Съдържание: 1 списък на съкръщенията 2

В област Плевен няма населено място без изградена водопроводна мрежа, водоснабденото население е 100%, но голяма част от мрежата е амортизирана, а друга част – с недостатъчни диаметри, което води до големи загуби на вода. Относителният дял на загубите при преноса на вода за област Плевен са 51,2%, което въпреки сравнително по-ниския процент от средния за страната (56.1%) е сериозно предизвикателство. Изградената мрежа е предимно от съдържащи азбест етернитови тръби. Общата дължина на водопроводната мрежа в областта е 3 044км., от които 2 143км. вътрешна водопроводна мрежа. Процентното съотношение на отделните видове тръби е следното:

• 
  Етернитови тръби - 80%
  
• 
  Стоманени тръби – 17%;
  
• 
  Полиетиленови тръби – 2%;
  
• 
  Други – 1%;
  

Питейната вода подавана на селищата от областта е с качество отговарящо на нормативните изисквания. Само единични водоизточници показват отклонения от стандарта. Наднормено съдържание на шествалентен хром е установено във водата от водопроводната мрежа на селата: Байкал, Божурица, Буковлък, Долни Вит, Ленково, Милковица, Крета, Татари,Петокладенци и гр. Гулянци. За тези селища, които нямат алтернативни водоизточници е необходимо изграждане на дълбоки сондажни кладенци за питейна вода. С изграждането им ще се решат жизнено важни проблеми, като се осигурят с необходимото количество и качество питейна вода. Друг проблем, освен отклонението от стандарта на питейната вода е неравномерното разпределение на водните ресурси. В някои селища има целогодишен недостиг на питейна вода, а в други сезонен. Такъв е случаят на селищата от Община Никопол. В някои от тях- Муселиево, Новачене и Драгаш войвода, питейната вода е с отклонение от стандарта, а при други има сезонен недостиг на вода- Жернов /почти целогодишен режим/, Муселиево, Дебово, Новачене и Въбел.

Проектът „Черни Осъм” е с възможност за поетапно реализиране. С реализацията на проекта ще се подобри водоснабдяването, качествено и количествено на осем селища от област Плевен. Необходимо е да бъде разрешен въпросът с водоподаването и качеството на водата в посочените населени места с проблеми.

В област Плевен изградена канализационна мрежа има в градовете Плевен, Левски, Червен бряг, Белене, Кнежа, Койнаре и Пордим. Канализацията на гр. Койнаре работи като отводнителна. В процес на изграждане са отделни канализационни сектори на останалите общински центрове. Област Плевен е една от водещите по дял на населението, свързано с обществена канализация и първа по този показател в СЗР - 54.9%. За периода 2007-2010 г., канализационната мрежа е претърпяла минимално развитие. Липсата на канализация в по-малките селища и пречиствателни станции на тези с канализация води до замърсяване на и нарушаване на екологичния статус на реките, в които те се заустват.

Най-висок дял на обслужено население имат с ПСОВ в Северозападния район имат областите Ловеч и Плевен, приблизително 40%. Отпадъчните води на гр. Плевен и промишлената зона на гр. Д.Митрополия се пречистват в ПСОВ с. Божурица, въведена в експлоатация през 1992 година, с проектен капацитет 1230л/сек. Станцията е с механично и биологично стъпало, извършва се обезводняване на утайките. Няма съоръжения за отстраняване на биогенни елементи. Водите се пречистват до ИЕО (индивидуалните емисионни ограничения) по показателите, определени в разрешителното за заустване, с изключение на общ азот и общ фосфор. Съоръженията от ПСОВ са в лошо техническо състояние и се нуждаят от реконструкция. Канализационната система на гр. Плевен е от смесен тип. Поради малката проводимост на канализацията в централната градска част на Плевен, през отливните канали на някои дъждопреливници се изливат битови води в р. Тученица. Необходима е реконструкция на канализационната мрежа в югозападната част на града.

Селищни канализационни система без ПСОВ на населени места с население над 10000 е.ж. имат гр.Червен бряг, гр.Белене, гр.Левски, гр.Кнежа. Канализационната система на гр.Червен бряг е смесена, със степен на изграденост 84%. Отпадъчните води от населеното място заустват в р.Искър. Община Червен бряг има инвестиционен проект “Подобряване и изграждане на инфраструктура за питейни и отпадъчни води на гр.Червен бряг”, с който кандидатства за финансиране по ОП “Околна среда 2007-2013”. Към момента няма сключен договор. Канализационната система на гр.Белене е смесена, със степен на изграденост 31%. Отпадъчните води от населеното място заустват в р.Дунав. Община Белене има инвестиционен проект за изграждане на ВиК мрежи и ПСОВ гр.Белене. Кандидатства за финансиране по ОП “Околна среда 2007-2013 г.” и има сключен договор. Канализационната система на гр.Левски е смесена, със степен на изграденост 79%. Отпадъчните води от населеното място заустват в р.Осъм. Община Левски няма сключен договор по Оперативна програма “Околна среда 2007-2013 г.” за безвъзмездна финансова помощ. Канализационната система на гр.Кнежа е смесена, със степен на изграденост 13%. Отпадъчните води от населеното място заустват в р.Гостиля. Община Кнежа има инвестиционен проект “Доизграждане, реконструкция и рехабилитация на ВиК мрежа и изграждане на ПСОВ Кнежа” и сключен договор за финансиране по ОП “Околна среда 2007-2013 г.”. Канализационната мрежа в гр. Койнаре работи като отводнителна.

В Областта вече са приключили 6 проекта в сферата на водите, финансирани по Програма „Околна среда”; два са регистрирани и един е в процес на изпълнение.

Амортизацията на голяма част от мрежата, заедно с недостатъчни диаметри води до затруднява нормалното водоснабдяване. По линия на аварийните ремонти всяка година се извършва подмяна на водопроводи с полиетиленови тръби. Усилията трябва да се насочат в подмяна на остарелите тръби с тръби от ПЕВП, като най-важно условие за подобряване на услугата ВиК- цели се намаляване на загубите на вода в мрежата, което от своя страна ще ни приближи към европейските стандарти. Съоръженията на канализационната мрежа са в лошо техническо състояние – нуждаят се от реконструкция, подмяна на аерационната система, реконструкция на метантанковете, автоматизирана система за управление на технологичните процеси, подмяна на решетки.

Екологично състояние и рискове

Състояние на компонентите на околната среда

Оценката на качеството на атмосферния въздух (КАВ) се извършва от РИОСВ-Плевен, за основните контролирани показатели - прах, фини прахови частици, серен диоксид, азотен диоксид, тежки метали и други специфични замърсители. На територията на Област Плевен функционират 2 стационарни автоматични станции за мониторинг качеството на атмосферния въздух:

• 
  Автоматична станция Плевен (градски фонов/транспортно ориентиран пункт)
  
• 
  Автоматична станция Никопол (градски фонов пункт)
  

Анализът на данните показва, че към 31.12.2011 г. нивата на контролираните основни показатели за качеството на атмосферния въздух, с изключение на показател ФПЧ10, са под установените норми за опазване на човешкото здраве. През 2011 г. не е регистрирано нито едно превишение на нормите за показатели: серен диоксид, въглероден оксид, бензен, озон. За замърсител азотен диоксид, само в пункт Никопол е регистрирано едно превишение на СЧН през месец юни 2011 г. Изискването в рамките на една календарна година да няма повече от 18 бр. превишения на средно часовата норма (СЧН 200 Og/m3), е спазено и за трите пункта. По отношение ФПЧ10, през 2011 г. в Плевен са регистрирани 150 денонощия с превишена СДН, а в Никопол -100 бр. Изискването средно денонощната норма (СДН 50 Og/m3) да не бъде превишавана през повече от 35 денонощия в рамките на една календарна година, не е спазено и за двата пункта. Средногодишната норма (СГН 40 Og/m3) също е превишена. В сравнение с предходните две години, през 2011 г. броят на превишенията е нараснал. Средногодишната концентрация на ФПЧ10 за гр. Плевен е намаляла с около 5%, за гр. Никопол е практически непроменена. Нарастването на броя денонощия с превишена норма има ясно изразен сезонен характер и се дължи на по-широката употреба на твърди горива за отопление в бита през последните години. Над 90 % от случаите на превишения на СДН се наблюдават през отоплителния сезон (януари – март и октомври – декември).

По отношение допълнителните показатели за КАВ, в Община Никопол качеството на атмосферния въздух е влошено и вследствие превишения на краткосрочните норми (средно часови и средно денонощни) за допълнителния показател амоняк – специфичен замърсител за района. За Никопол това е основен екологичен проблем от 45 години, а причината е трансграничният пренос на атмосферен въздух от Комбината за производство на торове в гр. Турно Мъгуреле, Румъния, построен на самия бряг на р. Дунав, в който се произвеждат прости и сложни минерални торове. Суровините, необходими за това производство, са амоняк, сярна киселина и азотна киселина, които също се произвеждат в комбината.

През 2011 г. в АИС Никопол са регистрирани 58 бр. превишения на средно часовата норма за пределно допустима концентрация на амоняк (СЧН 250 Og/m3) и 66 бр. превишения на средно денонощната норма (СДН 100 Og/m3). В сравнение с предходните две години, през 2011 г. броят превишения е нараснал значително.

В случаите, когато в даден район общата маса на емисиите довежда до превишаване на нормите за вредни вещества (замърсители) в атмосферния въздух, кметовете на съответните общини разработват, а общинските съвети приемат и контролират изпълнението на Програми за намаляване нивата на замърсителите и за достигане на утвърдените норми, в установените за целта срокове. На територията на РИОСВ – Плевен, във връзка с превишенията на нормите за основен показател: фини прахови частици под 10 Tm /ФПЧ10/ и допълнителен показател амоняк (специфичен замърсител за района на гр. Никопол), задължение за разработване на програми по чл. 27 от Закона за чистотата на атмосферния въздух (ЗЧАВ) имат кметовете на общини: Плевен и Никопол. В останалите райони, в които качеството на въздуха не е нарушено, общините предприемат мерки за запазване на КАВ, чрез изпълнение на програми за опазване на околната среда (по чл. 79 от Закона за опазване на околната среда) и спазване изискванията на действащото екологично законодателство. Започналите през 2010 г. актуализации на Общинските програми за Общини Плевен и Никопол бяха завършени през 2011 г.

Води

Районирането на страната съгласно Закона за водите, позиционира Плевенска област в Дунавски басейнов район за управление на водите, водостопанските системи и съоръжения. В изпълнение на рамковата директива за водите/РДВ/ на Европейския съюз, Басейнова дирекция “Дунавски район” е изготвила план-програми за мониторинг на реките Вит и Осъм. Въз основа на тях се изготвя анализ, осигуряващ информация за екологичното състояние на водите по отделни поречия. На територията на област Плевен са разположени поречията на реките: Вит, Осъм, Искър и част от поречието на р.Дунав.

Язовирите в областта са 83 броя, но комплексни и значими са “Еница” и “Горни Дъбник”.

В област Плевен са определени 10 пункта за контрол качеството на повърхностните води: 2 бр. на р.Дунав, 2 бр.на р.Искър, 4 бр. на р.Вит и 2 бр. на р.Осъм. Най-често над нормите е наличието на нитритен азот.

Повърхностните води, в зависимост от качеството им са:

• 
  Първа категория-води годни за питейни нужди и хранителната промишленост;
  
• 
  Втора категория-води годни за рибовъдство, воден спорт, водопой, културни нужди;
  
• 
  Трета категория-води за напояване и промишлени нужди;
  

Данните предоставени в анализа се основават на действащото законодателство за периода на анализа - 2006-2011 г. и официалните данни от НСИ и Дирекция на Дунавски басейнов район за управление на водите.

На 05.03.2013 г. влезе в сила НАРЕДБА № Н-4 от 14.09.2012 г. за характеризиране на повърхностните води , Издадена от министъра на околната среда и водите, обн., ДВ, бр. 22 от 5.03.2013 г. Наредбата отменя съществуващата до сега Наредба № 13 от 02.04.2007 г. за характеризиране на повърхностните води и свързаните с тях поднормативни актове се отменя.

Директорите на басейновите дирекции ще диференцират съответните повърхностни водни тела за всяка една от категориите повърхностни води.

Категории повърхностни води съгласно новата наредба са:

а) реки;

б) езера;

в) преходни води и крайбрежни води;

г) изкуствени или силно модифицирани водни тела

Класификацията на екологичното състояние на повърхностните води ще следва следната система: