Етническа и конфесионална структура на на­се­ле­нието

По данни на НСИ, отговор на въпроса за своята етническа принадлежност в община Чепеларе са дали 6 569 д., които формират 85,1% от жителите на местно ниво. Посочената относителна стойност е по-висока от средната за област Смолян, където отговорилите на въпроса съставляват 78,2% от лицата участвали в преброяването.

Най-голям дял от населението на местно ниво се самоопределя към българската етническа група - 98,4%, съставляващи 6 466 д. от отговорилите. Посоченият дял е по-висок от средния за България /84,8%/ и за област Смолян /91,2%/. Към турската етническа група са се самоопределили 10 д., които се равняват на 0,2% от получените отговори. Отчетената относителна стойност е неколкократно по-ниска от тази за страната /8,8%/ и за областта /4,9%/. Представителите на ромската етническа група в община Чепеларе формират 0,05% /3 д./ от лицата отговорили на въпроса за етническата си принадлежност.

Таблица 3.1.2.4.1. Етническа структура на населението към 01.02.2011 г.

Броят на лицата, участвали в последното преброяване през 2011 г. и дали отговор на въпроса за своето вероизповедание, е 5 924 д., които се равняват на 76,7% от жителите на общината. Отчетеният относителен дял на отговорилите лица, е по-висок от средния за област Смолян, където лицата дали отговор на въпроса за своята конфесионална структура формират по-малко от 60,0% от населението на областно ниво.

Първо място сред получените отговори формират лицата, които изповядват източноправославно вероизповедание - 76,3% /4 521 д./, следвани от тези, които са се самоопределили към мюсюлманското вероизповедание - 11,0% /649 д./. Трето място по дял получени отговори заемат лицата, които не са се самоопределили - 8,8% /523/.

Фиг. 3.1.2.4.1. Конфесионална структура на населението в община Чепеларе към 01.02.2011 г.

Източник: Национален статистически институт, http://www.nsi.bg/

5. 
   Образователна структура на населението
   

Таблица. 3.1.2.5.1. Население на 7 и повече навършени години по степен на завършено образование към 01.02.2011 г.

Източник: Национален статистически институт, http://www.nsi.bg/

Към разглежданата дата, лицата на седем и повече навършени години със завършено висше образование заемат трето място в образователната структура на населението на местно ниво с дял от 14,9% /1 092 д./.

Броят на лицата със завършено начално образование е 599 д., които формират 8,2% от населението на седем и повече навършени години в община Чепеларе. Посочената относителна стойност е по-висока от средната за страната /7,8%/ и по-благоприятна от тази за областта /10,1%/.

Грамотността на населението е важен показател, характеризиращ особеностите на образователната структура на дадена територия. Към 01.02.2011 г. броят на грамотните лица на девет и повече навършени години в община Чепеларе е 7 200 д., които съставляват 99,4% от населението в посочената възрастова група /7 243 д./. Структурата на грамотните лица по пол се отличава с по-благоприятната позиция на жените, които формират 52,1% /3 748 д./ от грамотните лица на местно ниво, при стойност от 47,9% /3 452 д./ за грамотните мъже.

Към разглежданата дата делът на неграмотните лица на девет и повече навършени години на общинско ниво, е 0,6% /43 д./, като отчетената стойност е по-ниска от средната за България /1,7%/ и за област Смолян /1,5%/ и отрежда на община Чепеларе последно място по дял на неграмотните лица на девет и повече навършени години сред 10-те общини в областта.

Фиг. 3.1.2.5.1. Грамотност на населението на 9 и повече навършени години към 01.02.2011 г.

Източник: Национален статистически институт, http://www.nsi.bg/

Жените формират по-голям дял в структурата на неграмотните лица на девет и повече навършени години на местно ниво 72,1% /31 д./, при стойност от 27,9% /12 д./ за неграмотните мъже.

3. 
   Тенденции на развитие
   

‐ В периода между последните две преброявания от 2001 и 2011 г., населението на община Чепеларе намалява с 1 512 д., равняващи се на 16,4% - от 9 232 д. към 01.03.2001 г., на 7 720 д. към 01.02.2011 г. Посочената относителна стойност е по-тревожна от тази за България /-7,1%/, за Южен Централен район /-8,0%/ и за област Смолян /-13,1%/. Продължаващата негативна тенденция в динамиката на населението, се потвърждава от обстоятелството, че в периода между последното преброяване на населението /данни към 01.02.2011 г./ и последните данни за протичащите демографски процеси в страната /31.12.2014 г./, жителите на местно ниво бележат спад с 475 д., които формират отрицателен прираст от 6,2%;

‐ В периода 2000-2014 г. броят на живородените деца в общината варира между 39 бр. през 2011 г. и 68 бр. през 2006 г. Живородените деца на местно ниво през последната 2014 г., са 42 бр., които се равняват на 5,7% от живородените деца в област Смолян /738 бр./. Отчетената стойност отрежда на община Чепеларе седмо място по разглеждания показател сред 10-общини в област Смолян. Стойността на коефициента на раждаемост на населението на местно ниво през 2014 г. /5,8‰/ се отличава с по-неблагоприятна стойност от средната за страната /9,4‰/, за района от ниво 2 /9,3‰/ и за областта /6,4‰/;

‐ Броят на умиранията на общинско ниво варира между 110 бр. и 146 бр., отчетени съответно през годините 2010 и 2006. Броят умирания на общинско ниво през 2014 г. /115 д./, се равнява на 7,0% от умиранията в областта /1 637 д./ и отрежда на общината шесто място по брой умирания сред 10-те общини в областта. Отчетеният коефициент на смъртност на населението на местно ниво през 2014 г. /15,8‰/, се отличава с по-тревожна стойност в сравнение със средната за страната /15,1‰/, за района от ниво 2 /14,5‰/ и за областта /14,2‰/;

‐ Естественият прираст на населението на община Чепеларе се отличава с отрицателна стойност през всички 15 години в изследвания период. Стойността на показателя варира между -58 д. през 2008 г. /отчетена най-ниска отрицателна стойност/ и -92 д. през 2011 г., която се отличава с най-тревожна стойност на естествения прираст. Коефициентът на естествен прираст в общината през 2014 г. е -10,0‰, като посочената стойност отрежда на територията по-неблагоприятна позиция спрямо тази за страната /-5,7‰/, за района от ниво 2 /-5,2‰/ и за областта /-7,8‰/;

‐ Механичният прираст на населението се характеризира с отрицателна стойност през 14 години в наблюдавания период 2000-2014 г. Положителна стойност на показателя е отчетена през 2001 г., когато броят на заселените надвишава този на изселените с 31 д. Най-тревожна стойност на механичния прираст от -136 д. е констатирана през 2010 г. През 2014 г. броят на изселените надвишава този на заселените лица със 7 д. - посочената стойност е най-ниската отрицателна и втората най-благоприятна стойност на показателя за изследвания 15 годишен период;

‐ Първо място във възрастовата структура на населението на община Чепеларе заемат лицата, попадащи във възрастовата група 50-54 г. - 8,5% /660 д./. Жителите на възраст между 0-4 години формират 3,4% /263 д./ във възрастовата структурата на населението, при стойност от 2,2% /170 д./ за лицата в категория „85+ години“;

‐ Анализът на възрастовата структура на населението по населени места разкрива, че към 01.02.2011 г. с по-благоприятна възрастова структура се отличават гр. Чепеларе и селата Павелско и Забърдо, на чиято територия живее най-голям брой население между 0 и 14 години - съответно 678 д., 46 д. и 37 д. С най-тревожна позиция по отношение на възрастовата структура на населението, се отличават селата Зорница, Студенец, Лилеково и Острица. Към разглежданата дата на територията на селата Зорница и Студенец няма население на възраст между 0 и 14 години, а в селата Лилеково и Острица техният брой е по 1 ч.;

‐ По време на последното преброяване на населението, най-голям дял от лицата отговорили на въпроса за своята етническа принадлежност, са се самоопредели към българската етническа група - 98,4% /6 466 д./. На следващо място се нареждат лицата, самоопределили се към турската етническа група с дял от 0,2% /10 д./ от отговорилите. Представителите на ромската етническа група формират 0,05% /3 д./ от отговорите на въпроса за етническата структура на населението;

‐ Най-голям дял в конфесионалната структура на населението към 01.02.2011 г., заемат лицата, изповядващи източно православие - 76,3% /4 521 д./ от получените отговори на въпроса. Следващо място заемат лицата, които са се самоопределили към мюсюлманското вероизповедание - 11,0% /649 д./ от лицата, отговорили на въпроса за своята конфесионална структура;

‐ Към 01.02.2011 г. най-голям дял от лицата на седем и повече навършени години на местно ниво, заемат тези със завършено средно образование - 46,4% /3 407 д./, следвани от лицата с основно образование - 26,4% /1 942 д./. Хората в разглежданата възрастова група със завършено висше образование заемат трето място в образователната структура на населението на община Чепеларе - 14,9% /1 092 д./;

Към 01.02.2011 г. делът на неграмотните лица на девет и повече навършени години на местно ниво е 0,6% /43 д./. Посочената относителна стойност е по-ниска от тази за страната /1,7%/ и за областта /1,5%/ и отрежда на община Чепеларе последно място по дял неграмотни лица в разглежданата възрастова група сред 10-те общини в областта.

2. 
   Структура на заетостта
   

Фиг. 3.2.1. Икономическа активност на населението на 15 и повече навършени години към 01.02.2011 г. /брой/

Фиг. 3.2.2. Икономическа активност на населението на 15 и повече навършени години към 01.02.2011 г. /%/

Източник: Национален статистически институт, http://www.nsi.bg/

Мъжете формират по-голям дял в структурата на икономически активните лица на 15 и повече навършени години по пол - 52,8% /2 037 д./ от икономически активните лица на местно ниво, при стойност от 47,2% /1 822 д./ за икономически активните жени в разглежданата възрастова група. Към 01.02.2011 г., жените заемат по-голям дял в структурата на икономически неактивните лица - 59,2% /1 802 д./, при стойност от 40,8% /1 244 д./ за икономически неактивните мъже.

Към икономически неактивните лица се включват следните категории население: учащи; пенсионери; лица, ангажирани само с домашни задължения; други неактивни. Съотношението между отделните групи неактивни лица /най-вече между учащи и пенсионери/, е важен елемент на анализа, разкриващ тенденциите в развитието на трудовия пазар на територията на общината.

По данни от последното преброяване, най-голям дял в структурата на икономически неактивните лица на общинско ниво заемат пенсионерите - 76,9% /2 341 д./. Посочената относителна стойност е по-висока от средната за област Смолян, където пенсионерите съставляват 68,0% от икономически неактивните лица на 15 и повече навършени години. Отчетеният дял на пенсионерите на местно ниво отрежда на община Чепеларе второ място по дял на пенсионерите в структурата на икономически неактивните лица сред 10-те общини в областта. С по-тревожна стойност на показателя се отличава само община Баните с дял на пенсионерите в порядъка на 83,1%.

Учащите лица на местно ниво съставляват 10,8% /330 д./ от икономически неактивните лица - посочената относителна стойност е по-неблагоприятна от средната за област Смолян /13,5%/ и отрежда на община Чепеларе място сред общините с най-малък дял учащи в структурата на икономически неактивните лица на 15 и повече навършени години. С по-нисък дял се характеризира само община Баните /9,7%/.

Лицата, ангажирани само с домашни задължения на общинско ниво са 226 д., които се равняват на 7,4% от икономически неактивните лица на 15 и повече навършени години на местно ниво.

Фиг. 3.2.3. Структура на икономически неактивните лица на 15 и повече навършени години към 01.02.2011 г.

Източник: Национален статистически институт, http://www.nsi.bg/

Важна от гледна точка анализа на пазара на труда, се явява категорията „икономическа активност на населението на 15-64 навършени години“. Към 01.02.2011 г. лицата на територията на община Чепеларе, попадащи в тази възрастова група, са 5 155 д., в т.ч. 74,3% /3 829 д./ - икономически активни и 25,7% /1 326 д./ - икономически неактивни лица. Посочената относителна стойност от 74,3% представлява коефициента на икономическа активност на населението в разглежданата възрастова група. Към 01.02.2011 г. стойността на коефициента на местно ниво, е по-висока от средната за областта /67,8%/.

По-голям дял в структурата на икономически активните лица на 15-64 навършени години по пол заемат мъжете - 52,8% /2 021 д./, при стойност от 47,2% /1 808 д./ за икономически активните жени, попадащи в разглежданата възрастова група.

• 
  Наети лица
  

Фиг. 3.2.4. Средно списъчен брой на наетите лица по трудово или служебно пра­во­от­но­ше­ние и по сектор в община Чепеларе (2009-2013 година)

Източник: ТСБ – Смолян

• 
  Безработица
  

Фиг. 3.2.5. Брой безработни в община Чепеларе към 31.12 на съответната година (2010-2013 година)

Източник: НСИ

1. 
   Структура по отрасли
   

Фиг.3.2.1.1. Дял на наетите лица по трудово или служебно правоотношение по икономически отрасли в община Чепеларе (2009-2013 година)

Източник: ТСБ - Смолян

2. 
   Структура по сектори на дейност
   

През последните 4 години е налице тенденция за увеличаване на дела на заетите в преработващата промишленост и селско и горско стопанство и намаляване на дела в хотелиерството, ресторантьорството, търговия и ремонт.

Фиг. 3.2.2.1. Дял на наетите лица по трудово или служебно правоотношение по икономически дейности в община Чепеларе (2009-2013 година)

Източник: ТСБ - Смолян

3. 
   Социална и професионална категоризация
   

Съпоставено с областното и националното ниво за същия период е налице превес на дела на персонала зает с услуги и машинни оператори, по отношение на специалисти общината изостава и от двете по горни административни нива (Фиг. 3.2.3.1).

Фиг. 3.2.3.1. Заети лица на 15 - 64 навършени години по класове професии и адми­ни­стра­тивни нива (01.02.2011 година)

Източник: НСИ – Преброяване на населението 01.02.2011 година

4. 
   Тенденции на развитие
   

• 
  Икономическата активност и безработни по-време на преброяването на населението имат по-малки дялове спрямо тези на регионално и национално ниво;
  
• 
  Наблюдават се непрекъснати годишни промени в наетите и безработните без ясно обособена тенденция за наблюдавания период;
  
• 
  Налице е тенденция за увеличаване на дела на заетите в преработващата промишленост и селско и горско стопанство и съответно намаляване в хотелиерството, ресто­ран­тьор­ство­то, търговия и ремонта.
  

3. 
   Икономическа база
   

Важна група фактори, оказващи значително влияние върху икономическото развитие на дадена територия, представляват т.нар. „външни фактори“, които се явяват „външни“ за дадена територия. Към групата на тези фактори се включва световната финансова и икономическа криза, оказваща неблагоприятно въздействие върху развитието на различни териториални нива - световно, европейско, национално. Обвързвайки следваната логика с насочеността на настоящия анализ, следва да отбележим, че икономическото развитие на общината не може да се разглежда изолирано от протичащите процеси с икономически характер на по-високи териториални нива в страната - областно, регионално , национално.

1. 
   
   Изтегляне 5.8 Mb.
   
   Сподели с приятели: