Съдържание oбща част 8 Въпрос 6 Сключване на договора 8



страница47/90
Дата23.12.2016
Размер4.72 Mb.
#11383
1   ...   43   44   45   46   47   48   49   50   ...   90

Сливане между трите лица:

При сливането на заложния кредитор и заложния длъжник залогът не се погасява по право. Предмет на залога става задължението на заложния кредитор към залогодателя, т.е. в хипотезата когато се залага влог като обезпечение на кредит в полза на банка.

При сливане на залогодателя и заложния длъжник се смята, че залогът не се погасява защото е налице хипотеза, която прилича на опрощаване на длъжника от залогодателя, нещо което не може да се противопостави на заложния кредитор.

При сливане на заложния кредитор и залогодателя се погасява главното вземане и залога - вж. проф. Венедиков.



Залагане на вземания по ценни книги

Ценните книги могат да бъдат различни: менителници, записи на заповеди, коносаменти и т.н.

Този договор е реален и изисква предаване на вещта.

Ако главното вземане е на стойност над 5000 лв. залогът трябва да бъде с достоверна дата.

Задължения и права на залогоприемателя:


  • има право да държи книгата - това негово право е защитено с петиторен иск по чл.157/3 ЗЗД;

  • има право да се удовлетвори с право на предпочитание от вземането, което ценната книга материализира;

  • има задълженията, които има заложния кредитор по залог върху вземане, защото това са книги, които материализират вземане:

  • да пази вземането;

  • да го събира;

  • ако събере сума, да я вложи в банка и т.н.



Залог върху дял в ООД

Този договор трябва да бъде писмен с нотариална заверка на подписите и да бъде вписан в Търговския регистър.

Допустим е свободно между съдружниците, т.е. изисква се само съгласие и вписване.

Когато обаче се залага дял в ООД на трето лице, което не е съдружник необходимо е единодушно решение на ОС на ООД.



Казахме че може да се залага търговско предприятие, както и дял в ООД. Проблемът е, че това заложно право и в двата случая не може да се реализира принудително, защото няма ред в ГПК.

Въпрос 47,48 и 49 – Ипотека.





  1. Особено право на кредитора да се удовлетвори от цената на недвижим имот по предпочитание за свое вземане.

  2. Юридически факт, който поражда това право най-често е договор/.

  3. Правният институт (съвкупността от правни норми от 168 до чл.179 ЗЗД - общите правила).



Видове ипотека





  1. Според вида на юридическия факт:

    1. Договорна - договор, който е съставен във формата на нотариален акт. Две групи условия за действителност:

      1. материални условия за действителност:

        1. лицето, което учредява ипотеката, ако е ФЛ трябва да бъде дееспособно (вж. всичко за залог) - ипотека от неспособно лице в полза на чужд дълг е нищожна (чл.73,3 СК). Ипотека от неспособно лице като обезпечение за свой дълг може да се учредява при спазване на изискванията за участие на неспособни лица в оборота, като е необходимо и разрешение на районния съд. Юридически лица могат да учредяват ипотеки, но има едно ограничение, което се отнася до ЕООД, по силата на правилник от ДВ бр.10/94: когато се учредява ипотека върху дълготрайни активи на ЕООД за държавно имущество е необходимо съгласие на ведомствения ръководител.

        2. лицето, което учредява ипотеката трябва да е собственик на имота - поначало ипотека, учредена от несобственик е нищожна, тъй като при недвижимите имоти няма правило, подобно на чл.78 ЗС (има и изключения: по силата на чл.24/2 ЗДСК е допустимо учредяване на ипотека върху бъдещ имот, който още не е станал собственост на учредителя на ипотеката).

      2. формални изисквания за действителност:

        1. ипотеката трябва да бъде сключена във формата на нотариален акт от нотариуса по местонахождението на имота

        2. ипотеката не може да бъде извършена в друга форма: това е форма за действителност;

        3. нотариалният акт, за да бъде действителен, трябва да съдържа определени елементи:

          1. данни, относно името на: кредитора, длъжника, собственика на имота;

          2. данни относно самия имот;

          3. данни относно вземането;

          4. размера на сумата, за която се учредява ипотеката;

        4. изискване за "специалност", т.е. ипотеката може да бъде учредена само върху конкретно определени недвижими имоти, които са индивидуализирани. Изискването за специалност има още една характеристика: ипотеката може да се учредява само за определено вземане, т.е главното вземане трябва да бъде индивидуализирано в нотариалния акт по размер, трябва да бъдат посочени и лихвите. Ако вземането не е парично при вписването на ипотеката, трябва да бъде определена сумата, за която тя се вписва.

      3. ипотеката трябва да бъде вписана. За разлика от всички останали нотариални актове вписването на ипотеката е елемент от фактическия състав -при останалите нотариални актове вписването има значение, за да могат те да се противопоставят на третите лица, при ипотеката е налице изключение от това положение и вписването е елемент от фактически състав - това важи не само за учредяването, но и за другите юридически факти, които засягат ипотечното право.

    2. Законна ипотека - законната ипотека възниква след проявлението на някакъв юридически факт, който е определен нормативно и след представяне на молба на кредитора, придружена с правното основание (документ, който установява осъществяването на такъв юридически факт). Макар че тя е законна ипотека, все пак е необходимо и изявление на кредитора, но няма договор. Законната ипотека няма да възникне, ако кредиторът не подаде тази молба. Законна ипотека възниква в редица случаи:

      1. Чл.168 ЗЗД:

Законна ипотека се учредява:

1. в полза на отчуждителя на недвижим имот - върху отчуждения имот, за обезпечаване на вземанията му по договора, и

2. в полза на съделителя, комуто се дължи допълване на дела - върху недвижимите имоти, оставени в дела на онзи съделител, който дължи допълване.

Това общо положение на чл.168 ЗЗД е конкретизирано от правилото на чл.288/2 и 4 ГПК, където е предвидено, че такава законна ипотека възниква не във всички случаи на делба, а когато се дели неподеляемо жилище.



      1. Законна ипотека възниква в полза на ДСК за кредити, които тя отпуска по силата на чл.24 ЗДСК.

      2. Законна ипотека възниква в полза на банките върху недвижимите имоти, които са построени с кредити от банките по силата на чл.43 ЗБ.

      3. Законна ипотека възниква в полза на общината за общински жилища, ако цената не е изплатена по реда на чл.117/4 ЗТСУ и т.н.

    1. Ипотека, която се дава като обезпечение пред съд. - уредена е в чл.181-182 ЗЗД. Възниква по силата на нотариално заверено съгласие, едностранно изявление на собственика на имота, което се вписва в ипотечната книга.

    2. Мобилиарна ипотека - ипотека върху морски кораби. Уредена е в чл.46-52 на Кодекса за търговското мореплаване.

      1. Особености и отлики от ипотеката в ЗЗД върху недвижими имоти:

        1. Предмет на тази ипотека са движими вещи - морски кораби.

        2. Мобилиарната ипотека може да има за предмет само цели морски кораби, а не идеални части от тях.

        3. Мобилиарната ипотека може да бъде само договорна.

        4. Формата не е нотариален акт, а писмена форма с нотариална заверка на подписите.

        5. Тя се вписва не в нотариата, а в Пристанищния корабен регистър.

        6. Срокът и за действие не е 10 години, а 5.

      2. Каква е разликата между мобилиарната ипотека и залога върху кораби? С оглед значението на вписването:

        1. при залога върху кораби вписването има действие спрямо третите лица, а при мобилиарната ипотека вписването е елемент от фактическия състав. Има и други, не толкова важни различия в режима, но по принцип наличието на един такъв двойнствен режим не е оправдан - необходима е унификация.





Сподели с приятели:
1   ...   43   44   45   46   47   48   49   50   ...   90




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница