От 2009 г. до последно изследваната 2010 г. се наблюдава обратен процес. Разходите за придобиване на ДМА от 3 044 482 хил. лв. през 2007 г. нарастват на 3 122 430 хил. лв. през 2008 г. и през 2010 г. падат на 1 774 046 лева. Това е тенденция, която се наблюдава и в национален план.
Диаграма 26
|
Диаграма 27
Източник:НСИ
|
СИР в сравнение с България, по разпределение на разходите за придобиване на ДМА по икономически дейности не показва съществени разлики. Те са основно в секторите на селското, горското, рибното стопанство и добивната преработваща и друга промишленост, които в СИР преобладават процентно. А разходите за ДМА, в секторите на строителството, създаване и разпространение на информация, творчески продукти и далекосъобщения като съотношение спрямо другите икономически сектори са по-ниски.
Диаграма 28: Разходи за придобиване на ДМА на Ниво NUTS 3
Източник: НСИ, 2010
|
На ниво NUTS 3, Област Варна е с най високи стойности за разходи за придобиване на ДМА, оборот на предприятията и произведена продукция.
Област Търговище е с най-лоши показатели.
|
1.2. Туристическо развитие
През 2011 г. Североизточният район е на второ място в страната след Югоизточния район по степента на туристическо развитие, измерено с броя на леглата в места за настаняване – общо 82 650 (29.2% от легловата база на страната), с броя на реализираните нощувки (33,3% от общия брой за страната) и с приходите от нощувките (30,4% от общата стойност за страната).
Таблица 11: Основни показатели за развитието на туризма в районите от ниво 2 в Република България
Статис-тически зони
|
Средства за подслон
|
Легла
|
Леглoденонощия
|
Реализирани нощувки
|
Приходи от нощувки
|
брой
|
%
|
брой
|
%
|
брой
|
%
|
Общо
|
в т.ч. Чужденци
|
Общо, лв.
|
%
|
брой
|
%
|
брой
|
%
|
България
|
3776
|
100
|
283251
|
100
|
58855218
|
100
|
18855331
|
|
12461275
|
|
733053423
|
100
|
СЗР
|
189
|
5
|
8529
|
3
|
2880713
|
4,9
|
441750
|
2,3
|
54399
|
0,4
|
15671159
|
2,1
|
СЦР
|
371
|
9,8
|
11534
|
4,1
|
3966496
|
6,7
|
626647
|
3,3
|
113386
|
0,9
|
22738942
|
3,1
|
СИР
|
618
|
16,4
|
82650
|
29,2
|
15068742
|
25,6
|
6271618
|
33,3
|
4914358
|
39,4
|
222955601
|
30,4
|
ЮИР
|
1368
|
36,2
|
112586
|
39,7
|
16001762
|
27,2
|
7448246
|
39,5
|
5740849
|
46,1
|
266263822
|
36,3
|
ЮЦР
|
795
|
21,1
|
29785
|
10,5
|
9576054
|
16,3
|
1637388
|
8,7
|
348968
|
2,8
|
63533282
|
8,7
|
ЮЗР
|
435
|
11,5
|
38167
|
13,5
|
11361451
|
19,3
|
2429682
|
12,9
|
1289315
|
10,3
|
141890617
|
19,4
|
Източник: НСИ, 2011 г.
Диаграма 29: Основни показатели за развитието на туризма в районите от ниво 2 в Република България
Източник: НСИ, 2011 г.
|
Североизточният район се отличава още и с висок среден престой на посетителите – 5 дни, 35,5 лева - приходи от 1 нощувка, 8,6 бр. легла на 100 жители и 75,9 нощувки на 1 легло. Това определя Североизточния район като район със значителен дял и влияние на туризма в общото социално -икономическо развитие.
|
Няма съмнение, че това се дължи изключително на крайбрежната територия на района, където са разположени най-атрактивните природно-рекреационни ресурси. Затова развитието на туризма в района е много неравномерно. Граничещите с морето области /Добрич и Варна/ и общини /Шабла, Каварна, Балчик, Аксаково, Варна, Долни чифлик, Аврен, Бяла/ изпреварват силно областите и общините във вътрешността на района по степен на туристическо развитие. В областите Варна и Добрич са концентрирани 97,36% от леглата в средствата за туристическо подслоняване и се реализират 98,7% от приходите от нощувки на района. Делът на областите Шумен и Търговище и на общините от хинтерланда на района е незначителен.
Диаграма 30: Реализирани нощувки и приходи от нощувки в областите от Североизточния район за периода 2009-2011г.
|
Източник: НСИ
|
По крайбрежието се наблюдава висока териториална концентрация на материално-техническата база на туризма, на реализираните нощувки и на приходите от нощувки. Там се наблюдава и много висока степен на концентрация на международния туризъм.
Таблица 12: Показатели за ефективността на туристическото развитие и влиянието на туризма върху средата по области
Области / Общини
|
Приходи от
1 нощувка в лв.
|
Приходи от
1 посетител
в лв.
|
Приходи от
1 легло
в лв.
|
Брой нощувки на
1 легло
|
Брой легла на
100 жители
|
Среден престой в дни
|
Използваемост на леглоде-нонощията
|
|
|
|
|
|
|
Общо
|
Чужденци
|
|
България
|
38,9
|
145,3
|
2588,0
|
66,6
|
3,8
|
4
|
5
|
32,0
|
Варна
|
41,1
|
199,5
|
3249,8
|
79,1
|
12,0
|
5
|
6
|
39,9
|
Добрич
|
21,0
|
125,9
|
1500,5
|
71,3
|
12,5
|
6
|
7
|
54,0
|
Търговище
|
25,0
|
49,3
|
1121,5
|
44,9
|
0,7
|
2
|
3
|
13,4
|
Шумен
|
35,4
|
56,4
|
1466,0
|
41,5
|
0,7
|
2
|
2
|
13,3
|
Източник: НСИ,2011
Степента на развитие на туризма в различните общини е определена по критерии и показатели за наличните ресурси, за броя на туристическите легла в средствата за подслон и за реализираните в тях нощувки. По тези критерии общините са диференцирани в няколко групи. В Североизточния район общините Варна и Балчик попадат в първата група на общини с висококачествени ресурси и много силно туристическо развитие. В страната към тази група попадат само общините Несебър (5.3 млн. нощувки), Варна (4.5 млн.), Балчик (1.6 млн.). На тази група общини се падат повече от половината от леглата, 60% от нощувките и над 80% от приходите от нощувки в страната. Групата има най-високи стойности на средния престой и заетост на легловата база, както и екстремно високи стойности на влияние на туризма върху социално-икономическото развитие. От друга страна в тези общини има много голямо натрупване на материална туристическа субстанция /сгради и съоръжения/, която играе роля за обогатяване и развитие на селищната структура на курортните населени места и за формиране на селищни образувания от туристически тип /курортни комплекси, вилни селища и др.п./. В тази група общини са налице и множество проблеми поради наличните въздействия на туризма върху околната среда.
Други общини - Аврен, Бяла, Долни Чифлик и Каварна, попадат във втората група с висококачествени ресурси и силно туристическо развитие. Тази група има сходни характеристики с първата, но стойностите и съответно влиянията на туризма, които те понасят, са по-ниски. При тези общини се касае повече за стимулиране на бъдещо туристическо усвояване на територията, отколкото до ограничаване, каквото е необходимо при първата група.
Голям брой от общините на района попадат в групата с качествени рекреационни ресурси, ограничено туристическо развитие и слабо влияние на туризма в социално-икономическото развитие. В тази група показателите са значително под средните за района. Тук попада дори традиционно разглежданата като “туристическа” община Шабла, както и общините на областните центрове Шумен и Търговище. Останалите общини в района на практика са без туристическо развитие.
Материалната база на туризма е локализирана в крайбрежните населени места, в курортните зони към тях и в самостоятелни селищни образувания – туристически комплекси, вилни ваканционни селища. Някои от тези образувания имат значителна по количество материална база – к.к. „Златни пясъци”, к.к. „Албена”, к.к. „Св. Св. Константин и Елена” и др. Големи по площ крайбрежни територии в общините Варна и Балчик са заети и от вилни зони, сред които има и малки хотелски сгради. В туристическото развитие на района основен дял имат град Варна и крайбрежната ивица на север от Варна, където са разположени големите туристически комплекси с основния дял на легловата база. На юг от Варна се намират по-слабо развитите курортни зони “Варна-юг”, “Черноморец”, “Камчия”, “Шкорпиловци” и гр. Бяла, където има по-слабо туристическо натоварване и сериозни потенциали за бъдещо туристическо усвояване.
Развитието на туризма по крайбрежието на Североизточния район показва някои обезпокоителни тенденции, свързани с бума на масовия туризъм и като резултат на това - с прекомерната концентрация на туристи и материална база по крайбрежието, най-вече на община Варна и община Балчик. На практика се проявява тревожната тенденция за непрекъснато лентовидно застрояване и урбанизиране на морския бряг от Варна на север до Балчик. А в някои туристически центрове, като например туристическите комплекси Златни пясъци и Св. Св. Константин и Елена се стига до прекомерно интензивно застрояване и подчертано урбанизиран градски характер на курортната среда.
Най-северните територии на Черноморието, заемащи крайбрежната част на област Добрич, са максимално съхранени в своя естествен вид и са предпазени досега от урбанистично туристическо развитие. За все още слабо усвоените, но много богати крайбрежни туристически ресурси в община Шабла има шанс да бъдат усвоявани по един по-умерен и щадящ средата начин, без прекомерни концентрации.
Въпреки интензивното туристическо развитие на крайбрежието има неусвоени ресурси и не напълно използвани възможности. Към недостатъчно усвоените туристичски ресурси на крайбрежието следва да бъдат посочени минералните извори, които позволяват съчетание на климато и балнеолечение и удължаване на туристическия сезон, а също и многобройните стойностни обекти – паметници на природното и културното наследство по крайбрежието и навътре в хинтерланда, както и културните и развлекателните обекти на град Варна, които предлагат възможност за обогатяване на почивката на море и удължаване на туристическия сезон. Природните и антропогенните дадености и ресурси в крайбрежието създават възможности за развитие на целогодишен и разнообразен туристически продукт - балнеоложки, културен, конгресен, екологичен и селски. Тези възможности могат да се използват оптимално. Но все още морският туризъм в района носи белега на едностранчиво развитие.
Североизточният район е с богато културно-историческо и природно наследство, което е сериозна предпоставка за развитието на алтернативни форми на туризма – културен, аграрен, екологичен, лечебен. Известни шансове в тази посока имат териториите в близкия тил на крайбрежната ивица в крайбрежните общини, както и някои общини с наличие на богато културно-историческо наследство като Шумен, Велики Преслав и др. Използването на тази възможност би могло до известна степен да обогати туристическото предлагане в района и да спомогне за намаляване на големите концентрации по брега. Но в хинтерланда на района туристическият потенциал е все още неоползотворен. Най-атрактивните туристически обекти там не са пригодени за посещение от голям брой туристи.
Необходимо е да се постигне единна туристическа идентичност на района чрез включване на територии извън утвърдените туристически центрове, особено за нуждите на специализираните и тясно профилираните видове предлагане.
Лечебният туризъм може да се развива чрез приоритетна експлоатация на находищата Балчишка Тузла, Шабленска Тузла или Таук Лиман и използване на уникалната комбинация на лечебна кал, море и минерална вода.
Културно-познавателният туризъм представлява реална възможност за комбиниране, допълване и обогатяване на туристическия продукт на района и активно включване на хинтерланда.
Деловият, конгресен и семинарен туризъм разполага с реални възможности да оказва благоприятно влияние върху подчертания сезонен характер на съвкупния туристически продукт на района.
Екологичният туризъм е свързан с възможностите за посещение на интересните защитени територии по крайбрежието и във вътрешността и наблюдение на рядка флора и фауна.
Селският туризъм също представя добри шансове за преодоляване на наличния дисбаланс в туристическото използване на цялата територия на района.
В Североизточния район като силни страни в развитието на туризма могат да се посочат:
-
богатите природни, исторически и културни ресурси с регионална, европейска и световна значимост;
-
комбинацията от разнообразни ресурси за развитието на различни форми на туризъм и допълване на основния вид – морския;
-
натрупаният опит, наличието на подготвени кадри и повишената туристическа култура;
-
подобрената обществена инфраструктура и предлагането на качествени услуги;
-
алтернативният туризъм вече разполага със значим експертен капацитет и проявен интерес към практикуването му от страна на туристическата клиентела;
Като слаби страни в развитието на туризма следва да се посочат:
-
Туристическият продукт е с невисоко качество, липса на висок имидж;
-
Ниските ценови нива създават имидж на България на "евтина дестинация";
-
Общата техническа и туристическа инфраструктура е в лошо състояние;
-
Интензивността на застрояването в туристическите комплекси е много висока;
-
Екологичното равновесие е сериозно заплашено от мега строежите по крайбрежието;
-
Голяма част от заетите в туризма са с недостатъчна квалификация;
-
Замърсяването в населените места и в извънградските зони е сериозна пречка за туризма;
Като възможности за развитието на туризма могат да се посочат:
-
Увеличаване на международния туристопоток;
-
Разнообразяване на туристическото предлагане с непроучени природни и културно-исторически ресурси;
-
Възможностите за развитие на круизен туризъм;
-
Възможностите за развитие на целогодишен балнеологичен туризъм;
-
Възможностите за включване на хинтерланда на района в туристическото предлагане.
Като заплахи за развитието на туризма следва да се посочат:
-
Загуба на пазари поради отсъствието на адекватна национална реклама;
-
Българите ще предпочитат съседни дестинации заради липса на адекватни предложения в страната;
-
Масовото застрояване може да доведе до отлив на туристи от Черноморието и България като цяло;
-
Много от традиционните занаяти и умения са заплашени от изчезване;
-
Претоварването на определени територии може да доведе до влошаване на качеството на ресурсите.
1.3. Демографско състояние и тендеции
Икономическата криза дава отражение и в задълбочаването на демографските проблеми, свързани с процесите на раждаемост, смъртност, миграция на населението и не на последно място задълбочаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението в страната. Показателите за общо демографско развитие на Североизточния район го поставят в сравнително по-благоприятна позиция спрямо някои други райони, тъй като по-големите възможности за заетост и професионална реализация в района на град Варна привличат повече млади хора от други части на страната.
Североизточният район е на 4 място на ниво NUTS 2 в България по брой на населението – 966 097 души към 01.02.2011 г., което представлява 13.1 % от населението на страната. В разпределението на населението на областно ниво съществува ясно изразен дисбаланс между област Варна и останалите области. Населението на област Варна към началото на 2011 г. е 475 074 (6.5 % от населението на страната и 49.2 % от населението на района). Сред другите области в района област Добрич и област Шумен са с относително по-голям брой население – съответно 189 677 д. и 180 528 д., а област Търговище (120 528 д.) – с най-малък брой.
Сподели с приятели: |