ПОВЕЧЕ ВЪРХУ РИМЛЯНИ СЕДМА ГЛАВА

ПОВЕЧЕ ВЪРХУ РИМЛЯНИ СЕДМА ГЛАВА

 

Сега, ние се доближаваме до центъра на бурята в Римляни седма глава. Теолозите са спорили и са се борили с тези стихове в продължение на стотици години.

Аз имам добри приятели, които са на различни мнения по този въпрос. Съпруг и съпруга, тук в GNU са на различни мнения. Съпругата приема едно тълкувание, съпруга друго. Последният път, когато срещнах съпруга, той ми каза: “Мисля, че я спечелвам на наша страна.” Коментирайки върху Римляни 7:14 Ромейнес казва: “Благословен да е Бог, за седмата глава в Римляни”.
Спорни стихове
“Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха. Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова, което мразя, него върша. Обаче ако върша това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър. Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене. Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша. Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша. Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене. И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желае да върши доброто, злото е близо. Защото колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон; но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми. Окаян аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тая смърт? Благодарение на Бог! Има избавление чрез Исус Христос нашия Господ” (Римляни 7:14-25).
Павловата бездна от скръб

Следващата част от стиха е шокираща, защото не казва това, което ние очакваме. “И така аз слугувам на Божият закон.” Това са думите, които очакваме, които бихме искали да прочетем, но не е така.

Позволете ми да ви кажа първо това, което Павел не казва. Той не казва, че краде, лъже, прелюбодейства, служи на други богове – и други неща като тези. Не, тук виждаме мъж, чиито възгледи относно поведение и служба са толкова високи, че дори и най–малката негативна промяна в любов и хвала го изпълват с осъждане. Той е мъж, който е толкова отдаден на волята на Бог, че единична погрешна мисъл го изпълва с отвращение.

Този пасаж говори относно пропастта между идеали и изпълнение. Звездите са полезни, за да ви посочат пътя, но никой не може да докосне звездите. Браунинг казва: “Човек трябва да се протегне по–надалече, отколкото може да хване, или за какво е небето?”
Три идеи на един мъж 

Нека поговорим за този горещо оспорван текст. Можем ли да го приложим към не обърнатия човек или този пасаж се отнася за дълбоко духовният човек, който знае всичко, което може да се знае в този живот относно благовестието? Това са проблемите.

Повечето от последователите на Уесли вярват, че този текст е относно не обърнатия човек. Джон Уесли е един от моите герои, но не и в тълкуването на този текст.

Огромно мнозинство от съвременните евангелски тълкуватели казват: “Пасажа е относно обърнатият човек, който все още не се е научил как да побеждава. Когато този човек стигне в осма глава, той ще бъде наред.” (Това е така, защото осма глава споменава Святият Дух 20 пъти, вместо непрекъснато да говори за “Аз” и “моя”.) Това е всичко, което този човек трябва да направи. Да премине в осма глава.

Третото тълкувание е това, което Джон Калвин проповядваше. Моето предубедено мнение е, че това е най–доброто тълкуване, което все още се преподава.  То казва, че този пасаж е изповед на човек като Павел. Дълго след обръщането си, желаещ да прославя своя Бог, той все още знае и чувства, че непрекъснато пропуска целта.
Три причини

Позволете ми да ви представя три причини за приемането на тази позиция.

Първата причина е, че текста е в частта за освещението, а не е в частта за оправданието. Не е в първите скоби, където Павел говори за не обърнатите. Текстът е  в частта, която следва петте глави, които говорят за свобода от гнева на Бог.

Вие сте оправдани. Вие притежавате решението на съда и сте придобили обществено положение, защото това е оправданието. То е съдебно решение и обществено положение. Вие сте произнесени за праведни поради Христос. Вие сте обявени 100% за праведни, не 99% и това оправдание стои над вас като арка, като дъга, през всичките дни на живота ви. Така че, първо този текст попада в секцията за освещение.

Втората причина е, че когато дойдем в тази важна част, времето се променя от минало в сегашно. Когато четем предишните стихове, стих пети например виждаме, че е в минало време, това са стихове говорещи за Павловия живот преди да стане християнин. Сега започвайки със стих четиринадесети, той преминава в сегашно време: “Аз съм плътски” (ст. 14), “Аз правя” (ст. 20). “Аз намирам” (ст. 21). “Аз виждам” (ст. 23).

Текстът е в сегашно време, а също така в първо лице. Той не казва “Петър” или “Йоан”, но “Аз, Павел.”  Първо лице, сегашно време.

Смешно е да твърдим, че Павел казва: “Окаян аз човек!” (ст.24), говорейки за това, какъв е бил Павел преди 15 години. Ако теорията, че пасажа се отнася до не обърнатия човек е вярна, тогава там е мястото, където тези стихове трябва да са. Те ще сочат 15 години назад в миналото, когато той не беше обърнат, преди опитността му на пътя за Дамаск. Логично, израза може да означава само едно нещо, “Окаян аз човек, който съм днес.”

Павел казва, че закона не може да ни освети повече, отколкото да ни оправдае.

Третата причина е че желанието на човека, който е описан в този пасаж винаги е отправено към доброто. Навсякъде, където той изразява това, което иска, то е винаги добро. Вие не можете да кажете това относно не обърнатия човек.

Когато Павел казва: “Аз се радвам в закона на Бог.” (ст.22) това не пасва с начина на мислене на не обърнатия човек. Не обърнатият не се радва в закона на Бог. По–късно Павел пише:
“Защото копнежът на плътта е враждебен на Бог, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може.” (Римляни 8:7)
Този пасаж трябва да е за обърнатия човек.

Той пише: “То вече не го върша аз”(ст. 20).  “Вече”, е превод на гръцката дума "юкети." Тя означава: “Веднъж това бях аз.”

Така че Павел казва: “Моята воля е предадена на Божията воля. Аз искам да Го задоволя във всичко. Аз обичам закона му и размишлявам върху него непрекъснато. Аз искам да вървя в пътя на заповедите му, но има негативен принцип в живота ми, който преследва стъпките ми и ме дърпа обратно. Аз не мога да хваля Бог и да Му се доверя както трябва."
Уловени в криза

Скъпи приятели, почти всеки от нас, които живеем в западния свят, живее бърз живот. Ние сме пленници на материални и други, подобни проблеми. Симптомите на кризата в модерния живот са незабележими. Тя е показателна. Единствената надежда за всеки един от нас е да разберем, че е много трудно да се доверим на Бог, когато сме в криза. Ние можем да се доверим само тогава, когато всичко е наред, когато времето е добро, сметките са платени и семейните отношения са в изправност.

Не изпитваме трудност да се доверим на Бог в такива моменти. Но тези моменти са изключение, не закон. Животът е време на криза за повечето от нас и ние откриваме много дефекти във вярата си в моменти, когато най–много се нуждаем от нея.
Павловата словесна картина

Вижте картината, която Павел рисува с думи. (Не забравяйте, че това е все още в секцията за освещението.) Тук виждаме човек, който се радва на Божия закон. Волята на този човек е винаги в хармония с волята на Бог. Този човек говори в първо лице, сегашно време. Въпреки че след като е бил християнин за дълго време, той се бори с греховното човешко естество. Това е така, защото греха остава в нас, въпреки че не царува.

Естествено, Павел рисува автопортрет! За това можем да намерим мир само в придадената ни правда на Христос. Като грешни просяци, ние можем да приемем и вземем тази правда само с празни ръце!

Защото правдата на оправданието е 100%, но не вътре в нас. Правдата на освещението е в нас, но не е 100%. В прославянето и само тогава правдата ще бъде 100% вътре в нас.