Съдържание анализ на съществуващото положение

Източник: Териториално статистическо бюро Смолян

Отнасяйки дела на отделните групи нефинансови предприятия в общата структура на показателите, следва да акцентираме, че микро предприятията, които формират най-голям дял в структурата на предприятията на местно ниво /91,9%/, се отличават със следния принос в структурата на разгледаните основни икономически показатели:

‐ Произведена продукция: 21 659 хил. лв., които формират 16,7% от произведената продукция в нефинансовите предприятия в общината /129 525 хил. лв./;

‐ Приходи от дейността: 37 686 хил. лв., които се равняват на 24,6% от всички приходи от дейността на нефинансовите предприятия на местно ниво /152 944 хил. лв./;

‐ Нетни приходи от продажби: 33 783 хил. лв., съставляващи 23,8% от реализираните нетни приходи от продажби в нефинансовия сектор на община Чепеларе /141 851 хил. лв./;

‐ Разходи за дейността: 36 998 хил. лв., или 24,8% от стойността на показателя на общинско ниво /149 232 хил. лв./;

‐ Печалба: 3 021 хил. лв., които се равняват на 33,2% от печалбата на нефинансовите предприятия в общината /9 086 хил. лв./;

‐ Загуба: 2 439 хил. лв., формиращи 42,3% от загубата на нефинансовия сектор на местно ниво /5 765 хил. лв./;

‐ Заети лица: 875 д., които формират 35,8% от всички наети в нефинансовия сектор в общината /2 444 д./;

‐ Наети лица: 569 д., или 27,2% в структурата на наетите лица в нефинансовите предприятия в община Чепеларе /2 092 д./;

‐ Разходи за възнаграждения: 3 095 хил. лв., съставляващи 18,1% от разходите за възнаграждения на нефинансовите предприятия на местно ниво /17 145 хил. лв./;

‐ Дълготрайни материални активи: 46 736 хил. лв., които формират 26,6% от стойността на показателя на общинско ниво /175 918 хил. лв./.

През 2013 г. приносът на малките предприятия /с дял 7,2% от предприятията на местно ниво/ в структурата на изследваните икономически показатели, е както следва:

‐ Произведена продукция: 17 200 хил. лв. → 13,3% от стойността на показателя на общинско ниво;

‐ Приходи от дейността: 22 563 хил. лв. → 14,8% от отчетената стойност на местно ниво;

‐ Нетни приходи от продажби: 18 535 хил. лв. → 13,1% от реализираните нетни приходи от продажби в нефинансовия сектор в общината;

‐ Разходи за дейността: 23 641 хил. лв. → 15,8% от всички разходи за дейността на нефинансовите предприятия в общината;

‐ Печалба: 970 хил. лв. → 10,7% от печалбата на нефинансовия сектор в община Чепеларе;

‐ Заети: 551 бр. → 22,5% от заетите лица в нефинансовия сектор на местно ниво;

‐ Наети: 508 бр. → 24,3% от броя на наетите на общинско ниво;

‐ Разходи за възнаграждения: 2 085 хил. лв. → 16,4% от всички разходи за възнаграждения в нефинансовия сектор на общината;

‐ Дълготрайни материални активи: 50 368 хил. лв. → 28,6% от ДМА в не­фи­нан­со­вите предприятия на община Чепеларе.

От посочените относителни стойности, представящи приноса на микро и малките предприятия в структурата на основните икономически показатели става ясно, че техният съществено по-голям брой спрямо този на средните и големите предприятия, не води до тяхното водещо място в структурата на показателите на местно ниво. Общият брой на микро и малките предприятия в община Чепеларе, е 429, при общо 433 нефинансови предприятия в общината. Следователно, общият брой на предприятията в категория „средни“ и „големи“, е в порядъка на 4 бр., които се отличават със значителен принос в структурата на анализираните основни икономически показатели. Поради конфиденциалния характер на данните относно тяхната дейност, техният принос не може да бъде проследен.

1. 
   Райони със специфични проблеми
   

• 
  Демография
  
  • 
    Населението в цялата общината застарява;
    
  • 
    Отрицателен естествен и механичен прираст – характеризиращ се с до три пъти по-висока смъртност спрямо раждаемост;
    
• 
  Пазар на труда
  
  • 
    Младежка безработица;
    
  • 
    Преобладава персонала зает с услуги, специалистите и квалифицираните работ­ни­ци, но е налице и почти 1/5 неквалифициран труд;
    
• 
  Икономическа база
  
  • 
    През 2013 г. стойностите на основните икономически показатели отреждат на вторичния сектор първо място на местно ниво в структурата на показателите: произведена продукция, приходи от дейността, нетни приходи, разходи за дейността и печалба. С водещо значение за развитието на вторичния сектор се отличава сектор С - „Преработваща промишленост“, в който през посочената година са реализирани: 88 441 хил. лв. /68,3%/ от произведената продукция, 90 025 хил. лв. /58,9%/ от приходите от дейността, 87 641 хил. лв. /61,8%/ от нетните приходи от продажби, 84 151 хил. лв. /56,4%/ от разходите за дейността и 5 612 хил. лв. /61,8%/ от печалбата на нефинансовия сектор на местно ниво. Броят на наетите лица /959 бр./ формира 36,1% от лицата, наети в нефинансовите предприятия в общината;
    
  • 
    Стойностите на показателите брой предприятия, загуба и наети лица отреждат на третичния сектор първо място в структурата на нефинансовия сектор на местно ниво. Структуроопределяща роля в третичния сектор заемат сектори G - „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ и I - „Хотелиерство и ресторантьорство“. През 2013 г. сектор G заема първо място в третичния сектор в структурата на показателите: предприятия /37,2%, или 119 бр. - първо място и на общинско ниво/, приходи от дейността /35,2%, или 17 834 хил. лв./, нетни приходи от продажби /52,6%, или 16 768 хил. лв./, разходи за дейността /31,1% или 16 598 хил. лв./, печалба /53,8%, или 1 305 хил. лв./;
    
  • 
    Селското стопанство в общината се свързва с водещото значение на животновъдството, което осигурява над половината от произвежданата продукция. Поради особеностите на природноресурсния потенциал на територията, развитието на растениевъдството е ограничено;
    
  • 
    В периода 2009-2013 г. нетните приходи от продажби, реализирани в нефинансовия сектор на община Чепеларе бележат ръст в порядъка на 59 168 хил. лв., равняващи се на 71,6% - от 82 683 хил. лв. през 2009 г., на 141 851 хил. лв. през 2013 г.;
    
  • 
    Територията на общината притежава потенциал за развитие на различни видове туризъм. Особеностите на природноресурсния потенциал обуславят развитието на спортния ски туризъм. Значението на туристическия сектор на местно ниво за развитието на туризма на областта, се потвърждава от обстоятелството, че през 2013 г. в общината са концентрирани 21,4% от средствата за подслон и местата за настаняване и 22,9% от хотелите в област Смолян. През посочената година, тези обекти реализират съответно 48,6% /стойност за средствата за подслон и местата за настаняване/ и 51,4% /стойност за хотелите/ от приходите от нощувки на областно ниво.
    

1. 
   Релеф
   

Релефът на община Чепеларе е с типичен планински характер, с големи пре­ви­ше­ния и много стръмни до урвести склонове, които се обуславят от добре развита и гъста хидрогеографска мрежа. Преобладават наклонените хълмисти терени (48.1%), следвани от много стръмните планински склонове (33.6%). Стръмните терени са с основно сен­често изложение и надморска височина между 1000 и 1600 м. Най-високата точка на територията е връх „Голям Персенк” – 2091 м., а най- ниската - 620 м. н. в., там където река Чепеларска излиза от района на общината. Голямата разлика в надморската височина обуславя разнообразието в горско-растителното райониране.

Западната граница на общината минава по главното било на рида Чернатица. От него при връх Карабалкан (1958м) на североизток се отделя голямо било, водещо до м. Баш харман.

2. 
   Климат
   

Физическата характеристика на района се определя от комбинираното въздействие на типичния европейски умереноконтинентален климат, високата надморска височина и меките и топли сухи ветрове, идващи от сравнително близко разположеното Бяло море.

Климатът на община Чепеларе е повлиян от близостта на Средиземно море и голямата широчина на планинската верига, сложният релеф на планината и преносът на въздушни маси от по-големи географски ширини. Ареалът на общината съвпада с Планинския климатичен район от Южнобългарската климатична подобласт на Континентално – Средиземноморската климатична област.

Летният период се характеризира с резки изменения на климатичната обстановка, водещи от ясно слънчево време към гръмотевично – дъждовна облачност с кратки и поройни дъждове. Лятото е сравнително прохладно, с температури, по-ниски от тези в останалата част на страната.

Поради чувствителното влияние на Средиземноморието зимата е мека и топла, без големи мъгли, с продължителност 5 – 6 месеца. Чепеларе е най-слънчевият град в България – с 270 слънчеви дни в годината, и с изобилие от сняг през зимата. Снежната покривка се задържа сравнително дълго. В зоната до 1000 м. над морското равнище тя е между 80 и 120 дни в годината, със средна дебелина 30 – 40 см, а в планинските части с над 1000 м. надморска височина снежните дни са над 120, а дебелината на снежната покривка се движи от 80 до 120 см. Пролетта е късна, с голяма облачност и слаба мъгливост, есента е топла и суха, лятото – прохладно и късо.

Данните за температурните характеристики показват, че през януари те са средно в диапазона от -7°С до –1.5°С. През април са измерени средни температури от 1.5°С до 7.5°С. През юли температурите са от 11°С до 18°С, а през октомври - от 3.5°С до 9.5°С. Всички данни са осреднени, като средната годишна температура в Чепеларе е от 12°С до 18°С.

Интерес представляват и данните за величините на средногодишните отклонения в температурните разлики. Те са от 18°С до 20°С. Средната абсолютно максимална температура е от 23.5°С до 32°С, абсолютните минимални температури са от –20° до -18°С.

Продължителността на слънчевото греене е 2000 часа годишно, като в периода ноември- март тя е по-ниска (около 500 часа), а през април-октомври е над 1500 часа. Често явление през лятото е рязкото преминаване от ясното слънчево време към гръмотевично дъждовна облачност придружена с кратки и поройни дъждове.

Снежната покривка се задържа сравнително дълго, между 80 и 120 дни в годината, със средна дебелина за м. януари и февруари 30 – 80 см. Пролетта настъпва сравнително късно – в средата на м. май, есента е топла и суха, лятото – прохладно и свежо.

Характерно за валежите в този климатичен район е, че те имат два минимума зимен (февруари – март) и летен (август и/или септември). Максимумите им също са два – есенно-зимен (ноември-януари) и пролетен (май-юни). Средногодишната сума на валежите за района на общината е в границите 700 – 900 мм/кв.м.

Дъждовните валежи през пролетта са в количество от 18 до 27 литра на квадратен метър, което определя сезона като дъждовен и хладен. Летата са с валежи от 19 до 27 л/кв.м. В края на есенния период валежите са от порядъка на 16 до 24 л/кв.м, а през зимата - от 15 до 22 л/кв.м. Максимумът на валежите е през май, вторият максимум се наблюдава през зимните месеци. Общо годишните валежи са в диапазона от 70 до 96 л/кв.м.

Средният многогодишен брой дни с мъгли е 20 дни, като той е различен в рамките на годината. Най-мъгливо е през ноември, а най-ясно е през юли. Облачността е най-голяма през зимните месеци. По-благоприятен в това отношение е среднопланинският пояс с височина от 1000 до 1700 м., където попадат Пампорово и Чепеларе. Общо облачността намалява през втората половина на лятото и в началото на есента.

Преобладаващите ветрове са от север (42%) и юг (18%), като посоката на вятъра следва посоката на долината на р. Чепеларска. Останалите посоки са слабо представени, поради силното орографско влияние. Средната годишна скорост на вятъра е ниска 1.3 m/sec, с максимум през зимата (1,7 m/sec) и минимум през началото на лятото (под 1 m/sec). И при режима на скоростта на вятъра се усеща влиянието на топографията в района.

Климатът прави този район особено подходящ за развитие на туризма през зимата, лятото и есента. Намаляването на количеството на валежите през последното десетилетие създава проблеми както по отношение на продължителността на туристическия сезон за зимни спортове, така и с водоснабдяването на селищата и курортните центрове. В определени зони от територията на общината в близост до реките съществува риск от наводнения в периоди на обилни валежи.

3. 
   Геология и хидрология
   

В непосредствена близост до общинския център скалите са изградени от стари палеозойски видове - гнайс, гранитогнайс, кристалошисти и мрамори. Те са препокрити през терциера с млади плиткоморски образувания - мергели, варовици, пясъчници, андезити и туфи.

• 
  Почви
  

Преобладаващ почвен тип за този района са кафявите горски почви - 65,3%, с подтип кафява горска преходна - 44%, като те се намират в по-ниските части на общината.

Тук се срещат:

• 
  Кафяви горски тъмни почви;
  
• 
  Кафяви горски преходни почви;
  
• 
  Кафяви горски светли почви;
  
• 
  Планинско – горски тъмноцветни почви;
  
• 
  Хумусно – карбонати почви и др.
  

Върху карстови терени, с интразонално разпространение са хумусно – кар­бо­нат­ни­те почви (22,9%).

Значителна част от територията на общината е заета от големи горски масиви, покрити с естествена горска растителност, където липсват ерозионни процеси. Въпреки това на определени територии протичат ерозионни процеси. Те са съсредоточени главно в райони, където липсва естествена растителност на стръмни и урвести терени. Ерозионни процеси действат и по стръмните склонове по течението на реките Чепеларска, Забьрдовска и Айдорска.

Преди 30 - 40 години, особено около населените места са били регистрирани големи ерозионни процеси, което най-често се дължи на пашата на домашни животни и изсичането на горите.

В следствие на извършените залесявания на много места ерозионните процеси са сведени до минимум.

Лекият механичен състав на почвите в района, големите наклони и силната разчлененост на терена, благоприятстват появата на ерозия, което налага залесяването им с иглолистни култури от подходящи дървесни видове, както и изграждането на дребноразмерни укрепителни съоръжения.

• 
  Полезни изкопаеми
  

Освен метаморфни скали в района са застъпени и кватерни наслаги. Това са главно делувий с незначителна мощност и алувиалните образувания на р. Чая (Чепеларска) и р. Сивковска, върху които е разположена по-голямата част от гр. Чепеларе.

Характерът на основните скали оказват съществено влияние за формирането на почви с различен механичен състав и различна запасеност с хранителни вещества и минерални соли, което заедно с релефа и климата предопределя разнообразието на растителността. В мраморите и във вулканичните скали са се развили интересни карстови форми - пещери, каменни мостове, понори и кари, скални гъби, кули и пирамиди. В обширния вулкански терен са разкрити стари вулкански гърла, запълнени със застинала лава и покрити с дебела лавова покривка, които също придават специфичен характер на релефа.

В Регистъра на находищата на полезни изкопаеми на МОСВ е регистрирано находище Ай Чал (Идентификационен номер 179400), разположено на 4.5 км на югозапад от Чепеларе и на 600 м западно от вр. Мечи Чал. В Националния баланс на запасите са заведени ресурси на гранат-дистенови шисти неметални полезни изкопаеми.

В община Чепеларе съществуват още находища на мрамор, планински кристал, аметист, гранат и корунд, но те са неразработени.

В района на с. Хвойна се експлоатира мраморна кариера за добив на варовик.

В района на с. Павелско е открит естествен извор на минерална вода, който също е неразработен.

Община Чепеларе попада в район с максимална интензивност на земетресенията I=VII- VIII, при Ks=0.05-0.10. Най-близко разположените епицентри са на около 5 км на изток- югоизток и на около 12.5 км на юг-югоизток от Чепеларе.

• 
  Хидроложки условия
  

Територията на община Чепеларе в хидроложко отношение се обуславя от добре развита, гъста хидрографска мрежа. Основните реки са:

• 
  Чепеларска река е главната водна артерия за района на гр. Чепеларе (десен приток на Марица). Тя води началото си от карстов извор в местността “Рожен”, общата водосборна площ обхваща 1010 кв.км. Реката е с дължина 85,9 км.
  
• 
  Забърдска река – (ляв по-значителен приток на р. Чепеларска), по двата й бряга е разположено с. Забърдо;
  
• 
  р. Орешица - ляв приток на р. Чепеларска, която образува живописния водопад Скакалото (с пад 30 м), минава през с. Орехово
  
• 
  р. Янчовска събира няколко карстови извора, които имат общ минимален дебит 12 л/сек.
  
• 
  Лопухска река е десен приток на р. Чепеларска, тя е в района на карст, който отвежда значителна част от дебита на водата в извора на Чепеларе. Този извор е с минимален дебит 60 л/сек.
  
• 
  Сивковска река е ляв приток на р. Чепеларска и минава през територията на града. За укрепване на подпорните й стени, на моста при втората подпорна стена и корекция на речното дъно, с цел предотвратяване на наводнения, е изготвен проект, който очаква финансиране (ОПРР).
  

Коритото на реката е скалисто, не много широко, а бреговете са здрави, обрасли с дървесна и храстова растителност, като в долната част стават много стръмни, на места урвести. По течението си реката прави няколко по - големи завоя и тече при сравнително малък наклон. През по-голямата част от годината тя има постоянен дебит. Максимумът на пълноводието е по време на снеготопенето (март - април), а минимумът на дебита е в началото на есента. Макар и рядко, през летния сезон нивото на р.Чепеларска може рязко да се повиши, в резултат на обилните и продължителни проливни валежи, които от своя страна увеличават повърхностния воден отток на всички по - малки и по - големи притоци. В резултат на това пълноводие на притоците много от коларските горски пътища стават негодни за употреба, тъй като участъци от тях са изнесени от водните течения, вследствие на променените речни легла. По този начин р. Чепеларска, заедно с по - големите й притоци, нанася сериозни щети върху местната инфраструктура (пътища, временни горски складове, хидротехнически съоръжения, рибарници), а така също и върху обработваемите земи, които се намират в близост до водните течения. Така, че р. Чепеларска, заедно с притоците си, притежава в известна степен пороен характер.

В останалата част протичат много долове, някои от тях със сезонен воден отток, които се явяват като притоци.

Подземните води имат пукнатинен характер и са неравномерно разпределени на територията на общината. Под Чепеларе има карстови извори. Най-значим е "Свети Дух" каптиран още през 1923 г.

Подхранването на подземните води се осъществява чрез инфилтрация на валежите и снежните води, пониране на речни води в големите губилища в долината на р. Лопухска и последващото им пониране в по-долу лежащите мрамори и площна инфилтрация по пукнатини и разломи на гнайси и амфиболитите на Богутевската свита. Динамичните запаси са 1 m3/sec, експлоатационните запаси 0,5 m3/sec.

4. 
   
   Изтегляне 5.8 Mb.
   
   Сподели с приятели: