Съдържание на доклада за овос въведение 3 Анотация 4

Фиг.10.в. Фиг.10.г.

Годишна тихо-31.8 %

Фиг.10.д.

Фиг.10 а-д Рози на вятъра- ст Монтана

Най-общо местоположението на находище „Гредо” е разположено в район с добри аерационни условия, което е благоприятно по отношение на дифузията и разпространението на примеси в атмосферния въздух.

Оценка влиянието на климатичните фактори върху атмосферното замърсяване в района.

Замърсяването в дадени, ограничени райони е резултат от едновременното действие на няколко фактора:

- от източници от локален характер – тяхното разположение, характеристики и режим на работа, определящ дебита на отпадъчните газове;

- характера на локалните климатични условия, определящи дифузията и раз-пространението на замърсители в атмосферата.

Факторите, определящи хоризонталния и вертикален пренос на замърсители спомагат процеса на дифузия. Най-неблагоприятните условия за задържане на замърсители в атмосферата са условията на слаба аерация (тихо време и ветрове под 1m/s) и формирането на температурните инверсии. Въпреки, че няма наблюдения в конкретното местоположение, относителната близост на северния склон на Стара планина създава благоприятни условия за формиране на приземни инверсии и мъгли, най-често проявяващи се при антициклонални обстановки през студеното полугодие. Същевременно руслото на реката играе роля на аерационен канал и допринася за разпространяване на замърсители от ниски източници по продължението му.

Оценка на емисиите от предвидените в проекта източници на атмосферно замърсяване

Оценката на емисиите на парникови газове, някои от които са и замърсители се извършва на базата на дейностите описани в проекта и емисионните фактори в методиката на IPCC за инвентаризация на емисии (http://www.mtc.government.bg). Eмисиите се изчисляват за азотни окиси (NO и NO2), метан (CH4), неметанови летливи органични съединеня (NMVOC), въглероден оксид (CO), двуазотен оксид (N2O) и въглероден диоксид (CO2).

Табл1. ЕМИСИИ ПРИ ДОБИВАНЕТО

МАШИНА	РАЗХОД, кг/час	ЧАСОВЕ ДНЕВНО	ДНЕВЕН РАЗХОД, кг
Булдозер Т-130 М	10,1	4	40,4
Фадрома L-34	12,2	4	48,8
Багер ЭО4124	10,0	6,24	62,4

Така оценката на общото количество гориво изгаряно на ден от трите машини съставлява 152 кг дизелово гориво.

Емисионните коефициенти за европейски дизелови непътни машини в строителството, индустрията, селското и горското стопанство са твърде близки и са показани в Табл. 2

Табл. 2

	NОх	СН4	NMVOC	CO	N2O	CO2
Ем. коеф.,г/кг	50	0,17	7,0	16,0	1,3	3140
Емисия, г/ден	7600	25,8	1064	2432	198	477280

За пресмятането на емисията от самосвалите изхождаме от данните за годишния добив от кариерата.

ПОЛЕЗНО ИЗКОПАЕМО

31240 м³ х 1,65 т/м³ х 14 км = 721644 т.км

При използване на 13 тонни самосвали пробегът от мястото на добиването до района на ТМСИ съставлява 55511 км общо. Като се вземе предвид и обратния път той се удвоява

• 
  111022 км/год
  

2578 м³ х 1,5 т/м³ х 1 км = 3867 т.км

При 13 тонен самосвал и с отчитане на обратния път пробегът съставлява 600 км/год

Общо за извозването на полезното изкопаемо и откривката самосвалите ще имат 111600 км/год, което при 250 работни дни дава пробег от 446 км/ден

Емисионните коефициенти за европейски тежки дизелови камиони и дневните емисии при пробег от 446 км са показани в Табл.3

Табл.3

	NOx	CH4	NMVOC	CO	N2O	CO2
Ем. коеф.,г/км	10	0,06	1,9	9,0	0,03	770
Емисия, г/ден	4460	27	850	4018	13,4	344728

Емисиите при добива на полезното изкопаемо и натоварването му по същество представляват един точков източник на парникови газове/замърсители/, който е малко по мощен от емисиите при извозването. Втората група емисии /от самосвалите/ представлява линеен източник с ниска интензивност.

За оценка на въздействието на разгледаните източници на атмосферно замърсяване върху качеството на атмосферния въздух е извършено числено моделиране на разсейването на замърсители в атмосферата с отчитане на всички организирани източници на атмосферно замърсяване. За целта са изпълнени следните задачи за численото симулиране на въздействието на обекта върху качеството на атмосферния въздух:

1. 
   Оценка на средното годишно въздействие на точковия и линеен източник при експлоатация по отделно за участъци „Охрид” и „Пали лула”;
   
2. 
   Оценка на въздействието на точковия и линеен източник при експлоатация по отделно за участъци „Охрид” и „Пали лула” при неблагоприятни метеорологични условия с вятър духащ към близкото село.
   

Всички пресмятания са извършвани в равномерна мрежа с размери 7х6км (със стъпка на изчисление 100м). Параметрите на източниците и разположението им в района са дадени във Приложение №4, където са дадени входни файлове на моделите. Като входна метеорологична информация са използвани данните от климатична станция Монтана, която е представителна за този район.

Анализът на получените резултати е направен отделно по видове замърсители

Азотни оксиди

На фиг.1 и 2 са показани средните годишни приземни полета на замърсяване с азотни окиси при експлоатацията съответно на участъци „Охрид” и „Пали лула”. Геометрията на полетата се характеризира с известно изтегляне в северна, западна и южни посоки. Пределно допустимата средна годишна концентрация е 42 µg/m3. Максималните стойности се формират в района на самите работни участъци съответното 3,6µg/m³ за «Охрид» и 4,6µg/m³ за участък «Пали лула». Както се вижда от показаните полета над селата Охрид и Пали лула средната годишна концентрация, която ще се формира при експлоатацията на находището е под 1 µg/m³.

Фиг.1. Средно годишно приземно поле на замърсяването на въздуха с азотни окиси в резултат на работата в участък Охрид

Фиг.2. Средно годишно приземно поле на замърсяването на въздуха с азотни окиси в резултат на работата в участък Пали лула

Фиг.3. Максимално приземно поле на замърсяването на въздуха с азотни окиси в резултат на работата в участък Охрид при неблагоприятни метеорологични условия. [µg/m³]

Фиг.4. Максимално приземно поле на замърсяването на въздуха с азотни окиси в резултат на работата в участък Пали лула при неблагоприятни метеорологични условия. [µg/m³]

Пределно допустимата еднократна концентрация на азотни оксиди е 210 µg/m³. Максималните моделни стойности са съответно 9,3 µg/m³ за участък „Охрид” и 10 µg/m³ за участък „Пали лула”.

Както се вижда и в двата случая няма опасност да бъдат нарушени санитарно-хигиенните норми по отношение на този замърсител в резултат от експлоатацията на находище „Гредо”

На фигури от 5 до 8 са дадени получените приземни полета на замърсяване с азотен оксид получени в резултат на реализацията на проекта.

Фиг.5. Средно годишно поле на замърсяване с въглероден оксид при експлоатацията на участък „Охрид”[ µg/m³]

Фиг.6. Средно годишно поле на замърсяване с въглероден оксид при експлоатацията на участък „Пали Лула” [µg/m³]

Фиг.7. Максимално приземно поле на замърсяването на въздуха с въглероден оксид в резултат на работата в участък Охрид при неблагоприятни метеорологични условия – [µg/m³]

Фиг.8. Максимално приземно поле на замърсяването на въздуха с въглероден оксид в резултат на работата в участък Пали лула при неблагоприятни метеорологични условия - µg/m³

Получените приземни полета са показани в микрограми на кубичен метър докато според нашето законодателство максималната норма за опазване на човешкото здраве (период на осредняване 8ч) е 10,0 mg/m³. Следователно не може да се очаква нарушаване на нормата за въглероден оксид

В резултат на извършеното числено моделиране на въздействието на предвидените по проекта дейности върху качеството на атмосферния въздух се вижда, че и двата типа източници не биха могли да бъдат заплаха за здравето на населението в близост до кариерата и трасето на извозване на добивания материал. Не е възможно да посочим разумна по-благоприятна по отношение на емисиите алтернатива на добив и извозване на полезното изкопаемо.