Сценарий на живота послеслов ензимният фактор: от ентропия към синтропия приложения седемте ключа на д-р Шиния за добро здраве
Изтегляне 0.82 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
If-You-Meet-Buddha Kill-Him Iliyan-Kuzmanov BG Gift, Неделята-като-белег-на-звяра, the church that is left behind1, Gotov li si, Smisalat-na-Jiviota, Вавилон Велики, Danail-Krushkin, dni na vazdaianie, vazstanoveniat rai
| РАЗЛИКАТА МЕЖДУ КОРЕМНИТЕ ОРГАНИ НА АМЕРИКАНЦИТЕ И ЯПОНЦИТЕ През 1963 г. за първи път пристигнах в Ню Йорк като стажант по хирургия. По това време типичният метод за изследване на дебелото черво се състоеше в прилагането на бариева клизма -процедура, при която в дебелото черво се вкарва барий, след което то се изследва на рентгенов апарат. Въпреки че този метод може да покаже наличието на голям полип, той не разкрива отделните детайли и състоянието на дебелото черво отвътре. Нещо повече, необходимо беше да се извършва и лапаротомия - голям разрез в коремната стена, за да се отстрани диагностицирания вече полип. Извършването на тази коремна операция изправяше пациентите пред тежко изпитание - както физическо, така и психическо. Освен това с помощта на този метод не можеше да се установи дали полипът е доброкачествен или злокачествен, преди хирургът да е надникнал директно вътре в дебелото черво по време на операцията. По това време съществуваше и ендоскоп, наричан проктоскоп, но това беше само една подобна на лула метална тръба и независимо от това, колко се стараеха лекарите, тя не можеше да проникне повече от 20 сантиметра навътре от ануса. 24 Поради това през 1967 г. закупих един езофагоскоп (уред, използван за изследване на хранопровода), който се произвеждаше в Япония, и открих начин да използвам същия този инструмент от фибростъкло за изследване на дебелото черво. Това беше първият ми колоноскоп. Впоследствие, когато вече бе разработен дълъг колоноскоп (185 см) специално за изследване на дебелото черво, си го закупих и използвах да преглеждам пациентите си. Когато за първи път огледах дебелото черво на американец, останах учуден от лошото му състояние. Поради богатата на месо и месни продукти диета дебелото черво на американците беше определено по-твърдо и по-късо от това на японците. Освен че луменът (кухината на червото) беше по-тесен, в определени сектори се бяха образували кръговидни издутини, изглеждащи така, като че ли червата бяха пристегнати с гумени ленти. Имаше много дивертикули и чести натрупвания на стагниращи (задържани) изпражнения. Подобни нарушения на състоянието на червата водеха не само до болести като рак, полипи и дивертикули на дебелото черво. Много хора с нездрави черва на практика страдаха от заболявания, свързани с начина на живот, като фиброзни тумори, високо кръвно налягане, атеросклероза, сърдечни заболявания, затлъстяване, рак на гърдата, рак на простатата и диабет. Когато вътрешностите ви не са здрави, тялото ви постепенно отслабва отвътре. Много американци имат проблеми с дебелото черво и още навремето изследванията показаха, че всеки десети има полипи. Всъщност в хирургичното отделение, където стажувах като млад лекар, операциите за отстраняване на полипи съставляваха една трета от всички хирургични намеси. Ситуацията беше такава, че всеки ден се извършваха лапаротомии за отстраняване на малки полипи с размер от 1-2 см. Това ме накара да се замисля, дали няма начин да ги ексцизираме, без да излагаме па циентите на такава тежка операция. Междувременно в Япония в практиката бе въведен „гастро-камерен фиброскоп” - приспособление от фибростъкло, снабдено с оптична камера на върха. И така през 1968 г. направих поръчка на японския производител. Помолих производителите от фирмата да приспособят един проводник във вътрешността на колоноскопа, за да може полипите да се изгарят без хирургично отваряне на коремната стена. През 1969 г., след многобройни консултации с офиса на фирмата производител в Ню Йорк и редица изпробвания, станах първият човек в света, успял да извърши полипектомия - т.е. отстраняване на полип с помощта на тънка жица с нещо като примка накрая, която бе прекарана през колоноскопа. По този начин отстраняването на нежелания израстък се извършваше без отваряне на корема. Тогава това технологично нововъведение започна да се прилага за премахване на полипи от стомаха, хранопровода и тънките черва. След 25 като моите случаи на колоноскопска полипектомия бяха докладвани пред годишната конференция на Хирургическото дружество в Ню Йорк през 1970 г. и на Американската конференция по гастроентерологична ендоскопия през 1971 г., бе разкрита нова област в хирургията, наречена „хирургична ендоскопия”. Оттогава изминаха повече от 30 години. През това време продължих активно да работя както в САЩ, така и в Япония. Имах възможност десетилетия наред да наблюдавам измененията в стомашно-чревните характеристики на хората от двете държави. През 60-те години на XX век Япония навлезе в период на бърз растеж и страната се научи да догонва и надминава Америка в много отношения. Като се почне от 1961 г., когато в училищата в Япония бе въведено млякото за ученическите закуски, хората свикнаха да ядат млечни продукти, като сирене и кисело мляко, и ги включиха във всекидневната си диета. В същото време зеленчуците и рибата, които някога съставляваха сърцевината на японското хранене, започнаха да се изместват от животинските белтъчини, постепенно превръщайки японската диета във високопротеинова, високомастна, основаваща се предимно на хамбургери, стекове и пържени пилета. Тази тенденция продължава и до ден днешен. Противно на това, след публикацията през 1977 г. на доклада Макгъвърн много американци се замислиха как да подобрят всекидневните си хранителни навици. Настъпилите различия може да се наблюдават в характеристиките на храносмилателната система на хората от САЩ и Япония. Настъпилите значителни промени в хранителните навици на японците доведоха до това, че някога чистите и здрави вътрешности на японските хора твърде много заприличаха на тези на американците, които се хранят предимно с месо. От друга страна, много американци, които сериозно се замислиха за здравето си и промениха своята високопротеинова и мастна диета, забележително подобриха характеристиката на стомашно-чревната си система. В резултат на това след 1990 г. процентът на заболяванията от полипи на дебелото черво и раковите образувания в Америка започна да намалява - ясно доказателство, че може да подобрите състоянието на коремните си органи, подобрявайки своите хранителни навици. Изтегляне 0.82 Mb. Сподели с приятели:
|