Съдържание: Обзор

Според една от първите дефиниции, изчислителен грид е апаратно-програмна инфраструктура, предлагаща контролиран, постоянен, прозрачен и широко разпространен достъп до система от високопроизводителни изчислителни ресурси, дадена е от Фостър и Кеселман. Надеждността е много важна за потребителите на грид – те трябва да са сигурни, че ще получат предсказуема, постоянна, а често и висока производителност от грид-системата. Системата трябва да предлага консистентни услуги, в смисъл, че услугите трябва да са стандартни, достъпни през стандартни интерфейси, използващи стандартни параметри. Само така може да се постигне широко възприемане на новата технология. Широката разпространеност гарантира на потребителите, че грид услугите са достъпни винаги, в каквато и да е среда – както е достъпна електроенергията. Тази инфраструктура трябва да предлага евтин достъп, защото в противен случай не би могла да намери широко възприемане. Тази дефиниция набляга основно на изчислителните възможности на грид. По-късно авторите я променят, като наблягат на идеята, че основната задача на грид е споделянето на ресурси, и по-конкретно – “координираното споделяне на ресурси и решаване на задачи в динамични, мултиинституционални виртуални организации”. Споделянето се отнася до директен достъп до компютри, програмно осигуряване, данни и други ресурси. То е стриктно контролирано, като доставчиците и потребителите на ресурси ясно дефинират какво точно се споделя, кой има право да споделя и при какви условия се извършва споделяне. Група индивиди и/или институции, обединени от подобни правила за споделяне, съставляват виртуална организация (ВО). Освен координираното споделяне на ресурси и формирането на виртуални организации, от съществено значение за грид-системата е наличието на отворени стандарти. Последните осигуряват средства за взаимодействие и интеграция, и трябва да се използват при откриването, достъпа и координацията на ресурсите.