Сценарий за тържество в края на четвърти клас
Изтегляне 20.5 Kb.
|
|
СЦЕНАРИЙ ЗА ТЪРЖЕСТВО В КРАЯ НА ЧЕТВЪРТИ КЛАС „Една усмивка, една сълза и много свидни спомени” 1.Някога, съвсем нетолкова отдавна,в тази класна стая се събраха група стреснати и любопитни малчугани. Очите им грееха. В едната ръка стискаха цвете,а другата търсеше опора в топлата длан на приятел или на мама. 2.Това стана преди 4 години. Нали си спомняте, приятели? Тогава всички заедно тръгнахме по дългия път на знанието,търсенето, откривателството. И така започна една приказка-нашата приказка, която ще разкажем днес. Аз: Разбира се, и аз си спомням. Усмихвах се, милвах детските ви главички,а сърцето ми тупкаше развълнувано. Ето ви и вас-новите ми ученици. Прекрасни малки човечета, които трябва да опозная и поведа със себе си. 1.Добре дошли, скъпи гости! Приятели! Ще започнем заключителното си тържество с една позната песен,която винаги ще ни вълнува-дори когато се намираме на другия край на света.Песента-символ на нашата родина- Химнът на Република България. / Химн на България-запис/ 2.Нарекохме прощалното си тържество” Една усмивка, една сълза и много свидни спомени”. В него сме събрали всичко най-интересно и вълнуващо през 4-те години училищно детство. В първи клас беше кошмарно!Боже, какви криви букви! Едната се превила, сякаш я боли корем. Другата-прегърбена, а третата протегнала дългите си крака през два реда, та чак в трети. Ами прочутото изречение „Бойна баба обра банка”? Първо банката беше бойна и подгони бабата. Баба Бойна тръгна към банката и си загуби пенсията. Колко мъки, докато го подредим правилно. Иначе бяхме прекрасно ориентирани и мечтаехме България да влезе в Европейския съюз.Кой мислите подписа договора за присъединяването? Президентът? Не-е, направиха го Росен и Мариян в сценката за Празника на таланта. -2-
Но после станахме добри. Направихме и драматизация на смразяващата история за съдбоносната пирамида. На благотворителния концерт във втори клас момичетата- елхички обраха овациите. Ами прекрасните животни-коледари? Мама Меца изплащи до смърт сценичните работници в читалището. Макар и извън сцената, момчетата ни обичат да танцуват брейк и рап на купоните на класа. Когато пък я няма госпожата, в стаята мишлетата уреждат бал. /Песен ,,Бал на мишките”/ От трети клас насам мания станаха компютрите. Вьзрастните все мърморят, но ние видяхме нещо интересно. КОМПЮТЪРНИ НЕВОЛИ Участват три деца, баба Нетка и баба Чатка. Първо дете: Здравейте, приятели! Много често нас децата ни обвиняват, че сме обсебени от компютрите и не се отлепяме от тях. Какво да се прави? Интересно ни е. Второ дете: Възрастните не ни разбират! „От компютрите се затъпява” – карат се родителите. „Вредно е за очите” – предупреждават учителите. „Не повече от един час на ден пред екрана” – тръбят специалисти. Трето дете: Може би щяхме да повярваме, ако не станахме свидетели на странен феномен. На пейката пред къщи любимите ни баби водеха твърде интересни разговори. Първо дете:Няма смисъл да го преразказваме. Ето ги , пак насядаха. Трите деца: Нека послушаме заедно! / Децата се скриват зад храст или плет, но така че да чуват. Излизат бабите с плетки, сядат на пейката. Нетка:Чатке ма, как си, какво праят децата? Чатка:А, не съм ги чула още днес. Имах много работа сутринта. Трябваше да рифрешна кочината на прасето и да изхвърля рисайкъл бина. Цял ден сърфирам по двора. Ама надвечер ще пусна скайпа и ще си чатя с моите. Н.: Аз пък днес цял ден съм на компа.Трябваше да даунлоудна ябълките от градината, да максимизирам жилетката на дядото, че му отеснява. А намерих едно място в нета, дето дават голи юзъри. Червих се, ама три часа ги гледах. Ч.: Ауу, Нетке! Да ми пратиш линк у скайпа, да ги видя и аз. От момиче гол юзър не съм виждала. А дядото вече за нищо не става. Съвсем му се е разхлопало флопито. И рамът му не стига. А и харддискът му вече хич не е хард. Н.:Стига и ти, де. И ние вече за нищо не ставаме, Чатке. Дори и за спам. Ако можех да се сейвна така, както бях преди 40 години. Ч.: Ще ти копи-пейстна една снимка, откакто бях на 25 години. Каква красавица бях!Без никакви бъгове, без фотошоп. Сега вече и аз съм за рестартиране. Целият ми десктоп се е набръчкал. Н.:Ауу,Чатке, сетих се, че имам работа. Трябва да компилирам един боб на дядото, че пак ще ми пусне намръщена емотиконка. Ще ми услужиш ли с голямата лъжица,че моите всичките са архивирани версии. Ч.: Не помниш ли, че ти я сенднах миналата седмица? Я си виж хисторито! Н.: Не помня такова нещо бе, Чатке! Ч.: Как така не помниш? Ти ми се логна у нас миналата седмица и ми я рикуестна. Н.: Няма такова нещо! Ч.: Така ли? Ти лъжкиня ли ме наричаш? Какво си позволяваш? Н.: Уу да те се скапе скайпът днес! Ч.: А, така ли? Магарето ти троянски кон да стане! Н.: Уиндоуса да ти се бъгне и всички да видят какво криеш в май докюмънтс! Ч.: Да качиш 30 гигабайта дано! Всичките на корема и на бедрата! Н.: Да ти се срути кочината и да ти форматира прасето! Ч.: Котка да ти изяде мишката! Н.: Да ти се скапе антивируса и да ти влязат червеи в ябълките! Ч.: Някоя невестулка да ти хакне кокошките! Н.: Да ти се скапят драйвърите на мотиката и с ръце да копаеш земята! Ч.: Лицето ти на пиксели да стане! Н.: Кучето ти на оптичен кабел да се обеси! Ч.: Сиди ром да ти влезе в къщата и да ти открадне всички вещи! Н.: И компютъра ли? Ч.: И компютъра. Н.: Ии пепел ти на юесби входа. Повече няма да правя с тебе ни видео, ни аудио чат! Ч.: Даже не ща да ти чувам никнейма, да знаеш! Н.: Мм дреме ми на дънната платка! Хакерка с хакерка! /Кълнейки се двете баби напускат сцената. Излизат децата./ Второ дете: Чухте ли какво става? Трето дете: Моля, не укорявайте само нас, децата. А иначе ние сме за прогреса. Децата заедно: Да живеят компютрите. Трите баби носят табелки или коронки да се виждат имената им-4аtka NetK@ Някъде там сред лудории и изяви започнахме да се сблъскваме с нови приятелства, огорчения от предателства и да си задаваме въпроси за ценностите в нашия живот. С едно приятелство на този свят Аз имам най-голямото богатство. Приятелството грее като цвят Приятелството е некръвно братство. Приятелството е уханен плод, Пил сок от слънцето и от земята. Не ще ми стигне целият живот Докрай да му усетя аромата. Нямам нужда от много приятели. Стигат ми двама-трима, Ала само такива,които в сърцата си Рани от моите болки да имат. Съдбата дава родители, изборът дава приятели. Хората вече нямат време не , за да проумяват нещо. Купуват от търговците готови неща. Но търговци на приятели няма! За раждането на едно приятелство не стигат само добрите думи, умните мисли, милите усмивки. Необходимо е време, за да може то да съзрее. За приятелството СА важни и други неща. За тях ще разберем от една легенда. ЛЕГЕНДА ЗА ПРИЯТЕЛСТВОТО: /драматизация/ В една арабска легенда се разказва за двама приятели, които вървели през пустинята. По пътя избухнал спор и единият зашлевил шамар на другия. Пострадалият, без дума да обели, седнал и написал на пясъка: "Днес моят най-добър приятел ме удари!" Продължили напред и стигнали до един оазис, където влезли да се изкъпят. Оскърбеният приятел внезапно започнал да се дави, но навреме бил спасен от другаря си. Когато се посъвзел, грабнал камата си и написал на един камък: "Днес моят най-добър приятел ми спаси живота!" Заинтригуван, приятелят му го попитал: - Защо, след като те нагрубих, писа на пясъка, а сега пишеш върху камък? Засмян, другарят му отвърнал: - Когато някой добър приятел ни засегне, трябва да напишем това на пясъка, където вятърът на забравата и прошката ще го заличат. Но от друга страна, когато ни се случи нещо голямо и прекрасно, трябва да го гравираме на камъка на СЪРЦЕТО, където никoй вятър не може да го заличи. Момиче: Ако случайно някой ме попита Какво ми трябва в този век моторен, Ще се усмихна със тъга нескрита И сигурно така ще отговоря Един приятел,но да бъде верен, Поне един човек да ме обича И днес да бъда по-добра от вчера- Не искам повече-това е всичко. Чакайте, чакайте! А любовта? На кого поверихте вълшебното пламьче обич? Любовта поверихме на себе си. Но какво е любов? Ако тя те изпраща на гарата. Ако тя те изпраща към слънцето. Ако тя те отпраща с мълчание. За какво ти е тя? -7-
От всички любови в света има една-най-чистата и свята обич, с която идваме на този свят и за която мислим, когато си отиваме от него-България. / Песен „ Една българска роза-Паша Христова/ България! Парещата сълза на майка, изпратила чедото си в далечна чужбина. България! Неземната хубост на залеза сред сребристите морски вълни. Тя е нежността и радостта в детските очи. Болка и сълза,хубост и песен, нежност и усмивка. Това е нашата България! Не съм те никога избирал на земята. Родих се просто в теб на юнски ден във зноя. Аз те обичам, не защото си богата, а само за това, че си родина моя. И българин съм, не заради твойта слава, заради твойте подвизи и твойта бранна сила, а затова, че съм безсилен да забравя за ослепените бойци на Самуила. Да търси който ще във теб сполука бърза и почести, и власт със страст една и съща. Страданието мен по-силно с теб ме свързва и нашите съдби в една съдба превръща. /Песен „ За теб, България-Веселин Маринов/ Понякога ни се струва, че върхът,към който вървим, се отдалечава. Тогава се опираме на вас, родители, близки,приятели. Благодарим ви за подкрепата и обичта! Най-хубавото на един връх е , че когато го покориш и погледнеш от високо, пред теб се разкриват нови, необятни простори. И погледа ти мамят непокорени висини. И е прекрасно, че към тези висини те води топла и всеотдайна ръка на -8- човек,чийто образ си скътал в сърцето си. Когато за пръв път страхливо, аз в класната стая надникнах, тъй ласкаво ти ме погали, че в същия миг те обикнах. В тъга и радост с нас тъжи и пя, Споихме твойто с маминото име, че като мама всичко изтърпя. Немирства и горчивини прости ни. Като ята от твоята ръка се пръснахме в широката вселена, а ти си все пред черната дъска- и весела, и малко натъжена. В косата ти се гуши кичур бял. Трепти дланта ти-като лебед бяла. Благодаря за тихата печал, с която ни посрещаш след раздяла. Какво за спомен взе от нас? Дали обида от прекъсната почивка, домашно ненаписано или след изпита признателна усмивка ? Или пък всичко заедно. Не знам. Но като стръкче в пролетна алея аз пламък взех от твоя слънчев плам и цял живот на него ще се грея. Учителко, последен звън звъни. Раздялата на чиновете сяда. За сетен път ни вкупом погледни, вземи букет от обич за награда. От грижи и години, може би, чертите ти ще избледнеят само, но с радостта на детските съдби, пак силно ще е твойто слабо рамо. -9-
Мили момичета и момчета, не тъгувайте! Вдигнете глави! Нашият слънчев и труден път продължава! Погледнете!
Ние сме млади, умни, красиви! Ние сме силни, добри, талантливи! Щом поискаме, ще направим по-добър света, защото, приятелю, ти и аз, той и тя, всички заедно- НИЕ СМЕ ВЪРХЪТ!!! / Песен-танц „ Ти си върхът”/ Изтегляне 20.5 Kb. Сподели с приятели:
|