ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ РИМЛЯНИ ОСМА ГЛАВА

ВЪВЕДЕНИЕ КЪМ РИМЛЯНИ ОСМА ГЛАВА

 мълчи в такива моменти. Но Той е суверенен и ни обича в

 

В Римляни 7 глава апостол Павел пише за себе си.

Той е бил истински обърнат християнин от дълги години. Въпреки това изповядва, че все още страда в борбата си с греха. Той не е вече "в плътта", но плътта е все още в него.

Не че Павел е скандален, публично прочут грешник. През изминалите години, благовестието е изострило чувствителността на съвестта му. Всеки неуспех да обича, както Христос обичаше, да служи, както Христос служеше, да се съпротивява на злото, както Христос се съпротивяваше, наранява неговото сърце. Той знае твърде добре, че греха продължава да съществува в християнина, въпреки че не царува.

Бих искал да посоча, че тук няма нищо, което е в противоречие с това, което е казано относно християнския живот на други места в Новия завет:

Ние не харесваме да упражняваме себе контрол и мечтаем за почивка от него.  Но Павел казва: "Аз упражнявам себе контрол."  Ако атлет, подготвящ се за Олимпийските игри, трябва да го прави, колко повече духовният атлет трябва да упражнява себе си.

Хората правят много странни неща, за да постигнат земните си амбиции. Ако се подготвят за Олимпийски игри те тренират непрекъснато. Ако се опитват да завършат научен експеримент, като този на Едисон с неговите 10 000 експеримента, за да открие жичка за крушката, те ще работят постоянно или ако са решили да спечелят пари, хората ще направят всичко възможно, за да ги спечелят. Ще стават рано и ще си лягат късно. Ще лъжат съседите си. Ще разрушат здравето си. Хората ще направят всичко, за да постигнат земните си амбиции.

Когато се стигне до вечни амбиции, ние чувстваме, че изразходването на много енергия е противно на естеството ни. "Господи, трябва да има друг път, освен този."  Но Павел казва, че ако има себе контрол за хората постигащи земни действителности, колко повече имаме нужда от себе контрол в духовния конфликт, в духовното състезание.

Себе контрол във всичко. Това е неприемливо за нашето естество. Това не ни харесва.
Университетът Тежки удари

Павел ни казва колко е неприятно да се упражнява себе контрол. Той казва: "Аз трябва да удрям себе си непрекъснато." Не мислите ли, че това е интересно изказване? "Аз бия моето тяло." (стих 27 RSV) Друга версия казва: "Аз бия себе си докато почернея и посинея."

Това е добър и интелигентен превод. Харесва ми избора на думи (въпреки, че идеята не ми харесва!). Предполагам че сте чули сте за Университета Тежки удари. Вика на студентите е "Ооохххххх!" и цветовете на униформите им са черно и синьо. Това е университета, който вие посещавате. Да сте християнин, означава, че следвате в университета Тежки удари.

Скъпи приятели, живота не е разходка през пролетен ден в лятна градина. Не, той не е това. Исус каза на Пилат: "Ти не би имал никаква власт над мене, ако не бе ти дадено от горе" (Йоан 19:11). Няма сила, освен с разрешение от горе, ти нямаше да имаш никаква сила срещу мен.

Трябва  да се научим да казваме това на живота. Ние трябва да се научим да казваме това на живота. Животът няма да ни показва приятелско лице за дълго. Светът на плътта и дявола са нашите врагове. Те не са нашите приятели. Те са нашите врагове. Те няма да ни показват приятелското си лице за дълго. Вие трябва да вярвате, че Бог контролира нещата.
Върховната власт на Бог

В книгата към Римляните се казва за Бог: "Защото всичко е от Него, за Него и чрез Него. Нему да бъде слава до вековете. Амин" (Римляни 11:36).  Трябва да се боря, да се насилвам, да вярвам това и колкото повече го вярвам, толкова по–спокоен ще бъде живота ми. 

"От Него, за Него и чрез Него." Това не означава, че началото на злото води началото си от Бог, но означава, че когато злото се докосне до християнина, то има смисъл, има цел.

Спомнете си, когато Йосиф каза на братята си. "Вие наистина намислихте зло против мен, но Бог го намисли за добро, та да действа така, щото да спаси живота на много хора, както и стана днес" (Битие 50:20). Вие го намислихте за зло, но Бог го намисли за добро.

Спомнете си, когато Семей прокле Давид и го замерваше с камъни. Един от Давидовите приятели, Ависей, каза: "Позволи ми да отида и да отсека главата му." Давид отговори: "Ако той кълне, защото Бог му е казал, прокълни Давид, кой може да му държи сметка, защо прави това?" (NIV)

Какъв отговор! "Бог му е казал да ме прокълне." Ние трябва да вярваме във върховната власт на Бог.

Бог не е създателят на злото. Бог не започна злото, но Той "променя злото в полза на доброто." Той е великият Шахматист, който дава пълна свобода на противника си, но накрая извоюва победата. Най-добрият пример за това е Черният петък, когато нашият Спасител бе разпнат.

Може ли да има нещо по-потискащо, по–безнадеждно, отколкото този невинен Мъж, който бе  малтретиран, с когото се отнасяха жестоко, над когото триумфираха и небето не се намеси. Мълчанието на Бог е, което ни смущава.

Бог беше много мълчалив на Голгота. Мъжа на кръста извика: "Боже мой, Боже мой, защо...?" Когато един християнин полага усилия да прави неща, които са прави, два пъти по–тежко му е, след като нещо лошо се случи. "Виж, Господи, аз се опитвам да направя нещо добро, а това е, което получавам в отговор."

Вярно е, че никой не е опитвал, толкова колкото Христос, който победи. Но въпреки това Той бе доведен до онзи черен петък. Беше толкова черен, че не можем да го разберем преди неделя, денят на възкресението. Спомнете си възрастният проповедник който казваше: "Това е петък и неделята идва."

Ние трябва да запомним това. Болката, неприятностите, трагедията и  малтретирането, това е Черният петък. Но неделята идва!

Нека погледнем по–надолу в 8 глава на Римляни.

"Ако Бог е за нас, кой ще бъде срещу нас? Този, Който не пожали Своя Син, но го предаде за нас всички, няма ли да ни даде всички неща с Него?" (Римляни 8:31– 32 RSV) Големият подарък намеква за по–малки подаръци. 

Всички се нуждаем от повече неща, отколкото косата на  главите ни. Независимо каква е твоята нужда сега, великата увереност е, че щом като Бог ти е дал най–големия подарък, Христос, всичко, което е по–маловажно също е включено! Но то е дадено, според както Бог вижда нуждата, не от каквото ние мислим, че се нуждаем.

Ние не можем да променим ума на Бог, защото Той познава реалността. Ние живеем в свят на илюзии, в нереален свят. Например, всяко нещо, за което се страхуваме в бъдещето е странно изкривено. Нашите страхове ни лъжат.

"Ако Бог е за нас, кой ще бъде срещу нас?" Ако Бог не пожали своят Син, (това е загатване за Битие 22, където Авраам принесе сина си Исак) няма ли Бог да ни даде също с Него всички неща, всичко, от което се нуждаем във времето му. Бог никога не бърза.

Бог позволи Лазар да умре. Според него беше по–добре Лазар да умре. Възкресение е много по–добро нещо, отколкото излекуване.
Смъртта е само сън 
"Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава?" (Римляни 8:33).
Скъпи приятели, ние имаме чиста страница с Бог! Ние можем да понесем всичко с Неговата благодат. Най–лошото се случва, но ние продължаваме, това е живота.

Смъртта е само сън. Как така? Защото ще има възкресение.

Ако сме получили Божието оправдание, ако сме го получили, всички спънки в живота стават второстепенни. Дяволът не може да отнеме от нас повече от нашите спестени пари, ако очите ни са насочени към Христос.

Забележете кулминационната точка в тази част на Римляни:

Сега скъпи приятели, ние трябва да се научим да цитираме тези стихове на себе си всекидневно. Това, което се случва с всеки от нас без изключение е, че това, което си казваме е много лошо. Това, което си казваме е много лошо.

Ние абсолютизираме. Аз го правя непрекъснато. Съпругата ми Джил, непрекъснато трябва да ме поправя. Аз казвам: "Виж това! Свършено е с играта! Всичко е изгубено!" –  или нещо подобно. Джил обикновено казва: "Не бъди глупав." И тя е права, глупаво е да абсолютизираме. Но ние го правим.

Ние преувеличаваме. Виждаме капка кръв и вече сме убедени, че всичката ни кръв ще изтече.

Ние даваме смислени обяснения. Ние се опитваме да обясним нашите естествени грешки и да ги направим да изглеждат добре. Ние абсолютизираме, ние преувеличаваме и ние осмисляме. Това, което си казваме е много лошо.

Ние трябва да се опитаме да го заменим с това, което Бог казва. Сигурен съм, че нищо не може да ни отдели от любовта на Бог, нито живот или смърт, нито ангели или духове, нито настоящето или бъдещето, нито сили във височините или сили в дълбочините. Нищо в цялото създание, не може да ни отдели от Божията любов за нас в Христос Исус нашият Господ. Това означава да  "мислим за горното." (Колосяни 3:2) Изпълнете ума си с тези неща. Позволете на Бог да говори в ума ви.

Не абсолютизирайте:"Всичко е изгубено!" Не преувеличавайте: "Всичко е свършено!" Не осмисляйте: "Аз не исках да кажа това." Позволете на Бог да говори.

Книгата към Римляните започва със среднощния мрак на човешката поквара. Говори за тези, които злоупотребяват с техните сексуални способности и за тези, които мразят баща си и майка си. Книгата говори относно омраза, борба и спорове относно подражание и идолопоклонство.  Тя започва със среднощната картина на човешката поквара. Тя завършва тази значима част – глави 1 до 8 – с любовта на Бог.

Тя започва, казвайки: "Няма праведен нито един." (3:10), Но тази част завършва с: "Ние сме повече от победители чрез Него, Който ни възлюби." (8:37) Не е ли това великолепен контраст?

Контрастът е толкова голям, че има нужда от истинско усилие, за да го повярваме. Това е така, защото сетивата ни крещят срещу него от време навреме. Знаете, че сетива ни доста често ни лъжат. Тези, които правят рекламите често използват тази ни слабост. Ние трябва да се научим да вървим напред, чрез Божията скъпа Книга, Библията, не чрез нашите сетива.

Когато чрез вяра в Писанията, вие откриете, че Христос е Дървото на живота (и се прилепите към Него) вие сте влезнали в Рая!