Разработката на Проект на общ устройствен план на Община Чепеларе е възложена с договор сключен между “А.С.А” ЕООД и Община Чепеларе.
Мотивите за възлагане на задачата са необходимостта от създаване на законовите предпоставки за структуриране и преструктуриране на територията, определяне на териториални приоритети за развитие, изискванията на ЗУТ за устойчива териториално – устройствена основа за реализация на инвестиционните програми и намерения на Общината и инвеститорите, които имат интереси свързани с територията й, както и за цялостното подобряване на жизнената среда с опазване и развитие на природните дадености и ресурси на територията.
Целите и приоритетите в развитието на Община Чепеларе, заложени в приетите и действащи стратегически и планови документи налагат мобилизирането на целия местен потенциал – човешки, инвестиционен, териториален за да може да се постигне търсеното ускоряване на развитието на общината. Разширяването на урбанизираните територии се обосновава с прилагането на по-високи стандарти за различните функционални системи и устройствени среди. Наред с това идват възможностите и задълженията за опазване на околната среда, възможностите за развитие на туризма (с акцент на спортния и културно – историческия туризъм), възможностите за ефективно използване на природните ресурси, възможностите за задоволяване на нуждите на бизнеса и др. Същите следва да бъдат доказани и утвърдени с анализи и прогнози, свързани с изработването на нов Общ устройствен план на общината.
Общият устройствен план на дадена община е стратегически документ от регионално значение, а в определени случаи и в национален аспект, който дава конкретни предвиждания за развитие на територията на общината. Той свежда всички стратегически документи от по-високо ниво на териториално ниво и фактически дава отражение на прогнозите на тези документи върху развитието на територията на общината. Общия устройствен план се явява ключов документ за постигане на устойчиво развитие на общината.
В резултат на желаното постигане на устойчиво развитие и на съществените промени настъпили в социално – икономическите условия през последните години, възниква необходимост от прилагане на качествено нови принципи и практически подходи в устройственото планиране, които следва да отчитат:
-
качествено нови условия в развитието на различните видове среди - нормативно – правна, икономическа, социална, информационна, устройствена;
-
равнопоставеност във формите на собственост;
-
различни подходи при определяне цените на поземлените ресурси с използване на пазарните критерии за търсенето и прилагането;
-
възможности за инвестиционна инициатива и еднакви условия и баланс на интересите на всички участници в устройствения процес.
Необходимостта от наличието на актуални устройствени планове на населените места и на териториални общности се обосновава и от редица изисквания, които са заложени в условията за финансиране на конкретните проекти и програми по линия на Националните оперативни програми и други финансови инструменти. Едно от основните изисквания за ползване на ресурсите по финансовия инструмент JESSICA (Съвместно европейско подпомагане за устойчиво развитие на градските ареали) – инициатива на Европейския съюз, Европейската инвестиционна банка и Банката за развитие на Съвета на Европа и др. п.– е наличието на актуален общ устройствен план. Аналогични изисквания съществуват и по отношение на проекти, свързани с градското развитие, финансирани по Оперативна програма “Регионално развитие”.
-
Пространствени проблеми
Община Чепеларе е разположена в планински район със сложен релеф и преобладаващи горски територии (70,31%), а от 26,59% земеделски територии 2/3-ти са необработваеми земеделски. В транспортно-комуникационно отношение през общината преминава един второкласен път от Републиканската пътна мрежа достигащ до областния център Смолян южно от общината.
В този контекст са се формирали линейни урбанистични структури по протежение на основните комуникации и водни течения или отдалечени от тях компактни села, но позиционирани в сложни релефни дадености. Това обуславя затруднено разполагането на основните обществено-обслужващи и комунални обекти или налага интегрирането им в съществуващите урбанистични структури.
Жилищните сгради са изградени основно в периода преди 1979 година, като при тях доминира частната собственост с преобладаващо ниско и средно високо строителство. В резултат на негативните тенденции по отношение на демографското развитие е налице и 1/3 необитавани жилищни сгради, което е условие за формирането на криминогенни предпоставки и съответно влошаване на жилищната среда и туристическата такава.
В урбанизираните структури 1/10 от жилищните сгради са за вилно обитаване, но не в обособени зони за този вид функция, което налага формирането на такива. Едновременно с това се наблюдава разпокъсаност и отдалеченост на туристически и спортните обекти в общината и липса на велосипедна и пешеходна обвързаност.
-
Икономически проблеми
Основна „тежест“ в икономически аспект има вторичния сектор с водещо значение на преработващата промишленост, в която през 2013 година са реализирани 68,3% от произведената продукция и 61,8% от печалбата на нефинансовия сектор на местно ниво с общ брой на наетите лица - 959 души /36,1%/ от наетите в общината. В допълнение на местна икономика и със структуроопределяща роля в третичния сектор заемат сектори търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети и хотелиерство и ресторантьорство, а четвърто по важност е селското стопанство, като основен представител на първичния сектор.
В така описания контекст е необходимо осигуряването на баланс между осигуряване развитие на преработващата промишленост, без това да компрометира туристическите и спортни дейности в разнообразния екологичен контекст, нито да възпрепятства развитието на земеделието и животновъдството.
-
Социални проблеми
В цялата община се наблюдава застаряване на населението, както и отрицателен естествен и механичен прираст. Тези проблеми са съпътствани с младежка безработица и почти 1/5 неквалифициран труд на заетите.
В противовес се наблюдава тенденция за увеличаване на дела на заетите в преработващата промишленост и селско и горско стопанство и съответно намаляване в хотелиерството, ресторантьорството, търговия и ремонта и необходимост от квалифициран човешки ресурс за тези сектори.
-
Културни проблеми
Основен носител на културната дейност в общината са читалищата и развитата многофункционална дейност в тях (музеи, библиотеки и културна дейност). Те разполагат с голям капацитет от седящи места и томове в библиотеките си на глава от населението. Съществува опасност от влошаване условията на сградния фонд и възпрепятстване дейността на читалищата или ограничаване на тяхната дейност поради намаляващото население на общината.
Общината разполага с множество религиозни обекти и параклиси, като второто е основно позиционирано в землищата на селата Павелско и Орехово, но без обвързаност между тях. Необходимо е обособяване на културно-исторически средища и обвързването им с туристопотока.
-
Екологични проблеми
Град Чепеларе няма изградена пречиствателна станция за отпадни води /ПСОВ/, а само заделен имот за тази дейност. Единствено село Павелско и к.к. Пампорово имат ПСОВ, докато всички останали население места заустват канализациите си в преминаващите/прилежащи им реки или дерета.
В общината няма изградена система за сепариране на битовите отпадъци.
-
Комуникационни проблеми
Транспортната система на общината е изцяло зависима от Републикански път II-86 преминаващ север-юг, като достъп до всички населени места (едно или повече) се осъществява, чрез отклонения от този път.
Електропреносната мрежа е добре развита, но е необходимо доразвиването и за да отговори на нарастващите потребности на бизнеса и хотелиерството.
Водоснабдителната мрежа на община Чепеларе е захранена изцяло от наличните водни ресурси на общината, но е с големи загуби от добитите водни количества спрямо фактурираните, поради остарялата инфраструктура.
-
Други проблеми
Груповите практики, както и медицинските центрове са разположени единствено в к.к. Пампорово, а в общинския център има само индивидуални медицински практики. В допълнение броя на медицинския персонал на 1000 души от населението на общината е в пъти по-нисък от този за областта и страната като цяло.
Изградени са уникални за страната и региона образователни и научни центрове, които се възползват от природните и антропогенни дадености на общината (НАО „Рожен“, СУ „Олимпийски надежди“ и ПГСГСТ "Никола Й.Вапцаров"), но намаляването на населението и тенденциите в естествения прираст създават опасност от допълнително намаляване на образователните обекти и техния капацитет и усложняват възможността за равноправен достъп до образование.
Засиления урбанизационен натиск в общината създава опасност от нарушаване изолираността на националната обсерватория и нарушаване на работата на обекта.
-
Социално – икономически условия и проблеми
|
| -
Демография
На територията на голяма част от общините в страната са налице трудни за преодоляване проблеми с икономически и социален характер. В резултат на цялостното негативно демографско развитие на национално ниво, демографската ситуация в община Чепеларе не прави изключение от проявяващите се национални тенденции в демографското развитие.
Настоящият демографски анализ акцентира върху състоянието на човешките ресурси в ролята на ключов фактор в развитието на дадена териториална единица. Анализът на включените основни демографски показатели1 представлява неотменен елемент, посредством който можем да определим наблюдаваните тенденции в развитието и да обвържем протичащите процеси с възможностите за развитие на територията.
Наблюдаваният основно негативен темп на демографските процеси на национално ниво, се проявява и на по-ниските териториални нива в страната - регионално2, областно, общинско. Неблагоприятните процеси на обезлюдяване, застаряване, стеснена репродуктивна нагласа и нестабилна социална сигурност на населението, съпътстват развитието на голяма част от териториалните единици в страната. Особено тревожно e, че успоредната проява на тези негативни процеси ще окаже цялостен неблагоприятен ефект върху демографското развитие на голяма част от териториалните единици в страната.
Стойностите на демографските показатели, характеризиращи динамиката на населението, раждаемостта, смъртността, естествения и механичен прираст на населението потвърждават, че територията на общината не прави изключение от наблюдаваната цялостно негативна тенденция в демографското развитие на национално ниво.
Всички данни, използвани при разработването на настоящия анализ са предоставени от Общинска администрация и от официални публикации на Националния статистически институт /НСИ/.
-
Брой и гъстота на населението
По данни от последното преброяване, към 01.02.2011 г. на територията на община Чепеларе живеят 7 720 д., в т.ч. 3 717 д. /48,1%/ мъже и 4 003 д. /51,9%/ жени. Отчетеният по-голям дял на женското население на местно ниво, представлява косвен индикатор за застаряване на населението.
Посоченият брой жители на общинско ниво формира 6,3% от населението на област Смолян, 0,5% от населението на Южен Централен район и 0,1% от това на национално ниво.
В периода между последните две преброявания от 2001 и 2011 г., населението на община Чепеларе намалява с 1 512 д., равняващи се на отрицателен прираст в порядъка на 16,4% - от 9 232 д. към 01.03.2001 г., на 7 720 д. към 01.02.2011 г. Отчетената отрицателна относителна стойност отрежда на общината по-тревожна позиция спрямо тази за България /-7,1%/, за Южен Централен район /-8,0%/ и за област Смолян /-13,1%/.
Таблица 3.1.1.1. Динамика на населението в периода 2001-2014 г.
|
Брой на населението към:
|
Прираст /%/
|
Прираст /%/
|
01.03.2001 г.
|
01.02.2011 г.
|
31.12.2014 г.
|
2001-2011 г.
|
2001-2014 г.
|
България
|
7 928 901
|
7 364 570
|
7 202 198
|
- 7,1%
|
- 9,2%
|
Южен Централен район
|
1 608 102
|
1 479 373
|
1 445 836
|
- 8,0%
|
- 10,1%
|
Област Смолян
|
140 066
|
121 752
|
113 984
|
- 13,1%
|
- 18,6%
|
Община Чепеларе
|
9 232
|
7 720
|
7 245
|
- 16,4%
|
- 21,5%
|
Източник: Национален статистически институт, http://www.nsi.bg/
В периода 01.03.2001 г. - 31.12.2014 г. жителите на община бележат спад с 1 987 д., които се равняват на 21,5%. Отрицателният относителен прираст се отличава с по-тревожна стойност в сравнение със средната стойност за страната, за района от ниво 2 и за областта, отчетена за посочения период.
Наблюдаваната неблагоприятна тенденция на намаление на населението на община Чепеларе в периода 2000-2011 г. продължава и към момента. Според последните данни за демографските процеси в страната, в периода 01.02.2011 г. - 31.12.2014 г. жителите на местно ниво намаляват с 475 д., които формират отрицателен прираст в порядъка на 6,2%.
Към 31.12.2014 г. населението на общината е 7 245 д., в т.ч. 3 522 /48,6%/ мъже и 3 723 /51,4%/ жени. От посочените стойности става ясно че в периода 01.02.2011 г. - 31.12.2014 г. делът на мъжкото население нараства с 0,5 процентни пункта /стойност от 48,1% към датата на последното преброяване/.
Жителите на община Чепеларе към 31.12.2014 г. /7 245 д./ формират 6,4% от населението на област Смолян /113 984 д./, 0,5% от населението на Южен Централен район /1 445 836 д./ и 0,1% от това на България /7 202 198 д./.
Броят на населението на местно ниво към посочената дата, отрежда на община Чепеларе седмо място по брой население сред 10-те общини в област Смолян. С по-малък брой население се отличават общините Борино /3 363 д./, Баните /4 503 д./ и Неделино /6 522 д./.
За да проследим наблюдаваната тенденция в демографското развитие на общината, следва да анализираме динамиката в броя на населението за достатъчно дълъг времеви период. Представената фигура проследява броя на жителите на местно ниво към датите на преброяванията на населението в страната, проведени в периода 1934-2011 г. /77 годишен период/.
Най-голям брой население на общинско ниво е отчетен към 31.12.1946 г., когато жителите на община Чепеларе са в порядъка на 11 926 д. В периода 1956-1965 г. се отчита намаление на населението /11 785 д. към 1.12.1956 г. и 11 107 д. към 1.12.1965 г./, след което се отчита нарастване до 11 801 д. към 2.12.1975 г. В периода на следващите четири преброявания в страната 1985-2011 г. се констатира постепенен спад в броя на жителите, като отчетената стойност към датата на последното преброяване /01.02.2011 г. - 7 720 д./ е най-ниската стойност за целия изследван период. Констатираното намаление на населението на община Чепеларе между годината с най-голям брой население /1946 г./ и годината, за която са отчетени най-малък брой жители /2011 г./ е в порядъка на 4 206 д., които формират отрицателен относителен прираст в порядъка на 35,3%.
Фигура 3.1.1.1. Динамика на населението на община Чепеларе по преброявания за периода 1934-2011 г.
* Посочените данни в периода 1934-1965 г. отговарят на показателя ,,налично население‘‘. Данните в периода 1965-2011 г. се отнасят до показателя ,,постоянно население‘‘ към датата на проведеното преброяване.
Източник: Национален статистически институт, http://www.nsi.bg/
Промяната в броя на населението следва да се проследи от гледна точка на абсолютния и относителен прираст в периода 2001-2014 г. В посочения период броят на жителите на местно ниво, е разгледан към:
‐ 01.03.2001 г. - предпоследно преброяване на населението в страната;
‐ 31.12.2007 г. - реперна година /членство на България в ЕС/;
‐ 01.02.2011 г. - последно преброяване на населението в страната;
‐ 31.12.2014 г. - последни статистически данни за демографските процеси.
В периода между предпоследното преброяване /2001 г./ и годината на членство на България в ЕС /2007 г./, жителите на общината бележат спад с 928 д., равняващи се на 10,1%. В периода 31.12.2007 г. - 01.02.2011 г. населението намалява с 584 д. /7,0%/ - от 8 304 д. към края на 2007 г., на 7 720 д. към датата на последното преброяване на населението. В резултат на продължаващата проява на неблагоприятните демографски процеси на местно ниво, в периода 01.02.2011 г. - 31.12.2014 г. жителите на община Чепеларе намаляват с 475 д., които формират отрицателен относителен прираст в порядъка на 6,2%.
Фигура 3.1.1.2. Относителен прираст на населението на община Чепеларе в периода 2007-2014 г. /в ляво/
Фигура 3.1.1.3. Абсолютен прираст на населението на община Чепеларе в периода 2007-2014 г. /в дясно/
* спрямо 01.03.2001 г.;
към 01.02.2011 г. - спрямо броя към 31.12.2007 г.; към 31.12.2014 г. - спрямо броя към 01.02.2011 г.
Източник: Национален статистически институт, http://www.nsi.bg/
Териториалните особеностите в разпределението на жителите на община Чепеларе по населени места, представляват важен структурен елемент на извършваната демографска характеристика. Към 01.02.2011 г. с най-голям брой население се отличава общинският център - гр. Чепеларе, на чиято територия живеят 5 381 д. На следващо място по брой население се нарежда с. Павелско със значително по-малък брой жители - 663 д. Към разглежданата дата с най-малък брой жители се отличават селата Студенец /5 д./, Зорница /12 д./, Острица /46 д./, Лилеково /47 д./.
Към датата на последното преброяване, на територията на едно населено място - с. Дряновец няма население.
В периода между последните две преброявания, броят на населението намалява на територията на всички 13 населени места на територията на община Чепеларе. С най-тревожна относителна стойност /прираст, %/ се отличават селата Зорница /-64,7%/ и Орехово /-50,0%/. Поради малкия брой жители на с. Зорница, посочената относителна стойност се равнява на намаление в порядъка на 22 д., докато отчетената стойност за с. Орехово се формира от 188 д. С най-ниска отрицателна относителна стойност на естествения прираст се отличава гр. Чепеларе /-5,1%/, която поради по-големия брой жители на населеното място, се равнява на 289 д.
С най-тревожна стойност на абсолютния прираст /брой/ в разглеждания период, се отличава с. Павелско, чието население намалява с 372 д. /35,9%/ - от 1 035 д. към 01.03.2001 г., на 663 д. към 01.02.2011 г.
Към датата на последното преброяване, на територията на общинския център гр. Чепеларе живеят 5 381 д., които се равняват на 69,7% от населението на общинско ниво, при стойност от 2 339 д., или 30,3% за останалите 12 населени места в обхвата на общината. Следователно, съотношението между градското и селското население, е в порядъка на 69,7% : 30,3% в полза на градското население.
Таблица 3.1.1.2 Динамика на населението на община Чепеларе по населени места /01.03.2011 г. - 01.02.2011 г./
|
Населено място
|
Брой на населението
|
Прираст /%/
|
Прираст /бр./
|
към 01.03.2001 г.
|
към 01.02.2011 г.
|
2001-2011 г.
|
2001-2011 г.
| -
|
с. Богутево
|
257
|
199
|
- 22,6%
|
- 58
| -
|
с. Дряновец
|
5
|
-
|
-
|
-
| -
|
с. Забърдо
|
669
|
477
|
- 28,7%
|
- 192
| -
|
с. Зорница
|
34
|
12
|
- 64,7%
|
- 22
| -
|
с. Лилеково
|
57
|
47
|
- 17,5%
|
- 10
| -
|
с. Малево
|
265
|
151
|
- 43,0%
|
- 114
| -
|
с. Орехово
|
376
|
188
|
- 50,0%
|
- 188
| -
|
с. Острица
|
57
|
46
|
- 19,3%
|
- 11
| -
|
с. Павелско
|
1 035
|
663
|
- 35,9%
|
- 372
| -
|
с. Проглед
|
92
|
77
|
- 16,3%
|
- 15
| -
|
с. Студенец
|
6
|
5
|
- 16,7%
|
- 1
| -
|
с. Хвойна
|
709
|
474
|
- 33,1%
|
- 235
| -
|
гр. Чепеларе
|
5 670
|
5 381
|
- 5,1%
|
- 289
|
Сподели с приятели: |