Съдържание: 2 мисия и визия за дейността на министерството на външните работи

ДКИ осигурява на задграничните представителства пакети от нови филми за различни панорами и презентации, както и участието в общи европейски инициативи. По проект от плана за Комуникационната стратегия се изготвят преводи и субтитриране копия на филмите, необходими дигитални носители. През шестмесечието са представени над 10 заглавия на игрални и документални български филми в различни фестивали.

2. 
   Култура и външни отношения
   

• 
  Институтът участва и подпомага дейността на сформираната Работна група по присъединяването на България като пълноправен член към Международния алианс за възпоменание на жертвите от Холокоста (МАВХ). През април на заседание в Женева беше взето решението за издигане на статута на България в организацията - от наблюдател в „страна-лиазон“.
  
• 
  Директорът на ДКИ е председател на Смесената българо-испанска комисия, която подготвя програма за сътрудничество в областта на културата, образованието, науката и младежта за периода 2017-2021 г.
  
• 
  От 2015 г. директорът на ДКИ е определен за представител на България в Борда на директорите на Фондация Европа-Азия. В изпълнение на тези ангажименти Институтът оказа съдействие за популяризиране на мисията и работата на Фондацията в България, както и за успешното позициониране на страната ни като активен член на тази единствена по рода си организация за диалог и сътрудничество между Европа и Азия. През периода в Сингапур се проведе 36-то Заседание на Борда на директорите на АСЕФ, в което участие взе директорът на ДКИ.
  
• 
  В рамките на Малтийско председателство на Съвета на ЕС ДКИ беше основен съорганизатор на малтийската културната програма в България.
  
• 
  Съвместни проекти с български организации дават възможност да се увеличи видимостта на външнополитическата институция, да се включат проекти от съвременната българска сцена в програмите на задграничните мисии.
  
• 
  4 изложби са организирани в галерия „Мисията“ на ДКИ;
  
• 
  Институтът участва в отбелязването на Международния ден на джаза в съвместна инициатива на Националната комисия на Република България за ЮНЕСКО, Столична община, Националното музикално училище „Любомир Пипков”, A to JazZ Festival;
  
• 
  Детски мюзикъл „Продавач на надежди” на Сдружение ТФ „Улична банда” е представен в Босилеград и София съвместно Генерално консулство - Ниш.
  

3. 
   Художествен фонд на МВнР
   

• 
  Извършена е реинвентаризация на Фонда на МВнР в ЦУ по опис, като произведенията са класифицирани по вид/техника и други характеризиращи ги параметри.
  
• 
  Подготвя се програма за обновяване/ротация на експонатите от Художествения фонд в няколко мисии в чужбина във връзка с Българското председателство на Съвета на ЕС. На Постоянното представителство в Брюксел са предоставени над 20 произведения от фонда.
  

4. 
   Управление на информационни, човешки и финансови ресурси
   

ДКИ текущо поддържа самостоятелна деловодна система, счетоводен и ТРЗ софтуер, и участва в системата за електронен документооборот на МВнР.

Системно се извършва документалната дейност по администриране и управление на човешките ресурси, в т.ч.: съставяне на заповеди за възникване и прекратяване на трудови и служебни правоотношения, договори по ЗЗД с физически лица, заповеди за командировка в чужбина и в страната, служебни бележки и удостоверения за трудов стаж и удържани данъци, регистър на трудови и служебни книжки, лични досиета. Ежемесечно се води задължителната кореспонденция с външните потребители на информация – НАП, НОИ, НСИ и др.

В института текущо се извършват процедурите по СФУК преди поемане на задължение и извършване на разход, разпорежданията в СЕБРА за инициирани плащания от подведомствен разпоредител на МВнР. Поддържа се счетоводна база данни в отчетни групи „Бюджет“ и „ДСД“. Периодично се съставят уточнени планове и проекти, отчети и доклади за реализирането на дейностите по програма „Културна дипломация”.

1. 
   Съгласно писмо №04-02-118/23.03.2017 г. на МФ се извършиха вътрешно компенсирани промени по бюджета в размер на 3 250 лв. за финансиране на социални разходи с характер на възнаграждения.
   
2. 
   СПМС №98/25.05.2017 г. се увеличи плана на разходите по показател персонал с 41 032 лв. за финансиране на възнагражденията и осигурителните плащания до края на годината.
   

Държавен културен институт към министъра на външните работи, дирекция „Пресцентър”, задграничните представителства, Съвет по европейска комуникация, председателстван от министъра на външните работи.

Бюджетните ограничения във финансирането на дейностите на ДКИ и развитието на персонала в посока на привличане и задържане на висококвалифицирани експерти.

Източниците на информация са следните:

• 
  Годишните планове и текущите отчети за дейността на ДКИ;
  
• 
  Годишните доклади за състоянието на администрацията в ДКИ – по Закона за администрацията;
  
• 
  Годишните доклади на ДКИ по СФУК;
  

• 
  Отчетите за изпълнение на Работната програма на Международния план на Комуникационната стратегия на Република България за ЕС;
  
• 
  Публикации на сайта на ДКИ.
  

• 
  Програмен ръководител е определен от министъра на външните работи съгласно Заповед на министъра на външните работи - № 95-00-28/ 30.01.2014 г.
  

Основните усилия през отчетния период бяха насочени към изпълнение на функциите по ръководене и координиране на политиката и участието на Република България в ЕС и НАТО.

Кризата в Украйна, ситуацията в Афганистан, Близкия изток и Северна Африка, противодействието на тероризма, евроатлантическата интеграция на Западните Балкани, актуализираната партньорска политика на НАТО и изпълнението на решенията от срещите на върха на НАТО в Уелс (2014 г.), Варшава (2016 г.) и Брюксел (2017 г.) бяха водещи теми в дневния ред на Алианса.

Въпреки ограничените финансови ресурси, заложените за отчетния период цели бяха постигнати в голямата си част, като българските позиции се базираха на принципа за свързаност, при отчитане на националните интереси и поети международни ангажименти.

1. 
   Участие в Общата външна политика и политика за сигурност на ЕС
   

Беше подготвено българското участие за редовните заседания на Съвет „Външни работи”, както и на неформалните срещи на министрите на външните работи „Гимних”. Разглежданите теми и приети решения обхващаха както широк спектър от актуални въпроси, така и стратегически теми и насоки за развитието на отношенията на Европейския съюз с трети страни. Дирекцията взе активно участие в изработване на позициите за всички формални и неформални заседания на Европейския съвет.

• 
  На 16 януари 2017 г. в Брюксел се състоя редовното заседание на Съвет „Външни работи”. Темите в дневния ред бяха: актуалното състояние на обстановката в Сирия и ролята на ЕС за постигането на пълно прекратяване на огъня и истински политически преход в страната под егидата на ООН.
  
• 
  В периода 11-12 януари се проведе неформална среща на политическите директори в Ла Валета, Малта.
  
• 
  На 6 февруари 2017 г. в Брюксел бе проведено редовното заседание на Съвет „Външни работи“. В рамките на дискусията бяха обсъдени: политическата обстановка в Либия; актуални развития по линия на БИМП; обстановката в Украйна; положението в Египет и развитието на двустранните отношения.
  
• 
  Проведена Междуведомствена работна среща по въпросите на ОПСО (PESCO, CARD и MPCC) с участието на представители от МО, МВР , МИ и МФ, МВнР, 14 февруари 2017 г.
  
• 
  На 6 март в Брюксел бе проведено редовното заседание на Съвет „Външни работи“. Основните разгледани теми са били: Западните Балкани и напредъка по изпълнението на Глобалната стратегия на ЕС в областта на сигурността и отбраната.
  
• 
  На 9 март се проведе Координационна работна среща между представители на МВнР, МВР и ДАНС за обсъждане на възможностите за сътрудничество в областта на борбата с тероризма и радикализацията във връзка с подготовката на Българското председателство на Съвета на ЕС.
  
• 
  В периода 12-14 март се проведоха консултации с представители на гръцкото министерство на външните работи.
  
• 
  На 3 април в Люксембург бе проведено редовното заседание на Съвет „Външни работи“. Основни дискутирани въпроси: положението в Сирия; политическото и хуманитарно положение в Йемен; обстановката в Либия.
  
• 
  В периода 28 - 29 април в Малта се проведе неформалното заседание на министрите на външните работи на ЕС във формат „Гимних”.
  
• 
  На 20 – 21 април участие в неформална среща на директорите по Политика за сигурност на ЕС в Малта взе г-н Йордан Първанов, директор на дирекция „ОВППС на ЕС”/Европейски кореспондент.
  
• 
  На 15 май в Брюксел се проведе редовното заседание на Съвет „Външни работи“. Основни разгледани въпроси бяха: отношенията ЕС-Африка; обстановката във Венецуела; обмяна на мнения по Източното партньорство.
  
• 
  На 10 май в София се проведоха политически консултации между политическите директори на МВнР на България и Австрия.
  
• 
  В периода 20-22 май се проведе Втора неформална министерска конференция по въпросите на сигурността и стабилността на о. Родос, Гърция.
  

Участието на България в процеса на формиране и реализация на ОВППС и по-специално в Общата политика за сигурност и отбрана /ОПСО/ на Европейския съюз бе от водещите външнополитически направления през отчетния период.

Оказано бе експертно-аналитично съдействие и осъществена междуведомствена координация при формирането на национални позиции във връзка с участието на България в заседанията на Европейския съвет, Съвет „Външни работи”, Комитета на постоянните представители към ЕС във формат Корепер ІІ по въпросите на ОПСО, Комитета по политика и сигурност /КОПС/ и работните групи на Съвета. Осъществена бе координация на подходи и позиции между България и партньори от ЕС по изпълнението на приоритетите от Плана за изпълнение на Глобалната стратегия в областта на сигурността и отбраната и по участието на България в операции и мисии по ОПСО.

Външни аспекти на миграцията

Миграцията продължи да е в центъра на европейския дневен ред през първото полугодие на 2017 г. МВнР, съвместно с МВР, бе водещо ведомство по изработване на българската позиция по външните аспекти на тази тема, която пряко засяга националния интерес и сигурност.

България взе активно участие в дискусиите на ниво ЕС в търсене на общоевропейски, устойчиви решения по управлението на миграционните потоци и предизвикателствата, свързани с тях.

Предвид присъствието на темата за миграцията в дневния ред на повечето заседания на Европейския съвет, СВнР и редица срещи на министъра на външните работи и висши държавни ръководители, на системна основа бяха изготвяни съответни позиции и материали за участие на българската страна.

В областта на енергийната сигурност, влизаща в обхвата на ОВППС, през първата половина на 2017 г., МВнР осъществи експертно-аналитичен принос за изготвяне на позиции на Република България в двустранните и многостранните й отношения в областта на енергийната сигурност. Бе оказано съдействие във връзка с подготовката на националните позиции и преговори по международни трансгранични енергийни проекти с българско участие.

Предприети бяха, съвместно с редица страни от региона, активни действия по осигуряването на условия за активно регионално сътрудничество и външнополитическа подкрепа за изпълнение на приоритетите

По време на отчетния период съвместно с ЕК бе обсъждана идеята за изграждането на регионален газов хъб. Разгледани бяха, съвместно с партньори, различни инициативи за реализация на големи инфраструктурни проекти, включително проекти в рамките на Групата на високо равнище за газова свързаност в ЦЕ и ЮИЕ, „Ийстринг”, Южния газов коридор и Вертикалния коридор (Гърция, България, Румъния, Унгария) за реверсивен пренос на енергийни потоци в Източна и Централна Европа .

Утвърдена бе ролята на МВнР за определяне на външнополитическите приоритети в областта на енергийните въпроси, във формирането на стратегическата рамка и осъществяването на основните инициативи свързани с енергийната сигурност и изграждането на интегриран и конкурентен енергиен пазар на ЕС.

Своевременно бяха адресирани повдигнати проблеми свързани с екологичните притеснения на граждански инициативи в трансграничен контекст.

През отчетния период, МВнР продължи да осъществява експертно-аналитичен принос за изготвяне на позиции на Република България в двустранните и многостранните й отношения в областта на енергийната сигурност и енергийната дипломация. Бе оказано съдействие във връзка с подготовката на националните позиции и преговори по международни трансгранични енергийни проекти с българско участие.