя задача да броят скоковете на играча пред тях.

„Кой ще стигне пръв до линията?“

     Предварителна подготовка и организация: Класът се разпределя на 2 или 4 равностойни отбора по пол, които се строяват в редици. Първата редица се подрежда на стартова линия, а останалите ­ на метър една от друга назад. На 5 метра от стартовата линия се определя или начертава друга линия (финална), успоредна на първата.

     Описание и правила: При сигнал играчите от първата редица изпълняват бързо последователни скокове с два крака. Отчита се кой пръв е пристигнал до финалната линия и се обявява за победител. Същото изпълняват и останалите редици. Не се разрешават други начини на придвижване. Играч, който е направил нарушение, не участва в класирането в съответното изиграване. Играта се играе още 2–3 пъти, като последното изиграване се провежда между победителите от отделните изигравания, за да се определи победителят (отделно за момчета и отделно за момичета) за класа.

     Методически указания:

     1. При разпределението на играчите в отделните редици да се има предвид, че състезанието се провежда не между редиците, а с учениците в редиците.

     2. Поради бързината на скачането при тази игра е още по-трудно да се следи за спазването на определения начин за скачане. Затова е необходимо да се определят съдии.

     3. След всяко изиграване да се дават дихателни и разхлабващи упражнения за краката.

     3. Щафетни игри. При съставянето на щафетните игри да се избягва включването на еднократно изпълнение на скок дължина от място с два крака. Изискването за бързина, както и динамиката на играта създават условия за нарушения в начина на скачане. Най-често скокът от място с два крака се превръща в скок с отскачане от един и приземяване на един крак. Според нас единственият вариант, в който може да присъства скокът на дължина от място с два крака, е, когато той се изпълнява от стартовата линия, а след това се изпълняват останалите елементи от играта. Считаме, че по-подходящи за щафетни игри са многократните последователни скокове с два крака. Предлагаме следните примерни игри:

     Предварителна подготовка и организация: Участниците се разпределят в равностойни отбори. Играчите от всеки отбор се подреждат в две колони една срещу друга, на разстояние 5 метра. Пред всички колони се начертава линия. Определя се коя от колоните на всеки отбор ще започне играта.

     Описание и правила: При сигнал първите играчи от определените колони на всеки отбор изпълняват последователни скокове с два крака и така се придвижват до съотборниците си от отсрещната колона. Докосват ръката на първия от колоната и се подреждат последни в същата колона. Докоснатият играч скача по същия начин до отсрещната колона, докосва играча, който е най-отпред, и застава последен. Играта продължава, докато играчите от двете колони на всеки отбор си сменат местата. Печели отборът, който е завършил пръв играта, без да е направил нарушение. Не се разрешава друг начин на придвижване. Не се разрешава скачане, преди да е докосната ръката от идващия насреща играч.

     Методически указания:

     1. Ако броят на играчите в отборите е нечетен, в едната колона се подреждат с един повече и играта започва от тази колона.

     2. За по-голямо натоварване отчитането на резултата може да се извърши след връщането на играчите отново на изходните позиции. Така всеки ще е участвал два пъти.

      

Примерна игра № 2

     Предварителна подготовка и организация: Играчите се разпределят в равностойни отбори и се подреждат зад обща стартова линия в колони. На 5­6 метра от стартовата линия срещу всяка колона се поставя ориентир.

     Описание и правила: При сигнал първите играчи от всяка колона изпълняват последователни скокове с два крака до ориентира. Заобикалят го и се връщат по обратния път с бягане. Докосват следващия играч и се подреждат в края на колоната. Същото изпълняват и останалите играчи. Печели отборът, който пръв завърши участието си без нарушения. Не се разрешава предварително тръгване и придвижване по друг начин.

     Методически указания:

     1. След отчитането се напомня на учениците да изпълнят разхлабващи движения с краката.

     2. За да се предотвратят нарушения в начина на скачане и по-ранното тръгване на играчите, играта може да се изиграе във вариант със скачане с мека и неголяма топка, поставена между краката над глезените. При този вариант се въвежда и допълнително правило при изпускане на топката ­ тя трябва да бъде догонена и играта възстановена от мястото на прекъсването ù. По време на бягането топката се носи в ръцете.

     1. Станционни комбинации. Станционните комбинации са подходящи за затвърдяване и усъвършенстване на хвърлянето в цел, но трябва внимателно да се подходи към огранизацията, за да се предотврати възможността от удар с топката по догонващите топката си ученици. Подходяща е следната

Примерна комбинация

     Предварителна подготовка и организация: Подреждат се пет плътни топки на разстояние 1,5 м. На 2 м от последната се начертава линия. Срещу линията и на 5 метра от нея на стена се начертават един до друг 2–3 кръга. Успоредно на плътните топки и на 3–4 метра от тях върху игралното поле се начертават кръгове. Осигуряват се 5–6 малки плътни топки.

     Описание: Слаломно придвижване около топките с носене на малка плътна топка в удобната ръка, хвърляне във вертикална цел от линията, догонване на топката, многократни последователни подскоци от кръгче в кръгче. След изпълнението на комбинацията от упражнения топката се предава на следващия, който е наред.

     Указание: За да не се получава струпване на ученици при хвърлянето в цел и поради опасност от нараняване, необходимо е следващият в колоната да застава срещу свободен за целене кръг.

     2. Подвижни игри

     Предварителна подготовка и организация: Участниците в играта се строяват в два кръга ­ един от момичета и един от момчета. В центъра на всеки от кръговете се поставя долната част на скрин. За всеки участник се осигурява по една малка плътна топка. Определя се кой участник ще хвърля пръв и редът на участие.

     Описание и правила: При сигнал от учителя първият играч хвърля със стремеж да уцели скрина. След това един след друг хвърлят и останалите играчи. Учителят дава сигнал за събиране на топките. Играта се изиграва още 4­5 пъти. Отчита се кой играч е имал най-голям брой точни попадения и се обявява за победител.

     Методически указания:

     1. Първото изиграване е пробно.

     2. В следващите уроци диаметърът на кръга може да се увеличи.

     3. В зависимост от условията, играта може да се играе и като класът се раздели на повече отбори и се построи в колони, а вместо скринове се използват обръчи.

     Играта е предложена от авторите на програмата към тема „Хвърляне на малка топка в цел“ от ядро „Лека атлетика“. Основното движение в играта обаче е хвърляне на волейболна топка в цел и поради това тази игра е по-правилно да намери място в тема „Хвърляне“ от ядро „Спортни игри“ (хватът на двете топки е различен). Видът на топката при играта е съществен и тя не би могла да се смени с малка плътна топка, поради размерите на целта. Трудно е да бъде уцелена бухалката с малка топка.

     3. Щафетни игри. При съставянето на щафетните игри с хвърляне в цел да се има предвид, че хвърлянето не трябва да се предшества от силови и натоварващи движения. Отчитането на резултатите може да бъде по показателя точност, както и по показателите точност и бързина.

     Предварителна подготовка и организация: Учениците се разпределят в 3 или 4 равностойни отбора и се строяват в колони зад обща стартова линия. На 4 метра пред всяка колона се начертава кръг с диаметър 75 см. За всеки ученик се осигурява по една малка топка, а за всеки отбор – по един съдия.

     Описание и правила: При сигнал от учителя учениците от отборите хвърлят един след друг в кръговете. Стремежът е да се хвърли бързо и точно. След завършване на играта всички ученици събират топките си и се връщат в колоните. Не се разрешава престъпване на линията. За точно попадение се счита, когато топката е паднала в кръга или върху линията. Отборът, който е завършил пръв участието си, получава 6 точки, вторият – 4 и т.н. Към тези точки се прибавя по една точка за всяко точно попадение. Победител е отборът, събрал най-много точки.

     Предварителна подготовка и организация: Учениците се разпределят в три или четири равностойни отбора и се строяват зад обща стартова линия. На 5 метра пред всяка колона се начертават по два концентрични кръга съответно с диаметър 75 и 100 см. Във вътрешния кръг се изписва числото 10, а във външния – 5. За всеки отбор се осигуряват по три топки, които се поставят на стартовата линия, и по един съдия.

     Описание и правила: При сигнал от учителя първите играчи от колоните хвърлят с удобната ръка последователно трите топки със стремеж те да паднат във вътрешния кръг. След последното хвърляне бягат, догонват топките и с бягане ги носят и предават на следващия в колоната. Останалите играчи изпълняват същото. Не се разрешава престъпване на линията при хвърлянията, както и връщане на топките по друг начин. Играта продължава, докато всички играчи вземат участие. Отборът, който завърши пръв, получава 6 точки, вторият ­ 4 и т.н. Към този брой се прибавят и точките от всички хвърляния. Печели отборът, събрал най-много точки.

     Методически указания:

     1. За всеки отбор топките трябва да бъдат с различен цвят. Това се налага, за да се гарантира, че всеки участник ще догонва своите топки. В противен случай се създават условия за играча, който се е придвижил по-напред, да събере най-близките топки, включително и тези от другите отбори, които са се изтъркаляли в близост.

     2. При следващите изигравания се редуват ръцете (удобна и неудобна).

     3. По подобие се организират и игрите с хвърляне във вертикална цел.

     Хвърлянето на голяма плътна топка от място е възможно да се изпълни по начин „отдолу“ и „над глава“. По-лесен е начинът „отдолу“, но той не е предвиден за изучаване в първи клас, а е включено хвърляне „над глава“. За втори клас не е уточнен начинът, но като се има предвид гореизложено, вероятно авторите на програмата са убедени, че учителите няма да предпочетат по- елементарния начин, а ще използват изучения вече начин на хвърляне като средство за развиване силата на горните крайници у учениците.

     За усъвършенстване на хвърлянето и подобряване качеството сила на учениците ние предлагаме следните възможности:

     Предварителна подготовка и организация: На стойките за волейболната мрежа се завързва въже на височина около 150 см. Осигуряват се 5­6 плътни топки от 1кг. Учениците се подреждат в една колона по средата на едното волейболно поле (перпендикулярно на въжето).

     Описание: Първият ученик хвърля от място с две ръце над глава плътна топка над въжето, догонва я и от средата на крайната линия на отсрещното поле започва да търкаля топката. В края на линията сменя посоката и търкаля по страничната линия до стойката. Там спира търкалянето, хваща топката с две ръце пред гърди и с бягане я носи и поставя на началната линия. Когато първият ученик е догонил и хванал топката си, тръгва вторият и т.н.

     Предварителна подготовка и организация: Учениците се подреждат според пола в две редици на разстояние 6–7м от стена. Начертава се линия на хвърляне. Осигуряват се толкова топки, колкото е половината от броя на учениците.

     Описание: При сигнал от учителя учениците от първата редица хвърлят. При следващ сигнал бягат, вземат топките и ги донасят на учениците от втората редица. Те изпълняват същото. Дозировка 6–7 пъти.

     Методически указания:

     1. Сигналът за догонване на топките да се дава след като са паднали всички топки.

     2. В следващите уроци може да се използва същата организация за състезателно хвърляне в далечина (без стена).

     3. Щафетна игра с хвърляне

     Описание и правила: При сигнал първите ученици от всяка колона хвърлят с две ръце над глава със стремеж топката да падне зад втората линия. Догонват топката и с бягане я връщат на рингчето. Останалите играчи правят същото. Играта завършва, когато всички ученици завършат участието си. На отборът, завършил пръв, се отчитат 8 точки, на втория ­ 6 и т.н. Към този брой точки се прибавя по една точка за всяко хвърляне, което е било зад линията. За победител се обявява отборът, събрал най-много точки.

     Методически указания:

     1. Разстоянието между колоните да е 2 м, за да се избегнат контузии при евентуално изкривяване в посоката на хвърляне от учениците от съседните колони.

     2. За да се избегне вземане на чужда и по-близо търколила се топка, да се осигурят различни по цвят топки за отборите.

     Предварителна подготовка и организация: Учениците се разпределят в равностойни отбори и се подреждат в колони зад обща стартова линия. На 10­12 м пред всяка колона се поставя ориентир. За всеки отбор се осигурява по една топка за тенис.

     Описание и правила: При сигнал първите ученици от всяка колона бягат, заобикалят ориентира и се връщат. Когато стигнат до колоната си, предават топката в ръката на следващия и застават последни в колоната. Не се разрешава подхвърляне на топката и тръгване без топка. Отборът, който завърши пръв участието си, печели играта.

     Методически указания: Вместо топка може да се носи ринг, лента от плат или друг лек предмет, който да не пречи на естествените движения на ръцете.

 

Щафетна игра № 2

     Предварителна подготовка и организация: Учениците се разпределят в равностойни отбори и се подреждат в колони зад обща стартова линия. На 5 м от старта пред всяка колона се поставя обръч, на 10 м от старта се поставя втори обръч.

     Описание и правила: При сигнал първите ученици от колоните бягат до първия обръч, вземат го, повдигат го и го пускат до долу покрай тялото. След това бягат до втория обръч, стъпват в него, хващат го и го повдигат горе, след което го поставят на земята. Връщат се с бягане, докосват ръката на следващия и застават последни в колоната. Отборът, изпълнил най-бързо задачата, получава 10 точки, вторият ­ 8, и т.н. За всяко нарушение се отнема по една точка.

     Методически указания:

     1. За да запомнят учениците по-лесно кой обръч се „нанизва“ покрай тялото отгоре-надолу и кой отдолу-нагоре, могат да се поставят обръчи с различни цветове.

     2. Вместо с обръчи, играта може да се проведе с ленти от плат с дължина 150 см, чийто краища са зашити или вързани. Така играта става по-трудна, но може да се засили емоционалният ефект, като за движенията се използват образните сравнения „обличане на фланелка“ (при нанизване отгоре-надолу) и „обличане на гащиризон“ (при нанизване отдолу-нагоре).

      

Щафетна игра № 3

     Предварителна подготовка и организация: Учениците се разпределят в равностойни отбори. Всеки отбор се строява в две колони (една до друга) на стартовата линия. На 4 м, 6 м, 8 м и 10 м от старта пред всяка колона се поставя по един ориентир.

     Описание и правила: При сигнал първите играчи от двете колони на всеки отбор се залавят за ръце, бягат, заобикалят ориентирите и се връщат с бягане в права посока (встрани от ориентирите). Докосват единия от чакащите на линията играчи и застават последни в колоните си. Отборът, който завърши пръв участието си, печели. Не се разрешава пускане на ръцете по време на бягането.

     Методически указания:

     1. Вместо директното хващане за ръката на съиграча, може да се даде по един ринг на всеки отбор. Играчите от двойката ще се хванат посредством него. Така ще се избегнат конфликти, свързани с изплъзване на изпотени ръце и с по-силно стискане на ръцете.

     2. При подреждането на учениците да се има предвид, че тези, представляващи двойка, трябва да са с еднакви бегови възможности.

     3. Щафетни игри

Примерна игра № 1

     Предварителна подготовка и организация: Осигуряват се 3–4 пейки и толкова обръчи. Пейките се подреждат успоредно на разстояние 2 м една от друга. На 3 м пред всяка пейка хоризонтално на пода се поставя по един обръч. Участниците се разпределят в три или четири равностойни отбора и се строяват зад своята пейка, чиято дължина е по продължение на колоната.

     Описание и правила: При сигнал първите ученици от всеки отбор се придвижват по пейката с опорни прескоци така, че до края ù да изпълнят по три прескока; придвижват се до обръчите, стъпват в тях и с помощта на двете си ръце ги вдигат до горе и ги поставят на пода; връщат се обратно с нови три опорни прескока с придвижване и докосват следващия в колоната. Същото изпълняват и останалите играчи. Печели отборът, който пръв завърши участието си без нарушения.

     Предварителна подготовка и организация : Участниците се разпределят в три или четири отбора. Всеки отбор се строява в колона зад своята пейка, чиято дължина е по продължение на колоната. На 6–7 м пред всяка колона се поставя ориентир.

     Описание и правила: При сигнал първите ученици от всяка колона се придвижват по пейката с опорни прескоци така, че да изпълнят по четири прескока до края ù; бягат до ориентира, заобикалят го, заемат лег на гимнастическата пейка и изпълняват притегляне до края на пейката; докосват следващия и играта продължава по същия начин, докато вземат участие всички играчи. Печели отборът, завършил пръв участието си.

„Две топки се гонят в кръг“

     Предварителна подготовка и организация: Учениците се разпределят по четен брой в група и се подреждат в два или три кръга, като сядат на пода. В един кръг се състезават два отбора, като играчите се подреждат през един. За всеки кръг се осигуряват по две топки и се дават на двама срещуположни играчи от двата отбора.

     Описание на играта и правила. При сигнал отборите си подават надясно. При изпускане на топката тя се догонва и играта се възстановява от мястото на прекъсването. Задачата на отборите е да си подават бързо и точно и тяхната топка да изпревари другата. Играчите, които успеят да изпълнят това, се обявяват за победители. Ако топките не се застигнат след пет обиколки, играта се прекъсва и започва отначало с подаване вляво. Не се разрешава пропускане на играчи.

     Методически указания:

     1. Топките на играчите от един кръг трябва да са с различен цвят.

     2. В първия урок да се използват ленти или различни екипи за отличаване на играчите в кръга.

     3. След всяко изиграване да се сменя посоката на подаването.

     Трябва да се отбележи и съществуващото несъответствие по темата в програмата. Посочените (в графа „Контекст и дейности“) игри всъщност съдържат елементите ловене и подаване от място, а очакваните резултати са по отношение на ловене и подаване с две ръце в движение. Т.е. учителите трябва да използват други игри за постигане на тези резултати.

„Не излизай от кръга“

     Предварителна подготовка и организация: Начертават се кръгове с диаметър 50–60 см, подредени в две редици на разстояние 3–4м. Учениците се разпределят по тройки според възможностите. Единият изпълнява ролята на съдия, а другите двама застават в кръгчетата един срещу друг. Осигурява се по една топка на двойка играчи.

     Описание: Учителят дава сигнал, след който учениците започват да си подават. Стремят си да си подават точно и да не излизат от кръгчетата. Всяко излизане от кръгчето, за да бъде уловена топката, се отчита от съдията. Играе се 2 мин. и се отчита коя двойка има най-малко нарушения. След това се сменят съдиите. Отново се играе 2 мин. Отчита се и отново се прави смяна. След третото изиграване се отчита коя двойка е с най-малко нарушения.

     4. Щафетни игри. Елементите ловене и подаване могат да се включват успешно в щафетни игри, като затвърдяването и усъвършенстването им се осъществява в комбинация с други упражнения.

     Предварителна подготовка и организация: Учениците се разпределят в три или четири отбора. Отборите се подреждат в успоредни колони, като половината от играчите на всяка колона застават срещу останалите съотборници. Разстоянието между колоните на съотборниците е 3–4 метра и е отбелязано с линии. За всеки отбор се осигурява по една топка.

     Описание и правила: При сигнал първите ученици от колоните подават на първите от отсрещните колони и застават последни в своите. Играчите, които са уловили топките, ги подават на играчите, които са начело на отсрещните колони, и също застават последни в своята. Играта продължава, докато всички ученици вземат участие. Печели отборът, които е завършил пръв. При изпускане топката се догонва и играта продължава от мястото на прекъсването ù. Не се разрешава престъпване на линиите.

     Методически указания:

     1. При нечетен брой на играчите в отборите в едната колона ще има по един играч повече. Подаването трябва да започне от тази колона.

     2. Разстоянието между отборите да бъде 3–4метра.

     Варианти:

     1. Играта да завърши след като учениците вземат участие по два или три пъти.

     2. След подаването играчът бяга и се подрежда последен в отсрещната колона. Играта завършва, когато колоните си сменят местата.

     Указание: Пътят при търкалянето в едната посока да е успореден на този в другата.

     2. Подвижни игри. Поради това, че учениците все още не са изучили дрибъл с придвижване, не бихме могли да препоръчаме подвижни игри с дрибъл. С успех могат да се използват игри-упражнения като например:

     Предварителна подготовка и организация: Учениците са разпределени според възможностите си по двойки и са подредени в две срещуположни редици на разстояние 2 м. На всяка двойка се осигурява по една топка.

     Описание и правила: При сигнал учениците, които са без топки, имитират различни елементи – подхвърляне и улавяне, дрибъл (висок, нисък, с лява ръка, с дясна ръка), залъгващи движения, като сменят вида по своя преценка. Ученикът, който е с топка, трябва да повтаря същите движения с топката. Когато ученикът с топката продължава да прави предишното движение или го изпълнява неправилно, ученикът, който е без топка, казва „внимавай“. След 1–2 мин. децата си сменят ролите. При еднакво играно време за всички играчи, след даване сигнал за край се отчита кой от двамата в двойката повече пъти е чул думата „внимавай“ и другият се определя за победител.

     Предварителна подготовка и организация: Участниците се разпределят в равностойни отбори и се строяват в колони зад обща стартова линия. На 8 м пред всяка колона се поставя по една топка върху ринг, а на 3 м след ринга – по един обръч.

     Описание и правила: При сигнал от учителя първите играчи от всяка колона бягат до ринга, вземат топката и тупкат 5 пъти с нея. След това стрелят в обръча. Догонват топката, връщат я на рингчето и с бягане се връщат в колоната. Останалите ученици изпълняват същото. Отборът, който първи изпълни задачата, получава пет точки, а всеки следващ ­ с една точка по-малко. Към този брой точки за всеки отбор се прибавя по една точка за всяко точно попадение. Отборът, получил най-много точки, се обявява за победител.

     Предварителна подготовка и организация: Учениците се разпределят в равностойни отбори и се строяват зад обща стартова линия. На 6 м пред всяка колона се поставя по една топка върху ринг. На първите ученици от всяка колона се дава по една плътна топка от 1 кг.

     Описание и правила: Първите ученици от всеки отбор търкалят плътната топка до ринга, сменят топките, тупкат 5 пъти с удобната ръка, отново сменят топките и с търкаляне се връщат в колоната. Останалите играчи изпълняват същото. Печели отборът, който завърши пръв участието си.

„Атакувана топка“

     Предвид опасностите, които крие играта от нараняване на „снабдителите“, предлагаме по-облекчен вариант на играта.

     Предварителна подготовка и организация: В центъра на терена за игра се начертава кръгче с диаметър 50 см и в него се поставя волейболна топка. На 4–5 м в две срещуположни посоки от нея се начертават две успоредни линии. Участниците в играта се разпределат в два равностойни отбора и се подреждат един срещу друг в редица на линиите. Осигурява се по една малка гумена топка за всеки играч.

     Описание и правила: При сигнал от учителя учениците хвърлят по волейболната топка със стремеж да я уцелят и търкулят към линията на противниковия отбор. След като тупне и последната топка, в зависимост от местоположението на голямата, учителят обявява победителя. Печели отборът, който е успял да придвижи топката от центъра към противниковия отбор. След отчитането се дава сигнал за събиране на малките топки, за поставянето на изходното място на голямата топка и за заемане на изходни позиции за игра от играчите. Не се разрешава хвърляне пред линията. За краен победител се обявява отборът, който най-много пъти е печелил отделните изигравания.

     Играта не е предвиждана в програмите от последните три десетилетия, поради което не е включвана в методическите ръководства и сборници с игри от този период.

     Предварителна подготовка и организация: Избира се един ученик за „водещ“, а останалите се подреждат на една линия по късата страна на игрището. На 5–6 м пред тях, по средата на терена се поставя една голяма плътна топка. На 2 метра встрани от нея застава „водещият“. Осигурява се по една топка за останалите играчи. Определя се от кой край (фланг) на редицата ще започне играта.

     Описание и правила: При сигнал от учителя един след друг учениците започват да хвърлят със стремеж да уцелят плътната топка. Когато някой ученик успее да направи това, „водещият“ и всички, хвърляли до този момент, играчи бягат към топките, за да ги вземат. Едно от децата остава без топка и заема мястото на водещия. Останалите се връщат на линията и играта продължава, като следващите в редицата ученици хвърлят един след друг. Децата бягат за топките и в случай, че всички са хвърляли и нито един играч не е уцелил целта. За победители се обявяват учениците, които са успели да улучат плътната топка, и тези, които не са били в ролята на „водещи“ при нито едно от изиграванията.

     Методически указания:

     1. Топките, с които хвърлят учениците, трябва да бъдат еднакви по тежест и обиколка.

     2. „Водещият“ не трябва да застава между другите играчи и целта.

     3. Освен точност на хвърлянето, с играта се развива бързина и изисква внимание.

     4. С оглед на това да не се губи време за гонене на топките, а да се упражнява хвърлянето, по-подходящо е играта да се играе във физкултурен салон, а не на открито.

„Народна топка“

     Предварителна подготовка и организация: Правоъгълно игрище се разделя с линия през средата на две полета. Класът се разделя на два отбора и всеки заема чрез жребий по едно от тях. Всеки отбор избира по един играч, който застава зад крайната линия на противниковото поле. Осигурява се една лека топка. Правото на първо хвърляне се определя също чрез жребий.

     Описание и правила: Отборът, спечелил топката, хвърля по играчите от противниковия отбор, за да уцели някой от тях, или прехвърля игрището, за да подаде на съиграча си зад полето. Ако някой бъде ударен, то той излиза от полето и застава на страничната линия. В случай че топката бъде уловена или тупне в игрището и отборът я овладее, той изпълнява същото. Ако топката падне на земята и след това удари играч, то той не се счита за ударен. В случай че топката удари последователно няколко от играчите и след това падне, за ударен се счита първият. Когато ученик от отбраняващия се отбор напусне очертанията на игрището, за да не бъде ударен, се отстранява от игра.

     Методически указания:

     1. В началото играта се играе в облекчен вариант, така наречената „Малка народна топка“, при който учениците не се разпределят в отбори, а всички (без „консулите“) са разположени в едно поле. Резултатът от участието на отделния ученик касае него и не влияе върху резултата на други (отбора).

     2. В първите уроци на разучаване на играта е за препоръчване да се играе на закрито или на оградена площадка, за да не се накъсва играта поради често и продължително гонене на топката.

     3. За да се стимулира желанието за ловене, както и за да се повиши двигателната активност на учениците, могат да се въвеждат допълнителни правила като например:

     а) ударените ученици да имат право да стрелят по противниковите играчи от страничната линия (със странични „консули“);

     б) при „Малка народна топка“ след всяко хващане на топката отново да влиза в игра по един играч от уцелените.

     5. Щафетни игри

     Предварителна подготовка и организация: Учениците се разпределят в три или четири равностойни отбора и се строяват зад обща стартова линия. На 5–6 м пред всяка колона се поставя по един ринг и върху него ­ топка. След 4–5 м се начертава линия. На 4 м от линията на стена се начертава правоъгълник (врата).

     Описание и правила: При сигнал първите ученици от всички колони бягат до рингчетата, вземат топките и ги търкалят до линията. Стрелят в очертанията на „вратите“, догонват топките и се връщат по същия начин, оставят топките и докосват следващите играчи. Отборът, завършил пръв, получава 5 точки, втория ­4 и т. н. Към този брой точки се прибавя по една за всяко точно попадение. Отборът с най-много точки се обявява за победител.

     Методически указания:

     1. Предварително се определят помощник-съдии (за всеки отбор по един).

     2. За препоръчване е топките да бъдат различни по цвят, за да не се объкват учениците при отразяването им от стената.

      

Примерна щафетна игра № 2

     Предварителна подготовка и организация: Учениците се разпределят в равностойни отбори и се строяват в колони зад обща стартова линия. На 2 м пред всеки отбор се начертава линия и на нея върху ринг се поставя топка. На 4–5 м от линията върху стена се начертава „врата“ със зони и в тези зони се изписват цифри. (Например: в ъглите ­ 5, в средата ­ 2 и т.н.)

     Описание и правила: При сигнал първите ученици от всяка колона се придвижват до линията, вземат топката и стрелят във вратата със стремеж да уцелят зона с цифра, изразяваща по-голямо число. Тази цифра показва и колко точки е спечелил играчът за отбора си. След като топката се отрази от стената, догонват я, връщат я на ринга и се връщат в колоната, като докосват по ръката следващия играч. Останалите играчи изпълняват същото. Сумират се точките на всички играчи в отбора и за победител се обявява отборът, с най-голям брой точки.

     Методически указания:

     1. Играта е само за точност и не се прави отчитане по показателя бързина.

     2. За всеки отбор предварително се осигурява помощник-съдия.

„Риболов“

     Предварителна подготовка и организация: В единия край на басейна се поставят плаващи предмети, а в другия – плаващ обръч. От страната на обръча учениците се строяват в една редица. Предметите трябва да са толкова на брой, колкото са учениците.

     Описание и правила: При сигнал всички ученици тръгват към предметите и се стремят най-бързо да вземат един от тях („риба“) и да го занесат в обръча. За победител се обявява ученикът, който първи успее да донесе предмет. Не се разрешава вземане на повече от един предмет, както и вземане на предмет от ръцете на друг ученик.

„Настъпление“

     Описание и правила: При сигнал от учителя отборите се придвижват един към друг с хванати ръце. Като се приближат, той произнася името на единия отбор, което е знак, че учениците от него трябва да започнат да гонят тези от другия отбор. Всеки играч гони само ученикът, който е бил срещу него при изходното положение. След 15 –20 сек. играта се прекратява и се отчита броят на докоснатите играчи. След 4–5 изигравания се излъчва отбор победител.

„Водолази“

     Предварителна подготовка и организация: Учениците се подреждат до стената с лице към нея, по дългата страна на басейна. Учителят хвърля зад тях потъващи предмети (на брой повече от този на учениците).

     Описание и правила: При сигнал от учителя учениците се обръщат, ходят, бягат и се гмуркат с цел да съберат повече предмети. Не се разрешава блъскане и вземане на предмет от ръцете на друг играч. Играе се, докато се съберат всички предмети. Победител е ученикът, успял да събере най-много от тях.

     Предварителна подготовка и организация: Избира се един ученик за гонещ. Останалите заемат произволни места в басейна.

     Описание и правила: При сигнал от учителя гонещият започва да преследва останалите играчи и се стреми да ги докосне. Всеки ученик може да се спаси, като се потопи под водата. Гонещият няма право да го чака да изплува отново, а трябва да се насочи към друг ученик. Този, който бъде докоснат, става новият гонещ. Играе се 2–3 мин. За победители се обявяват учениците, които не са били докосвани.

     Указания:

     1. Ако продължително време гонещият не успее да докосне никой играч, играта се прекъсва и се избира нов водещ.

     2. Преди да започне да гони, всеки нов водещ да вдига ръка и да съобщава, че той гони.

„Статуя“

     Играта „Статуя“ е описана в книгата за учителя по физическо възпитание и спорт за 1. клас и би следвало да е разучена с учениците. Във втори клас могат да се разширяват вариантите на изразяване с различни статични пози. Например: при сигнал учениците застават неподвижно в поза, изразяваща животно, спортист, професия и т.н.

     Предварителна подготовка и организация: Учениците се разпределят по тройки. Един от тях изпълнява ролята на „колар“, а другите двама – на „кончета“. В единия край на игрище с правоъгълна форма се начертава линия, която е успоредна на крайната и отстои на 3–4 метра от нея. Така се обособява едно поле за „конюшна“. В него застават „кончетата“, а „коларите“ се подреждат в една редица на крайната линия в срещуположната страна на игрището. В „конюшната“ се определя линия на построяване на тройките и в игрището се поставят ориентири, които да определят пътя, по който ще се движат играчите.

     Описание и правила: При сигнал от учителя „коларите“ бягат и „впрягат“ „кончетата“ си. (Впрягането става, като двете деца се хващат за вътрешните си ръце, а третото застава зад тях и с дясната си ръка хваща лявата на детето отдясно, а с лявата – дясната на детето отляво.) „Впрегнатите“ „кончета“ се подреждат едни зад други на линията по реда на пристигане. Когато всички се подредят, учителят дава команда: „Колари, ходом!“. Това е знак за тройките за придвижване с ходене. При следващите команди „Колари, тръст!“ и „Колари, в галоп!“ придвижването е съответно с бягане и галопни стъпки. По време на движението играчите нямат право да пускат ръцете си и да изпреварват тройките пред тях. Командата „Колари, разпрягай!“ е знак за бързо отвеждане и оставяне на „кончетата“ в „конюшната“, след което също с бягане да се придвижат до линията, от която е започнала играта. Играчите, които са пристигнали първи, се обявяват за победители. Не се разрешава напускане очертанията на игрището, както и излизането на „кончетата“ извън „конюшната“ без „коларите“. При следващите изигравания ролите в тройките се сменят.

     Методически указания:

     1. При разпределянето на учениците по тройки да им се даде възможност те сами да направят своя избор. Предварително да им се разясни, че е необходимо ръстът на учениците от една тройка да е приблизително еднакъв.

     2. След разучаване на играта, във втория урок се играе с музика. Предварително трябва де е направен запис на подходящи за движенията музикални изпълнения. Изисква се от учениците да спазват такта и при отчитането учителят се съобразява с него.

„Гатанка“

     Предварителна подготовка и организация: Учениците са разпръснати в салона. Подготвя се музикален запис на марш, бягане, подскоци, ръченици и други изучени стъпки.

     Описание: Пуска се музика и учениците изпълняват съответстващо на ритъма движение. Ученикът, който пръв отгатне кое е то и го изпълнява в синхрон с музиката, се обявява за победител. Така се редуват различни музикални произведения.

     Методически указания:

     1. Движенията, които подсказва музиката, трябва да са изучени предварително.

     2. Играта е подходяща за подготвителната част на урока. Освен за общо вработване на организма, тя е подходящо средство за активизиране вниманието на учениците.

„Луд гидия“ (такт 2/4)

     Характеристика: Музикалната игра „Луд гидия“ се играе по текст на Пенчо П. Славейков. Известни са няколко начина на игра по един и същи текст и музика. Считаме, че описаният по-долу начин е най-подходящ и достъпен за ученици от втори клас. Играта съдържа едни от любимите за учениците движения – ход с подскок и ход с набиване.

     Не е лудо като други от селото ­ (2)

     тамбура му яворова на бедрото. (2)

     Рано утро млад гидия почва, (2)

     свири леко, а се чуе надалеко. (2)

     Надалеко по полето до жътварки, (2)

     сърпи пущат и захвърлят паламарки. (2)

     Пляскат с ръце и залавят хоро вито.

     Извиха се, изтъпкаха златно жито…

     Описание:

     Трета фигура – 8 такта: При текста „Рано утро млад гидия почва леко“ изпълняват ход с набиване вляво.

     Четвърта фигура – 8 такта: При текста „свири леко, а се чуе надалеко“ движенията от втора фигура се изпълняват противоравно.

     1. В подготвителната част се изпълняват „свищовки“.

     2. Началното разучаване започва от първа фигура. Изпълнява се с броене.

     3. Свързано изиграване на фигура първа и втора.

     4. Противоравно изиграване на двете фигури.

     5. Цялостно изпълнение с броене.

     6. Цялостно изпълнение с музикален съпровод.

     1. „Луд гидия“ се разучава след хорото „Я скокнете да подскокнем“, за да не са нови всички движения.

     2. В рамките на един урок се разучават първа и втора фигура. Във втория урок се изпълняват противоравните фигури – трета и четвърта, и се играе цялата игра.

     3. Независимо че се играе в кръг, разучаването на играта е в една или две редици.

„Калоянчо“

     Калоянчо, Кальо.

     Из дол бяга цървул стяга.

     Калоянчо, Кальо.

     Че го гони сура ламя,

     Сура ламя троеглава,

     Калоянчо, Кальо.

     Фигура първа: Учениците са подредени в полукръг със заловени ръце. Половината от тях пеят един стих и припявката „Калоянчо, Кальо“. След това другата половина пее втория стих и припявката.

     Фигура втора: Децата вдигат ръцете и помежду им се образуват „врати“ през които ученикът, който е начело на строя, води останалите и се провират. Провирането започва от третата „врата“ и се изпълнява един път отвън-навътре, един път отвътре-навън. След преминаването под последната „врата“, водачът изтегля колоната до образуването на нов полукръг.

     Фигура трета: Повтаря се фигура първа.

     Фигура четвърта: Изпълнява се същото както при фигура втора, само че последният ученик в строя води останалите да се провират.

     След като се проврат няколко пъти в двете посоки, водачът (или последният ученик) провира цялата верига само през първата врата. Накрая децата, наредени в кръг, изпяват още веднъж песента.

     Методически указания: Играта се разучава в основната част на един урок. След това се изпълнява в заключителната част на уроци със съдържание от ядра „Гимнастика“ или „Танци“.

„Я скокнете да подскокнем“ (такт 2/4)

     „Я скокнете да подскокнем“ би следвало да се причислява към хор`ата, а не към музикалните игри. То е подходящо за усвояване от учениците от втори клас преди хор`ата в неравноделни тактове.

     Хорото може да се играе по два текста. Единият улеснява много учениците, тъй като в него се подсказва посоката на придвижване. А именно:

     Я скокнете да подскокнем,

     Ляво, ляво, ляво, ляво (2 пъти)

     я скокнете да подскокнем.

     Да подскокнем право хоро.

     Дясно, дясно, дясно, дясно (2 пъти)

     че слънцето захожда, (2 пъти)

     момчето си отива, (2 пъти)

     гайдата си занася. (2 пъти)

     Де-гиди гайда писана, (2 пъти)

     със мъниста низана, (2пъти)

     с тънко перо писана.

     1. Подготвителната част на урока, в който ще се разучава хорото, трябва да се проведе с музика.