Сливане между трите лица:
При сливането на заложния кредитор и заложния длъжник залогът не се погасява по право. Предмет на залога става задължението на заложния кредитор към залогодателя, т.е. в хипотезата когато се залага влог като обезпечение на кредит в полза на банка.
При сливане на залогодателя и заложния длъжник се смята, че залогът не се погасява защото е налице хипотеза, която прилича на опрощаване на длъжника от залогодателя, нещо което не може да се противопостави на заложния кредитор.
При сливане на заложния кредитор и залогодателя се погасява главното вземане и залога - вж. проф. Венедиков.
Залагане на вземания по ценни книги
Ценните книги могат да бъдат различни: менителници, записи на заповеди, коносаменти и т.н.
Този договор е реален и изисква предаване на вещта.
Ако главното вземане е на стойност над 5000 лв. залогът трябва да бъде с достоверна дата.
Задължения и права на залогоприемателя:
-
има право да държи книгата - това негово право е защитено с петиторен иск по чл.157/3 ЗЗД;
-
има право да се удовлетвори с право на предпочитание от вземането, което ценната книга материализира;
-
има задълженията, които има заложния кредитор по залог върху вземане, защото това са книги, които материализират вземане:
-
да пази вземането;
-
да го събира;
-
ако събере сума, да я вложи в банка и т.н.
Залог върху дял в ООД
Този договор трябва да бъде писмен с нотариална заверка на подписите и да бъде вписан в Търговския регистър.
Допустим е свободно между съдружниците, т.е. изисква се само съгласие и вписване.
Когато обаче се залага дял в ООД на трето лице, което не е съдружник необходимо е единодушно решение на ОС на ООД.
Казахме че може да се залага търговско предприятие, както и дял в ООД. Проблемът е, че това заложно право и в двата случая не може да се реализира принудително, защото няма ред в ГПК.
Въпрос 47,48 и 49 – Ипотека.
-
Особено право на кредитора да се удовлетвори от цената на недвижим имот по предпочитание за свое вземане.
-
Юридически факт, който поражда това право най-често е договор/.
-
Правният институт (съвкупността от правни норми от 168 до чл.179 ЗЗД - общите правила).
Видове ипотека
-
Според вида на юридическия факт:
-
Договорна - договор, който е съставен във формата на нотариален акт. Две групи условия за действителност:
-
материални условия за действителност:
-
лицето, което учредява ипотеката, ако е ФЛ трябва да бъде дееспособно (вж. всичко за залог) - ипотека от неспособно лице в полза на чужд дълг е нищожна (чл.73,3 СК). Ипотека от неспособно лице като обезпечение за свой дълг може да се учредява при спазване на изискванията за участие на неспособни лица в оборота, като е необходимо и разрешение на районния съд. Юридически лица могат да учредяват ипотеки, но има едно ограничение, което се отнася до ЕООД, по силата на правилник от ДВ бр.10/94: когато се учредява ипотека върху дълготрайни активи на ЕООД за държавно имущество е необходимо съгласие на ведомствения ръководител.
-
лицето, което учредява ипотеката трябва да е собственик на имота - поначало ипотека, учредена от несобственик е нищожна, тъй като при недвижимите имоти няма правило, подобно на чл.78 ЗС (има и изключения: по силата на чл.24/2 ЗДСК е допустимо учредяване на ипотека върху бъдещ имот, който още не е станал собственост на учредителя на ипотеката).
-
формални изисквания за действителност:
-
ипотеката трябва да бъде сключена във формата на нотариален акт от нотариуса по местонахождението на имота
-
ипотеката не може да бъде извършена в друга форма: това е форма за действителност;
-
нотариалният акт, за да бъде действителен, трябва да съдържа определени елементи:
-
данни, относно името на: кредитора, длъжника, собственика на имота;
-
данни относно самия имот;
-
данни относно вземането;
-
размера на сумата, за която се учредява ипотеката;
-
изискване за "специалност", т.е. ипотеката може да бъде учредена само върху конкретно определени недвижими имоти, които са индивидуализирани. Изискването за специалност има още една характеристика: ипотеката може да се учредява само за определено вземане, т.е главното вземане трябва да бъде индивидуализирано в нотариалния акт по размер, трябва да бъдат посочени и лихвите. Ако вземането не е парично при вписването на ипотеката, трябва да бъде определена сумата, за която тя се вписва.
-
ипотеката трябва да бъде вписана. За разлика от всички останали нотариални актове вписването на ипотеката е елемент от фактическия състав -при останалите нотариални актове вписването има значение, за да могат те да се противопоставят на третите лица, при ипотеката е налице изключение от това положение и вписването е елемент от фактически състав - това важи не само за учредяването, но и за другите юридически факти, които засягат ипотечното право.
-
Законна ипотека - законната ипотека възниква след проявлението на някакъв юридически факт, който е определен нормативно и след представяне на молба на кредитора, придружена с правното основание (документ, който установява осъществяването на такъв юридически факт). Макар че тя е законна ипотека, все пак е необходимо и изявление на кредитора, но няма договор. Законната ипотека няма да възникне, ако кредиторът не подаде тази молба. Законна ипотека възниква в редица случаи:
-
Чл.168 ЗЗД:
Законна ипотека се учредява:
1. в полза на отчуждителя на недвижим имот - върху отчуждения имот, за обезпечаване на вземанията му по договора, и
2. в полза на съделителя, комуто се дължи допълване на дела - върху недвижимите имоти, оставени в дела на онзи съделител, който дължи допълване.
Това общо положение на чл.168 ЗЗД е конкретизирано от правилото на чл.288/2 и 4 ГПК, където е предвидено, че такава законна ипотека възниква не във всички случаи на делба, а когато се дели неподеляемо жилище.
-
Законна ипотека възниква в полза на ДСК за кредити, които тя отпуска по силата на чл.24 ЗДСК.
-
Законна ипотека възниква в полза на банките върху недвижимите имоти, които са построени с кредити от банките по силата на чл.43 ЗБ.
-
Законна ипотека възниква в полза на общината за общински жилища, ако цената не е изплатена по реда на чл.117/4 ЗТСУ и т.н.
-
Ипотека, която се дава като обезпечение пред съд. - уредена е в чл.181-182 ЗЗД. Възниква по силата на нотариално заверено съгласие, едностранно изявление на собственика на имота, което се вписва в ипотечната книга.
-
Мобилиарна ипотека - ипотека върху морски кораби. Уредена е в чл.46-52 на Кодекса за търговското мореплаване.
-
Особености и отлики от ипотеката в ЗЗД върху недвижими имоти:
-
Предмет на тази ипотека са движими вещи - морски кораби.
-
Мобилиарната ипотека може да има за предмет само цели морски кораби, а не идеални части от тях.
-
Мобилиарната ипотека може да бъде само договорна.
-
Формата не е нотариален акт, а писмена форма с нотариална заверка на подписите.
-
Тя се вписва не в нотариата, а в Пристанищния корабен регистър.
-
Срокът и за действие не е 10 години, а 5.
-
Каква е разликата между мобилиарната ипотека и залога върху кораби? С оглед значението на вписването:
-
при залога върху кораби вписването има действие спрямо третите лица, а при мобилиарната ипотека вписването е елемент от фактическия състав. Има и други, не толкова важни различия в режима, но по принцип наличието на един такъв двойнствен режим не е оправдан - необходима е унификация.
Сподели с приятели: |